Aнимационният портрет на чернозема

За всяка надежда има почва. Особено когато двама души се обичат силно. Това е изводът, който покълва от краткия разказ на Йорданка Белева “Семеен портрет на чернозема“. В него болна от рак жена губи едната си гърда и за да подложи на изпитание любовта на съпруга си, му възлага да запълни липсата. Историята участва в отворената покана на Фондация “Елизабет Костова“ и инициативата “Литература в движение“. След сляпо журиране сред общо 236 кандидатури разказът е избран да бъде екранизиран в кратък анимационен филм от студио ROBO Lab, а резултатът вече не само попада в селекцията на международни фестивали в България и зад граница – в САЩ, Ирландия, Канада, Сърбия, Румъния и Унгария, но получи и награди от последните издания на “Златен ритон“, In The Palace и “Синелибри“.

Разговаряме с основателя на ROBO Lab и режисьор на “Семеен портрет на чернозема“ Иван Попов-Заека и Фондация “Елизабет Костова“ за взаимодействието между литературата и анимацията, популяризирането съвременната българска литература и достигането на нови публики с помощта на визуалния език.

С какво ви изненада анимацията по “Семеен портрет на чернозема“?

Фондация “Елизабет Костова“: Много ни впечатли цялостният подход на студиото към реализацията на филма. Това, че заложиха на топлия, човешки хумор въпреки тежката тема, че направиха така, че филмът да поддържа, а накрая да оставя зрителите със светло чувство. Че избраха да го направят без да използват глас и думи и оставиха разказа да се води изцяло от образи, музика и звук, като въпреки това успяха да предадат нелесната за екранизация история на Йорданка Белева. Анимацията даде пространство на зрителите – независимо от коя точка на света са – да доизградят тази история сами за себе си.

Какви са предизвикателствата, когато визуалното изкуство трябва да облече прозата в образи?

Иван Попов-Заека: Ключовото предизвикателство е намирането на достатъчно изразителен визуален език, който може да обхване и доразвие нюансите на първоизточника, но и да способства за създаването на запомнящи се герои и уникален свят. В хода на работата по “Семеен портрет на чернозема“ вложихме значителни усилия в подхода към адаптацията, защото искахме да направим нелеката тема достъпна за максимално широка аудитория, както подобава на значимостта ѝ. Избрахме да работим с 3D анимация в артистичен, приказен стил, с намигане към 2D, и палитра от пастелни тонове, които пресъздават историята по емоционален и привлекателен начин, но същевременно оставят пространство за забавни хиперболи и смешни моменти.

Какво привлече студио ROBO Lab в тази история?

Иван Попов-Заека: Разказът ни спечели с идеята за загубата като ново начало и пречупването на трагичното през призмата на хумора. Комбинациите от полярни емоции традиционно са подходящи за анимация. От друга страна, липсата на ясно изявен, активен главен герой ни даде свобода да преплетем няколко водещи сюжетни линии. Допадна ни и отвореният за интерпретации и продължения край.

С какво вашата интерпретация допълва текста?

Иван Попов-Заека: Въпреки че темата е доста тежка, съзряхме възможност да прокараме комедийна нишка чрез съпруга на болната от рак възрастна жена, който е доста непохватен, но същевременно креативен и изпълнен с любов. Заинтригува ни намекът за предприемачески дух у възрастната жена. Тя намира как да осребри факта, че ѝ липсва една гърда – нещо, което преувеличихме и развихме като отделна сюжетна линия във филма.

Отвореният край ни вдъхнови да превърнем случайно пътешествие по страниците на атлас по ботаника в двигател на циклично действие. Това решение се оказа ключ към цялостната визия на филма. Характерният, богат графичен стил на ботаническите атласи послужи за основа на художествения ни подход, който напомня за книгите с приказки от детството ни и съответства на топлите, изпълнени с надежда нюанси на историята.

Кои са тенденциите в анимацията, които ви впечатляват най-силно в момента?

Иван Попов-Заека: Независимо от все по-бързо сменящите се тенденции, винаги ще ни привличат анимационни филми, в които визуалният разказ е органична част от цялата история, а не само демонстрация на технически и художествени умения.

Защо Фондация “Елизабет Костова“ избра именно анимацията за екранизирането на разказа на Йорданка Белева? 

Фондация “Елизабет Костова“: Първоначалната ни идея беше  да работим в партньорство с анимационно студио по “раздвижването“ на съвременно българско литературно произведение. Избрахме анимацията, защото свободата и разнообразието от изразни средства и стилове са практически безкрайни и защото искахме да стимулираме и това изкуство. България има изключително сериозна традиция в анимационното кино, която също искахме да почетем. Анимацията позволява да се надскочат ограниченията на езика и отваря множество възможности за интерпретация, а кратката форма е много по-конвертируема и гледаема. Цялата идея зад “Литература в движение“ беше български разказ да се пресъздаде като кратък анимационен филм с цел среща с нови публики извън границите на страната.

Кои са другите проекти, по които работите?

Иван Попов-Заека: В момента работим активно по завършването на сценарий за пълнометражен детски анимационен филм с празнична тематика и проект за детски анимационен сериал.

Фондация “Елизабет Костова“: Мисията на фондацията е да популяризира съвременната българска литература и това може да се случва по различни начини, един от които е взаимодействието между литературата и други форми на изкуство. Стремим се към интердисциплинарен подход в програмите си, защото нито една творческа сфера не е остров сама по себе си, а общуването между различни изкуства и полета на човешкото познание подпомага и освежава въображението.

Не на последно място, се стремим да създаваме и културно разнообразен контекст на работа. Такъв пример е фестивалът ни за литература и съвременен танц Leap Off Page, в чиято резидентска част събираме писатели и хореографи от различни страни. Това води не само до създаването на съвременни сценични творби – танцови миниатюри, базирани на литературни текстове, но и до истинско творческо откривателство. Този фестивал поставя автора на сцената, дава му специфично агентство да бъде част от перформативния процес, да изпита себе си като друг вид артист, чието поле не е задължително страницата.

ЗА ПРОЕКТИТЕ И ОТВОРЕНИТЕ ПОКАНИ ЗА ПРОГРАМИ И РЕЗИДЕНЦИИ НА ФОНДАЦИЯ “ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА“ СЛЕДЕТЕ EKF.BG.

РАБОТАТА НА СТУДИО ROBO LAB Е НА ROBO.BG.