Един за всички, всички за природата

Как да използваме по-малко пластмаса и да минимализираме отпечатъка след нас, до какви дълготрайни последствия води замърсеният въздух и защо трябва да има по-засилена регулация около определени индустрии, ще наблюдаваме ли повече температурни рекорди, пожари, суша? Това са въпроси, които са неизменна част от живота на хората, които следят новините, развитието на науката и гражданските движения, загрижени са да разберат какво е точно нашето наследство и какво всъщност ще оставят нашите поколения на следващите.

За други тези проблеми и безпокойства са належащи дори по-отдавна. Как се развива диалогът около природозащитата през погледа на личностите и организациите в България, които се занимават с темата ежедневно?

“Има много силна енергия в правилната посока, но и много злонамереност”

Румяна Иванова от “Биоразнообразие”

“От моя гледна точка има няколко етапа в ”узряването на обществото ни“ по отношение опазването на природата”, казва Румяна Иванова от “Българска фондация “Биоразнообразие” (БФБ), която води началото си от 1997 г. и е приемник на основаната три години по-рано междуправителствена Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието. Когато “Биоразнообразие” прави първите си стъпки, консенсусът за това защо и как да опазваме средата около себе си е несигурен, а общественото внимание е върху страховете и надеждите около началото на Прехода.

“През 90-те нямаше тревога сред хората, че нещо застрашава природата, защото тогава мислехме за свобода, демокрация и оцеляване”, спомня си Румяна. “Всички знаеха, че имаме безценна природа и се гордееха с това. Добре че имаше далновидни хора на ключови позиции в държавата, които си даваха сметка, че тази природа трябва да бъде защитена и така стартира изграждането на мрежата от защитени територии и подготовката на документите, по които те се управляват. Без тази здрава основа, трудните времена, които дойдоха впоследствие, щяха да са много тъмни.”

В спомените ѝ следва “дълъг и светъл период”, в който хората са позитивно настроени към природозащитата, а учените и гражданските организации трупат знание за териториите, които изследват, развиват се съвременни консервационни мерки. “После настъпи периодът, в който определени бизнеси видяха в природозащитата сериозна пречка за работата си. Преживяхме дълги години на целенасочена PR кампания за очерняне на гражданските организации, за омаловажаване на проблемите и създаване на разделение от типа ”ние умираме от глад, а вие се грижите за врабчетата?“. За мен лично това е моментът, в който обществото ни узря – част от хората си дадоха сметка, че има проблеми и заплахи, както и нужда от силна и ясна позиция за решаването им.”

Протестите против застрояването на Странджа през 2014 г. и Пирин през 2018 г. са ключови събития в осъзнаването на тези теми като важни за обществото. “Природозащитата извади стотици хиляди хора по улиците, а именно ние създадохме феномена ”Орлов мост“. И всичко това е възможно, защото за голяма част от обществото посегателството върху природата (унищожаването на дюните по морето, изсичането на горите, презастрояването на бреговете и планините) е абсолютно недопустимо.”

Румяна има два критерия за това колко демократично, зряло и отговорно е едно общество. “Това са отношението и грижата към възрастните хора и грижата за природата. Ние сме в средата на пътя – има много силна енергия, насочена в правилната посока, но и много незаинтересованост или злонамереност в нашето общество.”

Румяна Иванова, фотограф: Спас Узунов

По-рано това лято фондацията връчи за единадесети път годишните си награди за най-добра кампания, журналист, политик, бизнес и активист за природата. Засилва ли се присъствието на еко темите в българските медии и по-задълбоченото анализиране на тези проблеми през последните години? Румяна определя медийната реторика като огледална за това докъде е стигнало обществото: така както в обществото има хора, които са отдадени на природните каузи, има и такива, които виждат в тези инициативи единствено пречки и главоболия. “Има медии (и национални, и местни), които имат ясна и твърда позиция и отразяват, разследват и споделят качествена информация. Има ги и медиите с платените публикации и класическата схема по смесване на реални факти и откровени лъжи, с които се деформира общественото мнение. Има и медии, в които никога и по никакъв повод няма да видите тема за природата.”

Но в контекста на изминалите години тя вижда огромно развитие, особено откъм ангажираността на бизнеси, които влагат средства и усилия. “Все повече бизнеси използват информационните ресурси и си дават сметка за ползата от опазената природа. Изключително много стават фирмите, които въвличат служителите си в изпълнението на дейности по опазване на природата.” Тя вижда в това и определен “тренд”, който води до това бизнесите дори да се състезават в това кой ще приложи по-ефективни мерки. “В последната година няколко големи фирми се обърнаха към нас с молба да въвлечем техните служители в смислени и полезни дейности, както за определени защитени територии и видове, така и за градски места. Това ни вдъхнови да създадем специална услуга ”Моят ден за природата“, насочен към бизнеса.“

Протестно шествие в София против промяната на устройствения план на Пирин, фотограф: Георги Величков

“Биоразнообразие” направи информационен пункт на последното издание на фестивала в Беглика, а по-големи новини около фондацията предстоят през есента.

Този октомври отваря “Махала“, пространство на социални предприемачи в центъра на София, на ул. “Христо Белчев” 3. На фокус ще са граждански организации, които имат бизнес, чрез който подпомагат каузата си хора с увреждания, деца в риск, природозащита. Пространството ще има бистро и кафе, магазин за продукти с кауза и зала за събития. Румяна определя “Махала“ като “един малък, шарен и много топъл свят, в който всеки е добре дошъл, защото каквото и да направи там (да изпие едно кафе или да се научи да прави свещи) — ще помогне някой нуждаещ се да е по-добре и по-щастлив.”

Фондацията работи и по създаването на иновативен escape room — концепцията ще се базира на научна тема, в случая промените в климата, разказана през загадки и игри. Стаята ще бъде изградена в подземията на Националния Природонаучен музей (София, ул. “Цар Освободител” 1) и ще отвори в началото на 2023 г.

“Освен от долу нагоре, има нужда и от промяна от горе надолу ”

Ивайло Хлебаров от “За Земята”

С Ивайло се познаваме от времето, когато по-често се изявяваше като диджей, разминаваме се по концерти и фестивали, но нерядко и по протести. Какъв е за него саундтракът към съвременните кризи? “За мен музиката е може би и един вид бягство от тези тежки теми, с които се занимавам. Но определено нещо, което през последните години много ми влияе са музиканти като Браян Ино, Нилс Фрам и джазът, издаван от Gondwana Records, имам афинитет към смесицата на афро бийт и електронна музика. Като се замисля, преоткривайки музиката от Африка, правя паралел с богатството на този континент, което е било експлоатирано с векове и днес страда и от климатичните промени. Същевременно все още северното полукълбо неглижира познанието, идващо от този континент и продължава да налага своя визия за развитие, което често си е неоколониализъм.”

Ивайло Хлебаров / Фотограф: Боряна Пандова

Тежките теми, които Ивайло споменава, са каузите, за които се бори покрай дългогодишната си ангажираност към екологичната организация “За Земята”. Той е част от екипа ѝ още от 2003 г. и е специализиран по въпросите около чистотата на въздуха, особено болна тема за София.

Как той става част от сдружението преди близо две десетилетия? Покрай приятел посещава издание на филмовия фестивал “Другото лице на глобализацията”, тогава организиран от “За Земята”. Историите на хора по света, борещи се с екологични, социални и икономически проблеми, породени от замърсявания, го разтърсват. “Между прожекциите имаше дискусии с активисти, учени, изследователи и граждани, които поставяха множество въпроси: какво се случва, защо се случва, какво може да се направи, кой да го направи. Така се запалих, но винаги съм усещал нещо вътрешно. Като по-малък много се впечатлявах от кадрите по телевизията с активисти на Greenpeace, противопоставящи се на китоловни кораби, на изхвърлянето на отпадъци в моретата и океаните, докато ги заливаха със струи вода или рискуваха да бъдат ударени от варел, хвърлен от борда.”

Ивайло Хлебаров / Фотограф: Боряна Пандова

Кога избира да се фокусира върху въздуха като основен проблем, който проучва? “През 2015 г. и 2016 г. имаше силни епизоди на замърсяване в София, а темата набираше скорост и заради ситуациите в Индия, Китай и Полша. По това време започнах да публикувам данни за София и други места и не след дълго в “За Земята” припознахме темата, защото този проблем бе неглижиран от години в България и трябваше да се направи нещо. През 2017 г. поех да развия това направление и вече сме екип от пет човека.”

Преди това Хлебаров се занимава основно с проблемите с отпадъците и как се използват еврофондовете в България. “В момента две неща ме вълнуват най-много: как да накараме Столична община да повиши амбицията и скоростта на изпълнение на мерки, така че по-бързо да достигнем стандартите на Световната здравна организация. Но тя не може да ги покрие, въпреки че сме осъдени за годините бездействие.”

Той е критичен към Зоната с ниски емисии от транспорт и битово отопление (план за ограничаването на движението на някои автомобили и отоплението с твърди горива), която Софийска община се опитва да въведе. Според него тези мерки са недалновидни, тъй като засягат само месеците с най-силно замърсяване — от декември до февруари. “Това се прави само заради изискването на съда, поради което качеството на предложените зони е ниско и се рискува провал на мярката и отхвърлянето ѝ от гражданите.”

Хлебаров се вълнува и от скорошните събития около централата “Брикел” в Гълъбово, затворена от управляващата коалиция в последните дни на управлението ѝ заради силно и нерегулирано замърсяване, и впоследствие отворена след съдебно решение. “Гълъбово е станало феодално владение, а жителите и работещите са заложници. Търсим решение как да подкрепим хората в града, които искат да дишат по-чист въздух и децата им да могат да играят навън, а не зад затворени прозорци.”

Ивайло Хлебаров / Фотограф: Боряна Пандова

Според Хлебаров нивото на запознатост сред обществото расте и много хора предприемат стъпки да променят собственото си ежедневие. “Но дори всички да правим това, има лимит, който не можем да надскочим. Освен от долу нагоре има нужда и от промяна от горе надолу – правителства, депутати, министерства, общини – всички те са длъжници на хората и природата, защото позволяват безнаказано ограбване и съсипване на природата, настоящето и бъдещето на хората. Тоест следващата стъпка е хората да търсят отговорност от институциите.”

Подобно на Румяна Иванова, и Ивайло Хлебаров гледа на протестите против застрояването на българските планински райони като ключови събития, които са мотивирали хората и са оказали натиск върху институциите. “Но докато опазването на планините и крайбрежието са по-лесно разбираеми и запалващи, то климатичните промени, мръсният въздух и донякъде отпадъците са все още теми, които не заемат централно място в дневния ред на обикновения човек. Това се променя с новото поколение активисти, които искрено се тревожат за бъдещето си и каква планета им завещаваме.”

“Искаме научните факти да изместят конспирациите”

Пламена Маринова и Оля Стоянова от “Климатека”

Оля Стоянова от “Климатека”

“Искаме за климатичните промени да се говори достоверно, само с научни факти, и то от български учени и специалисти, които разбират от работата си, следят всички нови изследвания и стоят с името си зад всяка публикация”, казва съоснователката на climateka.bg Пламена Маринова.

Платформата има за цел да направи информацията около климатичните промени по-достъпна и структурирана и така до голяма степен развива зелената журналистика у нас. Сред темите, които последно са засегнати, са начинът, по който фалшивите новини влияят негативно на глобалните климатични политики, детайли около финансовите механизми за помощ и специфики от Зелената сделка на ЕС, температурните рекорди в Европа през юли.

За две години Пламена Маринова, заедно с журналистката, драматуржка, поетеса и писателка Оля Стоянова, събират екип от 25 учени и експерти от различни направления, пред които стои предизвикателството на разбираем, но и компетентен език да обяснят сложни проблеми. Към настоящия момент те имат над 180 авторски публикации.

Пламена Маринова от “Климатека”

“Част от нашите автори водят нови автори, други учени и експерти сами ни откриват, а и ние продължаваме да сме отворени за нови имена и гледни точки. И за двете ни е важно как се пише у нас за наука и какво е мястото на науката в медиите. Търсим повече анализ, повече дълбочина, търсим научен и експертен профил на авторите”, казва Оля Стоянова, която в края на миналата година издаде най-новата си пътешественическа книга — “Пътеводител на хубавите места”, в съавторство с Живко Джаков и под знака на “Жанет 45”.

По какъв начин двете планират да развият “Климатека” в близко бъдеще повече като медия по въпросите за екологията или повече като платформа, журналистическата и информационна част от която ще е само една от съставките? Пламена не вижда “Климатека” като медия, а като партньор на медиите. “Искаме дългосрочно да стимулираме диалога по темата и да продължим да изграждаме мост между научната общност и медиите, за да може висококачественото съдържание по темата да достига до все повече хора, нашите учени да имат все повече медийни изяви, да работят все по-добре с журналистите и да видим цялостно подобряване на информационната среда по темата за климатичните промени у нас.”

В днешно време е трудно да се различи истината от лъжата, истинската от манипулираната новина. Колко е трудно това в областта на писането за климатични промени?

Екипът на "Климатека"

Двете започват платформата най-вече заради желанието си да противостоят на конспиративните теории и да дадат гласа на учените. “Искаме у нас да има повече компетентно говорене по темата, а научните факти да изместят конспирациите”, казва Оля, а за Пламена информираността е ключова както за глобалния, така и за местния поглед върху проблемите: “За нас е важно да сме релевантни и за българския контекст, защото климатичните промени не се случват там някъде в другия край на света, те имат отражения и в Европа, и на Балканите, и у нас. А това означава, че климатичните промени имат и ще имат икономически, социални, финансови, здравни отражения върху живота на всеки един от нас.”