Йордан Александров е известен като Данчо от Balkan Barber. Коафьорът, който посреща клиентите си в уютния и изпълнен с омагьосващи благовония салон на ул. “Преспа” 7 като съмишленици в търсенето на едно по-добро усещане за самите себе си, днес е нещо средно между психолог, лечител и бръснар. Последното е свързано много силно с детските му спомени от родния Нови Пазар, където дядо му го води в бръснарницата на Дораклията. Там Йордан се настанява в огромния, тежък сток и докато бръснарят се труди над буйната му къдрава коса, той се потапя в мистичния свят, в който времето сякаш се отмерва от звука на ножицата. Години по-късно успява да се сдобие със същия този стол за своята бръснарница. Преди да основе своето място, трупа опит в Берлин, минава през академията Sassoon в Лондон и семейната бръснарница на двама братя в Истанбул. Освен че умело рисува с ножици, той лекува с благи думи, добра музика, собствени помади, с приятелски съвет или просто с дарбата да слуша. Понякога отива с инструментите си дори в някое отдалечено селце и подстригва хората там заради чистото удоволствие да правиш нещо с любов. Говорим си с него за силата на този вид комуникация и какви са новите идеи, които се въртят в главата му.
Кой е най-ранният ти спомен, свързан с бръснарство? Как започна твоята лична история, свързана с този занаят?
Най-ранният ми спомен е как дядо ме води за ръката при бръснаря до реката. Дораклията беше впечатляващ бръснар - строг, висок и с много твърди ръце. Той ми се оплакваше от къдравата ми коса . А аз бях нереално щастлив, че съм порастнал да бъда при бръснаря на дядо. Беше си магия!
фотограф: Боряна Пандова
Казват, че занаят се краде. Как се случи при теб
Аз започнах курс и практика в един от салоните на стилист Капанов. Най- важен може би беше съветът на баща ми, който бе да бъда на работното място един час преди всички. Това оказа голяма роля в моята кариера, защото всички, дори и чистачките, които срещах, виждаха и говореха за моята мотивация и решителност. Така седмици по-късно фризьорите спореха на кой да помагам повече. Аз трупах много опит и скоро бях забелязан и от други салони.
Кои са най-ценните атрибути в твоя салон?
Тези, които придават позитивна атмосфера. Най-важно за една подстрижка е и двете страни да са спокойни, позитивни и чувствайки се близо до естественото. Затова камъкът, дървото, музиката и слънцето, което огрява салона, са най-важни .
Кои са твоите ритуали, без които не минава нито ден?
Денят ми не минава без чаша кафе, сутрешна разходка на Гризли (кучето - бел.ред.) на Седмочисленици и слушане на позитивна музика.
фотограф: Боряна Пандова
Бръснарницата е не само място за външна промяна, но и социално средище. Кои са важните за теб теми, по които би искал да влияеш на клиентите си?Бръснарницата е не само място за външна промяна, но и социално средище. Кои са важните за теб теми, за които би искал да влияеш на клиентите си?
Комуникацията е ключът във всеки аспект от живота. За мен винаги е важно да говорим открито! Но как човек да говори открито, ако той самият крие същността от себе си. Моята професия ми дава възможността да имам поглед над много животи и съдби. На стола често предизвикам хората да не залъгват себе си, защото животът е кратък. Най-устойчиво е да бъдеш себе си. Човек е това, което го заобикаля. Ако сме заобиколени от объркани хора без ясна посока, и ние ще сме така. Забелязвам, че в 90% от времето си хората взимат решения, повлияни от страх. Дали ще бъдат харесани, отхвърлени, остарели и т.н. Когато човек има ясна посока, знае ценностите си и се харесва, няма нужда да се хареса на останалите. Взимайки решения, базирани на мечти и позитивизъм, може да видим промяната в заобикалящата ни среда. Иска ми се хората да се харесват отвътре - там надълбоко. Тогава красотата символизира здраве и усмивки. Също така се опитвам да накарам хората да произвеждат продукт, който биха препоръчали и на децата си. Избягвам и въпроса: Какво работиш?". Далеч повече ми харесва да питам: "С какво си полезен на останалите?“. Реакциите на втория въпрос са забележителни. Повечето хора никога не са се замисляли дали са полезни с работата си. А нали това е ключът към щастието - “да се чувстваш полезен“ за останалите.
фотограф: Боряна Пандова
Каква е разликата, когато подстригваш в салона и когато подстригваш хора в някое отдалечено селце?
В салона атмосферата е страхотна: чудесна музика, красиви цветове, истински материали. Ухае приятно на нашите аромати. Слънцето ни огрява през целия ден. Деца ни махат през прозореца с чаровни и чисти личица. В селата природата, чистият въздух и тишината те карат да въздишаш дълбоко и да се радваш на малкото. В салона подстригването е по-лесно, защото хората идват при теб с ясни очаквания. Забързаното им ежедневие ги измаря и ги кара да се радват дори и на малко отношение и любов. От друга страна, в селата хората не са свикнали някой да ги глези. Животът е труден и няма време за чувства. Трябва доста да се раздам, за да ги отпусна и накарам да се почувстват специални дори за миг. Знаят, че аз ще си тръгна и животът продължава постарому. В селото трябва да излея цялата си душа, за да трогна някой.
Какъв е твоят коментар на прочутия израз "красотата е симетрия"?
За мен симетрията отдавна е изкривена. Всички, които продават на хората тази лъжа, са фалшиви герои. Това е синдром на празния човек. Човек е красив, когато е уверен, спокоен, засмян. Когато дерзае, твори и се чувства обичан.
Как разпускаш извън салона?
Извън салона често се връщам пак до салона (смее се). Това си е истина. Времето извън салона е много малко, затова го прекарвам някъде на слънце, разхождайки се с Гризли (кучето му - бел.ред.) или с най-близките ми приятели.
фотограф: Боряна Пандова
Кои са идеите, които ти се въртят в главата и за които все не остава време?
Идеите в моята глава са нещо непрестанно. Иска ми се по-често да подстригваме и споделяме историите на хора, които не могат да си позволят нашите услуги. Или на хора, които вършат дела с любов. Честно казано, искам да срещам още хора. Искам и да помагам за спирането на изсичането на горите. Също така искам да се развивам и да уча повече химия, физика и наука.
Кога ти е най-лесно да следваш себе си и кога най-трудно и какво да очакваме от Balkan Barber през следващата година?
През годините успях да създам общество от дейни и мечтаещи хора. Сега искам да накарам това общество да говори. За десетина години се научих как се правят нещата от занаята. Сега следва да си задам въпроса защо го правя. Също така догодина ще бъдем с реализирана идея за това как човек добре да се грижи за косата и кожата си. Нашите първи магии.
фотограф: Боряна Пандова
Това интервю е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.
Oще за Balkan Barber:
Facebook: thebalkanbarber
Instagram: @balkan_barber