Sci-Fi Фолклор в Equipaж

Ако някога сте си представяли как звучи научнофантастичният фолклор, интердисциплинарният проект “Sci-Fi фолклор“ ще ви даде още поне пет нови асоциации. На 3 октомври в Equipaж ще можем да видим как пет съвременни български пиеси, създадени от различни автори специално за проекта, се интерпретират от другите изкуства като музика, звук, актьорско майсторство и визуални изкуства.

Пиесите ще бъдат представени в своеобразен маратон по слушане на произведенията в пространството, разположено в индустриален микрорайон на булевард “Тотлебен” 34 в сърцето на града.

Целта на “Sci-Fi фолклор“ е да изследва пресечните точки между две на пръв поглед противоположни естетически територии. Фолклорът не е фиксиран и застинал във времето и в един по-широк смисъл може да се разглежда като общ културен, исторически и социален контекст, поставяйки въпроси за това какво далечно бъдеще можем да градим над специфичната ни колективна културна памет, която в действителност не е спряла да се самоизгражда.

В екипа на инициатива влизат представители на различни изкуства. От литературната страна са Йордан Д. Радичков, Владимир Полеганов, Красимира Буцева, Радослав Чичев, Светозар Георгиев – ghostdog. Всеки от тях подхожда инидивидуално към парадоксалната тема “Sci-fi фолклор“ и именно от различната природа на текстовете произлиза и тяхната интерпретация от останалите изкуства. За звука и музиката се грижат Йоана Робова и Петър Пармаков, които се стремят да излязат от класическия подход на радиопиесите, подсилвайки литературните творби чрез постмодернистични техники и похвати в композицията и аудио обработката. Актьорският състав е от Братан Братанов, Василия Дребова и Владимир Богатинов, а илюстрациите са поверени на Дора Иванова като художник-илюстратор, работещ с колажа като изразно средство.

ПИЕСИТЕ

Красимира Буцева – “Къщата зад партийния дом“ / Начало: 18:15 ч.

Антиутопия с привкус на трудно отдалечаващото се минало. Една жена се опитва да запази своята идентичност, връзка с природата и контрола над тялото си в потискащата среда на фикционално тоталитарно общество.

Светозар Георгиев (ghostdog) – “Приключенията на детектив Марко Кралевич“ / Начало: 18:50 ч.

На летището на Луната Марко лавира между красиви жени, смъртна опасност, откраднато бельо и неочаквани изненади, а “гайдарят не спира да мачка настървено козия мех, все едно му е най-лют душманин”.

Дани Радичков – “Сънят на Баба Буба“ / Начало: 19:25 ч.

Разказ за една необикновена жена, която сънува повече, отколкото селото може да разбере, а съселяните ѝ се чудят дали да се подготвят за апокалипсис или просто да се съберат около казана с ракия и да посрещнат невероятната си съдба.

Владимир Полеганов – “На езика на космоса "аз" значи "никой"“ / Начало: 20:05 ч.

Полеганов се опира на диаболизма, характерен за първите опити на българските автори да пишат фантастика през20-те години на миналия век,влизайки в диалог с образа на космонавта-двойник от разказите на Недялка Михова (една от малкото жени, писали фантастика през социализма). Понеже тонът е на диаболичното, авторът размива яснотата на това кой е Аз-ът и кой - Другият.

Радослав Чичев – “Голямото чудовище“ / Начало: 20:40 ч.

Действието се развива в бъдеще, в което голяма част от хората живеят в скафандри, всеки поотделно, в космическото пространство. Системите, които ги захранват, са висши форми на изкуствен интелект. Човекът и машината са едно.  

УЧАСТНИЦИТЕ

Красимира Буцева е визуален артист и изследовател, базирана между Лондон, Великобритания и София, България. В практиката си Красимира се занимава с идеи, свързани с травмата, като изследва динамиката между паметта и забравата, използвайки видео, фотография, текст, инсталация и звук. Нейни творби са част както от галерийни пространства, така и от академични списания.Тя е преподавател в Лондонския колеж по комуникации, Университета по изкуствата в Лондон. 

Светозар Георгиев е познат също и под псевдонима ghostdog. Поезията му е нажежена и преминава често през други измерения. Работил е с режисьори като Ида Даниел, Младен Алексиев и е автор на пиесите: "Мъртвата Дагмар", "Пеперудите са всъщност изтребители", "Космонавт" и други.

Йордан Д. Радичков е автор на четири сборника с разкази: „Малка човешка мелодия“ (съпътстваща награда, „Южна пролет“ 2016), „Игра на гъски“, „200 линейки на час“ (номинация Годишни награди Портал Култура 2019) и „Навалица! Или 25 часа в град София“. Носител на международна награда за къс разказ UBUD 2013 г., награда за принос към българската литература и книгоиздаване на фондация „Васа Ганчева“ (2019), награда за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2021).

Владимир Полеганов е писател, преводач и сценарист. Завършва клинична психология и творческо писане в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ (2013) и романите “Другият сън” (2016) и „Минало несвършено: роман за Отдел Издирване“(2024; в съавторство с Александър Чобанов). Негови разкази са публикувани в редица български и англоезични списания и антологии.

Радослав Чичев работи в “Аларма”, по програма "Христо Ботев", пише поезия и драматургия. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „От прашинката на деня". Победител е в едно от изданията на Фестивала „София: Поетики". Участва в поетичното представление „4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Йоана Робова (р. 1989 г., София) е експериментален електронен музикант. Борави предимно със записи на среда и аналогови синтезатори в композициите си. Интересува се не толкова от постигането на кристален синтетичен звук, а по-скоро от откриването на натуралистичен тембър и цялостна естетика, своеобразно "помиряване" на експерименталната електроника с природните звукови форми. Част е отексперименталното дуо trohi.

Петър Пармаков е мултидисциплинарен артист от София, познат още като NEMOKAI и Johny Chep. Завършил е класическа китара в НМУ "Любомир Пипков", след което участва в различни колаборации в сферата на експерименталната психеделична сцена, като паралелно с това е част от дуото "trohi" с Йоана Робова. Съвместната им работа включва музика за филми, театър и анимация, зад гърба си имат две аудиовизуални инсталации и множество концерти по българските сцени, фестивали и клубове. Подходът на Петър към звуковите експерименти е освободен, спонтанен и разчита на импровизация, колажиране на случайно намерени и умишлено постигани звукови фрагменти и постоянното им изкривяване и трансформиране до постигане на нещо ново.

Братан Братанов е артист на свободна практика, работещ в областта на изпълнителските изкуства с фокус върху физически театър, експериментална музика и кино.

Владимир Богатинов е завършил театралния колеж "Любен Гройс". Играл е на сцената на театър "София" и Врачанския театър, както и в няколко филмови и рекламни проекта. Обича да сменя и професионалните си роли в живота, които варират между сферите на акробатиката и авиацията.

Василия Дребова е артист на свободна практика, който работи в сферите на постдраматичния театър, съвременния танц, пърформанса и, не на последно място - аудио ескпериментите. Има няколко авторски документални проекта, а напоследък я вълнува темата за ритъма на речта и движението и взаимовръзката помежду им.

Дора П. Иванова е художник илюстратор и графичен дизайнер на свободна практика. Илюстрира предимно в сферите на класическата и съвременната литература за възрастни. Има слабост към колажната техника и интерес към алтернативните пространства и материалности на книгата.

След представянето им пиесите ще могат да бъдат слушани и на сайта на проекта, където има и подробна информация за авторите и участниците в него –  www.scififolklore.com

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".