Много държим българското Черноморие, при все неговите няма и 400 км брегова ивица, да го делим на северно и южно, без никакво географско или геоложко основание, но с фундаменталистка маниакалност. Това разделение има такава силна емоционална убеденост, че е по-пълнокръвно от ляво – дясно, наука – конспирации, война и мир и от всички модерни безпочвени убеждения от света на алтернативните факти. И всъщност е убедеждение от съвсем различен порядък.
С годините брегът на север от нос Емине се превърна в изкуплението на Юга, прегазен от бетонения “Люлин“ пласт на местната представа за туризъм, със заличеното минало на носталгичната безметежност на 70-те и 80-те, “Златният Орфей“ и Балкантурист менюто за тежки соц носталгици, които ходят на море в Гърция. И Северът, притаен в своята насечена от гледки “бедност”, с натежалата Добруджа за гръб и една война през полагаемата морска шир за перспектива. Настойчивите отлики между Севера и Юга всъщност са предимно в човешките усещания, придошли с вътрешното море, затова описанието на Севера би минало най-добре през личности, склонни да го вградят в думи от тези три много специални северни точки.
Камен бряг, едно от малкото села на север, които се намират на самия морски бряг. Кръстено е буквално, без грам чувство за хумор, на огромната скала, върху която е стъпило. Представлява го Радослав Чичев, водещ в програма “Христо Ботев” и в подкаста за радиодокументалистика “Градски детектив”. Човек на словото в множеството му форми и твърд кестенов поглед.
Освен с гласа му като водещ, отдадените читатели познават Радослав Чичев и с вътрешния му глас. Автор е на поетическите книги “От прашинките на деня”, “Сърцето на ловеца е лисица”, “5.6”, “Светкавици”, както и на пиесите “Колекционерката”, “Траевремене“ и “Звездата на Планк“.
Но като истински радиочовек, Радо не иска писмени въпроси и отговори, редактиран словоред и впръскана многозначност. Предпочита да разлее морския си взор на глас, директно върху моменталната твърдост на скалата, върху която е стъпил каменният му бряг, сам протегнал столична невъзмутимост под сянката на добруджанските сливи и липи в двора си.
Вятърът разпределя градусите на един от най-горещите дни на 2023 г. (през юли) в поносими порции, докато Радо ни развежда между дърветата в градината си с трудно прикрита гордост и любов. Разговорът се клатушка плавно около самотата. Самотата, която не е мрак и депресия, а съзнателен личен избор и своеобразен тест за северност.
На север не се говори за курорти. Не че ги няма. Просто Северът изисква жеста на съзнателната самота, през който да откриеш своята си граничност, полагаемата ти се гранична самота, която често пада рязко като скала, 20 метра надолу в циментовото синьо на водата, или лети с пчелоядите над ръждясалите камъни.
“Скалата ги плаши“, обобщава Радо по повод липсващите курортисти. На север са по-скоро тези, които са дошли да намерят понятията, а не да се спъват в аквапаркове. Които са склонни да опишат морето с думи като “сурово”, “твърдо”, “диво”, “рязко”, вместо с “шезлонг”, “барче на плажа“, “караоке”, “Инстаграм”. Северът разбърква речника и върти мислите на шиш, но да чуеш самотата, описана не като безнадеждност, а като емоционално постижение, действа облекчаващо.
“Войната и тук, и в София се усеща еднакво близо”, обобщаваме. Поради географски причини първите украински бежанци след 24.02.22 г. попадат точно на север и Северът им е помогнал не малко с каквото е могъл. Вътре в тази конкретност обаче, каменният ръб пълзи пред очите ти – наляво и надясно, север и юг, както е пълзял от края на последната ледникова епоха и ще допълзи дълго след милитаристичните напъни на модерните честолюбци. Ако искаш, можеш да вървиш и напред през този ръб, за да се превърнеш в протеинов шейк долу в мокрото. А можеш да се излегнеш върху вятъра на Добруджа и да зачакаш Северът да се превърне в нещо повече от понятие.
От добре организираната самота минаваме през икономическата несъстоятелност на този наш Север – огледалният Юг от румънска страна. Делтата на Дунав и Северна Добруджа са едни от най-богатите региони на съседите, докато брегът тук е дамгосан с тази същата икономическа черна магия, с която цяла Северна България направо си се гордее.
Минаваме през десетки други черти и характеристики на усещането за север, колкото да стигнем до географски точното определение, че Северът всъщност не съществува, ако нямаш думите за него. Времето беше чудесно за плаж.