“Една писта е кър, ако от нея не излита машина. И една машина е ширпотреба, ако не може да лети.“ Тези реплики отекваха известно време в съзнанието ми, след като преди 12 години за първи път направих опит да се свържа с “Пистамашина“ – групата, на която за първи път попаднах онлайн през видеоклипове със странна, но интересна експериментална смесица от стилове, забърквана на живо от хора, обвити в мрак и работни гащеризони с маски. След като вече ги бях слушала на живо и се уверих, че маските не са просто филмов декор, а съществен елемент от цялостното им представяне, направих опит да се свържа с тях с ясното съзнание, че срещата лице в маска е неосъществима. Вместо отговори на зададените писмено въпроси получих най-дългия им до този момент текст, разпределен в 10 точки.
“Пистамашина“, Фотограф: Боряна Пандова
Една от тях гласеше, че “Пистамашина“ е проект, а не група, банда, шайка, групировка, движение или там еди-какво си. Това е проект на аудио, визуални и аудио-визуални дейци, чиято идея е да ви показват аудиото и визията на годината, в която живеем“. Другото им обяснение беше, че ако онова, което казват, звучи претенциозно, това е, защото е казано, че претенцията е сестрата на мистерията и съмнението, а “мистерията е това, което ни интересува, но се страхуваме да разкрием, докато съмнението е това, което ни води към откритията“.
“Пистамашина“, Фотограф: Боряна Пандова
За последен път попаднах на тях на живо като подгряващи на The Comet Is Coming миналата година и бях изненадана от промяната в чутото. Имах надежда, че този път, разполагайки с телефонен номер, ще успея да направя по-голям пробив в мистерията и ще разбера повече. Не ми се получи. Основното, което ми бе изпратено, може да бъде прочетено в официалния сайт на проекта, а останалото ми напомни за репликата им за претенцията и нейната сестра. Единственото, за което си “стиснахме ръцете“ след повторния ми опит по телефона, бе, че “Пистамашина“ неслучайно държи на тази мистерия.
“Пистамашина“, Фотограф: Боряна Пандова
Създаването на усещането за объркване и непредсказуемост е важно за съществуването на проекта и всяко излизане от тази “релса“ ще затрие почти 20-годишните им усилия в тази посока. Уточнихме, че съществуват някъде от началото на 2000-те години, че нямат постоянен състав и това въобще не е от значение, както и че е много вероятно съвсем скоро да ги слушаме на живо, но разбира се, неясно къде. Отворени са за покани. Ако можем да се похвалим с откритие, то това е новината, че записват нов албум, който е много вероятно да се появи (мистериозно?) до края на годината и че видеоклипове към него би имало само ако се намерят средствата, времето и желанието да станат “мега качествено”.
“Пистамашина“, Фотограф: Боряна Пандова
Не толкова сложно бе да разбера историята зад маската и псевдонима на българския артист MANASYt, който в момента се подвизава в Китай. Повече от 20 години той издава сингли и албуми, в които някои от парчетата му “напомнят на футуристичен хорър филм, други – на посещение в психиатрична клиника, но повечето звучат точно като онова, което враждебни извънземни биха слушали, докато нападат Земята“ (по Discogs).
Лицето зад MANASYt (или Петър Тасев) може да бъде видяно, ако бъде потърсено. Той не крие, че е родом от Горна Оряховица. Казва също, че в сравнение с “обикновените хора“ има странен, но може би интересен живот, преминал през 50 държави, от които по-дълготрайно е бил установен в пет – САЩ, Нидерландия, Италия, Англия, а от 14 години – в Сямън, Фудзиен, Китай.
На съседната страница: MANASYt, Фотограф: Марина Чамуркова
Псевдонимът му произхожда от факта, че много хора все още се обръщат към него с Манаси, въпреки че се казва Петър, като този прякор предхожда неговото настоящо музикално превъплъщение още от годините, в които се пробва в метъл групи. “Произнася се Манаси Ти и вече не поправям хората – в различните държави си имат свой вариант на произношение“, пояснява той.
За него маската е като предпазно средство срещу погледите на публиката и му помага за сценичната треска. “В моя случай ми помага да се вживявам повече, когато свиря на живо. А и излъчва чувство на мистериозност и мрак. Не ме прави уязвим, но недостатъкът е, че обикновено с нея е доста топло, но се свиква.“ Не помни първата маска и през годините е използвал различни, включително и боя за лице. Последната определя малко в BDSM стил.
Освен това този леко шокиращ имидж пасва идеално на музиката му и атмосферата, която тя създава. Според него трудно се описва, но уместни думи в случая биха били перверзност, дистопия, гротескност, параноя, напрегнатост... В допълнение към това казва, че заради черната кожена маска някои хора го наричат “електро терорист“.
Влечението му към мрачния индустриален електронен звук се заражда още преди 20 години, когато живее в САЩ и прекарва година в Детройт. “Прогресията от метъл и пънк към индъстриъл и електронна музика е може би натурална. През 1995 г. ходих в Будапеща да гледам Prodigy и това беше важен момент. Слушах неща като Killing Joke, Swans, Prong, Godflesh, The Young Gods и много други. И по-нататък FRONT 242, Skinny Puppy и Frontline Assembly. Мисля, че моята музика е повлияна повече от такива групи, отколкото примерно от Kraftwerk“, коментира Петър.
На съседната страница: MANASYt, Фотограф: Марина Чамуркова
Като “крале на анонимността“ определя The Residents, които вече десетилетия опазват тайната си. “Като живях в Детройт се повлиях много от местните Drexciya, Ultradyne, Dopplereffekt и Underground Resistance. Те казват, че музиката е по-важна от личността, което в момента резонира доста на фона на сегашните диджеи супермодели, които само пляскат с ръце и вземат астрономически хонорари. Момент, само да повърна.“
При него това води и до куриозни моменти, когато например има участия някъде в Европа и има среща с организаторите, които обаче не могат да го познаят, защото реално не знаят как изглежда. Друг интересен случай е, когато преди 15 години маската му изчезва някъде в Брюксел и до ден днешен, когато разказва за тази история, обича да се шегува, че някъде там, в някое тъмно и студено мазе живее най-големият му фен, който носи маската, докато слуша музиката на MANASYt.
Когато не прави музика и не носи маска, Петър Тасев, който е завършил английска филология, е преподавател по английски език в университет в Китай. Намира работата си там онлайн и през 2010 г. се маха от Лондон, където не му харесва особено. В момента в азиатската страна го задържа основно фактът, че жена му е оттам, но също и хората и местната култура, при която “учителите са на почит, учениците са суперинтелигентни, учтиви и позитивни и няма никакви проблеми с дисциплината“. Освен това като преподавател разполага с много свободно време в месеците ваканция и има шанса да види много други места около Китай.
Според него у нас виреят доста погрешни идеи и информация за Китай, “а и много мозъчна промивка и тъпи стереотипи“, защото редовно го питат дали яде кучета, какъв е социалният му кредит и се възмущават колко е гадно да се живее там. А всъщност всяко лято при идването си в Европа той я намира “по-мръсна, западнала и скъпа“, а хората още “по-намръщени, тъжни и негативни“. “С много неща Китай е 10 години напред от нашия "цивилизован свят", но тук никой не иска да признае това, защото да си "China hater" е професия. Така че сигурно ще си остана там завинаги“, допълва той.
На съседната страница: MANASYt, Фотограф: Марина Чамуркова
И все пак, ако има друго място, на което се чувства в свои води, това е Белгия, където музиката му сякаш винаги е имала почва и затова прави там много участия от 2005 г. насам. Намира местните за странно креативни и не пропуска да подчертае, че оттам е култовият филм “Това се случи близо до вас” (Man Bites Dog) с гениалния актьор Беноа Пулвордe. За него, наред с гадните неща у нас и по света, киното е много силно вдъхновение. Затова и един от алтернативните му музикални псевдоними е Sam Lowry – като главния герой от филма “Бразилия” на Тери Гилиъм: “най-добрият за мен дистопичен абсурдистки филм“. Последният, който го е впечатлил доста, е “Безкраен басейн” (Infinity Pool) на Брандън Кроненберг.
Когато става дума за електронната сцена, онова, което му прави добро впечатление в развитието ѝ, е смесването на стиловете и наличието на “безжанрова музика“. Като пример за такова течение дава mutant music/beats, с което могат да бъдат описани и някои от неговите неща. В същото време не одобрява наличието на толкова много "generic" музика без характер и душа. Самият той знае, че неговата продукция може и да не е за всеки. Затова е впечатлен, че макар да не познава добре актуалната родна сцена, за втора година е гост на партито на приятелите му от Z-dimension във Велико Търново, на което идват хора от цяла България.
Повече на @pistamashina и @_manasyt / manasyt.bandcamp.com