#soАдрияна

Адрияна Михайлова от малка обожава музиката и често си мисли, че именно това я е направило толкова емоционална. Днес тя влага тази емоция във всичко - най-вече в активното отношение към заобикалящата ни среда. Най-много смисъл ѝ дават сложните проекти и хората, които среща покрай тях. А за над 15 години работа в корпоративните и публични комуникации, събития и инициативи, те са много. Казва, че често хората, които уважава работно, стават и нейни приятели. Седем години прекарва във Vivacom, после четири е управляващ директор на Ogilvy Public Relations, като паралелно с това координира комуникациите на дългосрочната стратегия за развитие на Столична община “Визия за София”. Председател е и на сдружението ГИД “Градски идеи и дизайн”, развиващо независимия проект за брандинг на София - #soSofia и партнира на много от големите културни събития в страната. Последното ѝ начинание Imp-Act е консултантска и комуникационна агенция за брандове и инициативи, които развиват средата. И макар да се определя като “ужасна работохоличка”, най-любимо ѝ е времето, прекарано с мъжа ѝ и кучето им на открито сред природата. Като караваната им в борова горичка зад дюните на къмпинг “Градина”, откъдето тъкмо се завръща след края на летния сезон, за да се потопи отново изцяло в каузите на столицата. 

Имаш дългогодишен опит в публичните и корпоративни комуникации, организиране на събития и водене на инициативи. Как този опит те отведе до Imp-Act?

Благодарна съм, че случайността и любопитството ме водят в професионалния ми път така, че успях да натрупам доста разностранен опит в сферата на комуникациите. Започнах от стартова позиция за български малък бизнес и бързо стигнах до супер интересна роля в голяма корпорация, където натрупах много опит, знания и контакти. Бях управител на международна PR агенция за България, когато дойде поканата да стана част от екипа на общинската инициатива “Визия за София”. Междувременно бях стартирала и собствени граждански инициативи като например бранда #soSofia, който развиваме с приятели от години. Тогава дойде моментът да разбера, че във всичките ми роли досега най-силно са ме движили проектите, които оставят видим позитивен отпечатък. Онези, които развиват културата или средата. И най-добре съм се справяла с тези проекти, защото в тях влагам емоцията и сърцето си. Така дойде Imp-Act — съвсем логичното продължение и опаковка на всичките ми професионални, че и лични интереси. Работя със съмишленици и често се занимаваме с чиста проба комуникационен активизъм, тъй като не чакаме брийф от клиент, а се вдъхновяваме от проблеми, които ни заобикалят. Много от проблемите в градовете и обществото ни днес могат да се решат с комуникации, защото само с ефективна комуникация граждани, институции и бизнес могат да заработят по-добре заедно. 

Фотограф: Боряна Пандова

Откъде според теб идва това пренебрежително отношение към средата ни тук?
Според мен това е историческата ни предопределеност. Бързата смяна на режимите показва как рязко се е променило отношението ни към средата. Аз съм супер голям фен на модернизма и стиловете, известни у нас под общия знаменател “социалистическа архитектура”. И не говоря за идеологията, а за физическата среда, която обитаваме. Мечтая си да бяхме останали с градовете, сградите, публичните пространства и архитектурата от края на 80-те, която следва естетика на много високо ниво. След нея идва едно пълно отричане на всичко предишно и пълна разюзданост на дивия и свободен капитализъм, в който всеки се разпорежда със собствеността си както иска и в градовете ни не остава почти нищо общо и споделено, което да изглежда като едно цяло.

И все пак виждам светлина в тунела, тъй като общувам с много и различни хора по въпроси, свързани с градската среда, и всички вече искат градовете ни да изглежда по-европейски. Това, което засега не ни достига обаче е политическата воля за промяна, която понякога налага и по-твърди мерки.

Кои са актуалните проекти, по които работите?
Току що приключихме важен проект, свързан с представянето на София на финала на конкурса за Зелена столица в Европа, който отчита как се развиваме и променяме в последните десет години и трябва да се гордеем, че София беше класирана на второ място сред сериозни конкуренти.
Със Софияплан и УАСГ работим и по проекта “Ново архитектурно наследство”. Той изследва и представя най-ценните сгради от втората половина на миналия век с цел те да добият статут на културни ценности, за да ги пазим и съхраняваме по-добре. С Mastercard пък стартираме проект за една от фасадите на Графа, която ще възстановим, за да покажем, че една реклама може да е безценна, когато направи града по-добър. Работим по дългосрочната инициатива “Реките на София”, която цели да превърне “каналите” в активни зелени градски пространства. Още един текущ проект, в който помагаме, ще представи шест от най-емблематичните пловдивски места на света с видеа от лайв сетове на български диджеи.
С бранда ни #soSofia пък готвим голям проект, който ще разкаже непознати истории за НДК като символ на София от различни гледни точки. Това са само част от нещата, които ни вълнуват в момента.


Фотограф: Боряна Пандова

Вашата работа е обвързана най-вече с проекти, чиято цел е да влияят позитивно на средата. Какви са предизвикателствата, с които най-често се сблъсквате на ежедневна база?

Може да звучи забавно, но работата в повечето ни проекти е доста тежка, защото това не е просто PR и реклама. Стараем се да свързваме бизнеси и каузи, проблеми и решения, да работим с всички по веригата, от които зависи една промяна. Много често това включва работа с институциите, с различни експерти, с бизнеса. Опитваме да търсим общ език между тези отделни системи, които функционират различно, така че всички да видят своята полза от дадена идея. Това обикновено изисква повече познания, усилия, инат и време. 

Кои са инициативите с твое участие, наложили трайна промяна в начина на мислене?
Безспорно се гордея най-много, че имах възможност да бъда част от създаването на “Визия за София”. С координационен екип от 7 души успяхме да направим стотици изследвания, анализи, дискусии, работилници и събития. Да смелим ужасно голямо количество информация за състоянието на София и да включим над 10 000 експерти, политици, общинари, бизнеси, НПО, изследователи и много граждани в даването на предложения как искаме да се развиваме. В резултат създадохме дългосрочна стратегия за развитие на Столична община до 2050 г. И макар не всичко разписано във Визията да се случва по план, София има стратегия какъв град искаме да станем до 30 години и тази стратегия е споделена, защото толкова хора взеха участие в създаването ѝ.


Фотограф: Боряна Пандова

Кои изоставени места или сгради в София мечтаеш да видиш преобразени или преродени? А кои би премахнала от картинката?
Мечтая си всички занемарени вътрешни дворове да станат отново градини. Да имаме повече публични и пешеходни пространства за сметка на паркингите и колите по тротоарите. Междублоковите пространства в кварталите да са повече и по-зелени, с по-изчистен и функционален дизайн.

С удоволствие бих премахнала двата небостъргача на НИКМИ до НДК. Не мога да се примиря с ярко синята им светлина вечер и с това, че нарушават гледката към планината на половината град, в това число и от моя прозорец.

Трите неща, които би сложила най-отпред в класация, озаглавена #soSofia?
1. клекшоповете
2. архитектурното и стилово напластяване
3. бирата на пейка в парка


Фотограф: Боряна Пандова

Кои са твоите начини за разпускане? Къде най-често можем да те открием в София и извън нея?

Както вече споделих, музиката ми е слабост. В по-добрите за пътуване години ходех на големи фестивали в Европа, които съчетават по няколко от стиловете, които харесвам. Поради обективни причини, напоследък се задоволявам с някои от събитията българската електронна сцена, които посещавам все по-рядко. Обичам и съвременното изкуство и при възможност бих посетила всяко Биенале. Разпускам с хубав филм или сериал вкъщи или като готвя вечеря за приятели на караваната ни на Градина. 

Най-необичайното място, на което си попадала?

Отливът на океана, който променя изцяло пейзажа на всеки няколко часа в Занзибар. Бях там преди 5-6-7 години, когато още не беше толкова модерно и винаги ще съм зашеметена от тази нереално красива природа. 


Фотограф: Боряна Пандова

Мечтаеш си един ден да живееш в град, който....
е София, но има по-чист въздух и по-щастливи хора.

Кога ти е било най-трудно да следваш себе си и кога се получава от само себе си?
Не е трудно да следваш себе си. Трудно е само докато решиш, че имаш това право.


***
Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.