Спаси нощта със Симоне Чивитило

Симоне е родом от Пиедимонте Матезе красив малък град край планините в централната част на Южна Италия. Преди 12 години се озовава в България по любов и заради специалната енергия, която усеща тук, остава трайно. Вече говори езика свободно и активно работи в областта на културата. От тийнейджър е замесен в различни музикални проекти, но му се налага да работи и в други сфери на свободна практика, така че да си позволи музиката да не е просто хоби. Бил е в екипа на местно аналогово радио в Неапол, както и оператор, а в родния си град поддържа и диджей колектив, с който организират сбирки на необичайни места в италианската провинция. Преди 7 години основава в София музикалния колектив Ropotamo, а вече три години е основна движеща сила зад пространството за култура Bobbina. Казва, че отскоро се е отдал отново на интересите си във филмовите продукции и изграждането на професионална синергия между Bobbina и музикалните си занимания. Сред тях е записването и издаването на първото EP на Ropotamo, което се надяваме да чуем в най-скоро време.

Кои са най-ранните Ви музикални влияния?

Най-ранните са от разнообразни музикални жанрове. Баща ми често ме водеше в планината и разни пещери, а по пътя слушахме много ню ейдж. С майка ми пък слушах много италианска поп музика от онова време по пътя към морето. Най-значими като влияние в тийнейджърските ми години бяха хип-хоп, реге, соул и джаз.

Снимка: @allthatvibe_

Защо избрахте името Ropotamo и какво символизира то?

Името се появи случайно, когато започнах да правя първите си спонтанни сесии на терасата на моя близък приятел Златимир Араклиев. Имаше ресторант в същата сграда с това име. Значението открих известно време след това, когато осъзнах, че музиката на Ropotamo е силно вдъхновена от природните форми и звуци и от колективния атипичен начин на представяне от гледна точка на изпълнение, в което нямаме идея за крайния резултат. След това река и резерват Ропотамо се превърна и в едно от любимите ми места в България – това прекрасно запазено място стана метафора за крехкостта в нашите хаотични и преливащи животи и нуждата да ги подсилим чрез музика и приятелски връзки.

Всъщност първоначалната идея се базираше на моята несигурност да изпълнявам музика, без да имам академична или друга подготовка, така че свързах единственото нещо, което имах, музикалния си вкус и слух, с невероятни професионалисти, които от своя страна тенденциозно да се фокусират повече върху техниката, а не толкова върху задълбочени музикални изследвания поради необходимост. Действайки така, забелязахме, че постигаме музикални резултати, които надскачат сумата от своите части, белязани някак си също и от анти-идологизираща философия, което е от полза за всички членове.

Накрая, устието на Ропотамо като връзката между реката и откритото море се превърна в символ на потока на живота, който се потапя в едно по-голямо и непознато измерение. Когато с приятелите ми музиканти успеем да направим импровизация, която да не звучи като такава, тогава се чувстваме точно като реката, която най-накрая е достигнала морето и влива водите си в него. 

Каква е основната движеща сила на групата и какво се опитвате да предадете с музиката си?

Движещата сила преди всичко е много добро приятелство с моите близки музиканти. Подобна сила е свързана с идеята да се забавляваме и да се грижим за децата вътре в нас. На друго, по-съзнателно ниво, вдъхновението на Ropotamo идва предимно от разказвателен метод на създаване на музика, която отразява по-скоро кинематографичен подход, отколкото този на създаване на песен. Друга движеща, но и по-дълбока сила е “разочарованието“ на музикантите с различно минало, които преоткриват известна свежест в музикалния си професионализъм, когато свирят свободно заедно и без очаквания за изпълнението. Нещо като усещането да си на почивка покрай река Ропотамо, далеч от градските ежедневни задачи.

Ropotamo в Swimming Pool

Често организирате изпълненията си самостоятелно и на специфични локации. Каква допълнителна стойност дава това?

Били сме гости на няколко организации и фестивали през последните няколко години и ни хареса. Въпреки това, когато е възможно, ни е приятно да организираме свои собствени pop-up изяви, защото изборът на специални или улични локации ни позволява да достигнем различни хора извън нашата културна ниша. Разширявайки балона си, ние променяме нещо и в музиката си. Атмосферата, която създаваме, обичайно е сходна, но музиката ни винаги придобива нов и различен елемент, което е част от магията на проекта Ropotamo. 

Какво беше първоначалното ти впечатление за българската музикална сцена, когато пристигна в страната и забелязваш ли големи промени оттогава до сега?

Първо ме впечатли богатата музикална история на българската сцена, особено по отношение на фолклора и театралната музика. От друга страна виждам потенциала съвременната музикална сцена да се развие още чрез по-силната връзка с международните и съседните балкански реалности или така че да е по-отворена за свързване с чуждестранни проекти, които също са част от местната сцена. Една от основните промени, които забелязвам, е, че т.нар. ъндърграунд сцена е намалила осъдителната си позиция спрямо комерсиалната и особено турбо фолк сцената. Ще мине време, докато се появи нещо по-рафинирано и отразяващо масовия вкус излезе от ъндърграунд сферата, както например се случва в съседните сцени на Румъния и Сърбия, но също и в Южна Америка и тяхната цифрова и електронна преоценка на популярните жанрове като кумбия и самба. Сигурен съм обаче, че нещо вече ферментира и на местна почва. 

Симоне Чивитило, фотограф: Михаил Новаков

Кои са основните принципи по отношение на Bobbina и с какво се надяваш основно да бъде асоциирано това културно пространство?

Като съосновател на културно пространство заедно с Любо Стефанов определено приемам всички отговорности, които вървят с това и все пак основна движеща сила са хората, които решават да се включат и да генерират кръгова енергия с нас. В началото ни беше трудно да предадем на хората идеята, че пространството може наистина да е мултифункционално не само на хартия или като стратегия. За щастие, дотук успяхме да вкараме това в действие. Затова и едно от нещата, които трябва да правим, е да поддържаме пресечните дисциплини и да привличаме хора въз основа на споделен интерес, а не само на споделен ентусиазъм…. От практична гледна точка трябва да приемем нарастващия обем от работа, което включва също местене на мебели, както и да имаме модулен интериорен дизайн, съществена част от функционалността на Bobbina.

Сред нещата, които не трябва да правим, е да попадаме в конкретен модел на приемане на помощ от различни хора, които предлагат такова нещо. Ние приемаме определена форма на незаинтересована помощ, което се случва рядко, затова и предпочитаме по-скоро да я пренесем на ниво сътрудничество, в което всички се чувстваме по един и същ начин и се фокусираме върху реципрочни умения и компетенции.

Друго много важно нещо за нас е да не се ограничаваме да предлагаме на хората само онова, което те искат, но да опитваме да показваме и онова, което все още не подозират, че биха харесали и от което биха се ентусиазирали.

Прожекция в Bobbina, фотограф: Михаил Новаков

Кои са някои от най-интересните колаборации, родени в Bobbina, според теб?

Винаги ще съм благодарен за това, че се свързахме с проекта The Artist at Play заедно с Биляна Токмакчиева, Надежда Московска и Йоана Жечева. Той се роди по инициатива на Биляна и се разви като основната и най-смислена колаборация, която имаме в момента. За целта ние даваме пространство на млади и прохождащи артисти и се опитваме да следим най-вдъхновените и да разрастваме познанията си в областта на изложбите заедно с тях.
Развиваме и инициатива за кино клуб, но имаме още доста да свършим в този смисъл. Мечтата ми е обаче в същото време да направим Bobbina уютен център за експериментални и независими филмови прожекции.

В крайна сметка работим за консолидирането на отделните колаборации в областта на експерименталната музикална сцена, като каним гостуващи музиканти от чужбина да си взаимодействат с местни такива по време на вечерите с музика на живо. Не мога да не спомена и няколко ценни колаборации с КО-ОП, Aether и Sofia Underground. 

Има ли конкретен вид музикално преживяване, което ти липсва в София и България като цяло?

Не искам да звуча прекалено претенциозно, но бих се радвал да виждам повече проекти като Ropotamo. Бях в Берлин през март и осъзнах, че дори и там начинът, по който техниката и акустичните инструменти се използват, е доста сигурен и не позволява много грешки. Като цяло разбираме наивността си в този смисъл и анти перфомативния характер на начина, по който свирим, но идеята е, че след години на какафонично свирене най-накрая сме достигнали ниво на импровизация, което наистина се усеща като отплаване в открито море. Наясно сме си и с музикалните ограничения, които имаме заради начина, по който сме настроени да свирим, но онова, което се стремим да постигнем, винаги е търсенето на атмосфера и обмяната на енергия с публиката под формата на музикален нудизъм.

Фотограф: Мериан Николова

Къде извън София обичаш да си почиваш или да се забавляваш?

Напоследък нямам много свободно време, така че започнах да ходя на кратки преходи във Витоша. Трябва да кажа, че се чудя защо не съм започнал да го правя още преди години. Това е чудесна природна даденост съвсем близо до града. Иначе, винаги когато имам повече свободно време, си купувам билет за Италия и се връщам там, за да се презаредя от корените си. 

Какво прави един клуб или музикално събитие като цяло безопасно място?

Безопасността винаги е свързана с уважително общуване. Очевидно музиката и вибрациите играят голяма роля. Когато музиката загуби магията си да разказва и се превърне просто в средство за правене на пари, това е нож с две остриета, защото с нея растат и агресията и обърканите хора. Иска ми се сред собствениците на клубове да има повече съзнание за тези процеси, но най-вече диджеите да мислят за това как изграждат селекциите си, защото воденето на устойчив нощен живот, който е едновременно финансово изгоден и качествен, е възможно.

Кое е универсалното средство, което винаги спасява нощта?

Да преминеш през нея като през история. Наративът е изключително важен, както и да усещаш, че нощта напредва така сякаш е пътуване. В противен случай става плоска и емоциите не могат да процъфтят правилно.

Кое е парчето, с което асоциираш юли и кое е универсалното средство, което винаги спасява нощта?

 Бих могъл да асоциирам юли с “Formentera Headspace Blues” на Mark Barrott (от изданието Sketches from an Island). Желанието ми е всички от вътрешната си река да доплуват до устието си, след това да се влеят в морето, а накрая да достигнат спокойствието на остров, където цветове и усещания се сливат в покой.

Не на последно място искам да благодаря на моите скъпи приятели и спътници в приключенията на проекта Ropotamo: Eero Turkka, Любо Стефанов, Piero Epifania Osambela, Andrea Cirio, Arnau Garrofe Farras, Златимир Араклиев, Димитър Горчаков и Мария Бомбина.

Повече на @Ropotamoco / soundcloud.com/ropotamoco и @Bobbina_cs. 

***

Tова интервю е част от поредицата #savethenight, която се осъществява със съдействието на Jagermeister. В рубриката всеки месец ви срещаме с популярни имена от електронната сцена и нощния живот, които споделят личните си предпочитания за музика, начини за разпускане и рецепти за спасяване на нощта.