Спаси нощта с Васил Владимиров

Познаваме го като основната движеща сила зад едно от най-добрите и актуални артистични пространства в София “КО-ОП“, студиото за ризо- и мастилено-струен печат Slopi Kopi и фестивала за илюстрация и графика FIG. Неговото четвърто издание предстои през пролетта в новия дом на “КО-ОП“, който в края на януари открива врати с изложба на Сияна Шишкова на нов адрес (“Триадица“ 5), а междувременно Васил работи по курирането на проекта на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и доц. д-р Лилия Топузова “Съседите“, с който България ще участва в тазгодишното Венецианско биенале за изкуство. Уменията му да разказва истории и да създава атмосфера се проявят и зад пулта в редица клубни поредици, заради което се опитваме да разберем как успява да съчетава всички тези сили зад една личност.

Как съчетаваш диджействането с работата си като куратор и имат ли двете допирни точки?

Диджействането и кураторството имат общи черти в познанията, опита и чувствителността. И в двете роли от съществено значение са създаването на атмосфера, разказването на истории и задълбоченото разбиране на различни музикални и художествени жанрове. Връзката с публиката, популяризирането на артисти и грижата за определено пространство, независимо дали е физическо, символично или ментално, са неразделни аспекти и на двете практики.

Практически обаче двете роли се различават и именно това разграничение прави комбинацията както възможна, така и особено приятна за мен. Обикновено кураторската ми работа се разгръща през деня и в делничните дни, докато диджейството заема централно място през нощта и уикендите. Тази липса на припокриване ми позволява да се занимавам и с двете дейности, макар и понякога за сметка на психическото и физическото ми състояние (смее се). Важното е, че контрастиращият ритъм на двете роли осигурява непрекъснато чувство на вълнение, което ме поддържа енергичен и запален по двете занимания.

Какво е усещането да си зад пулта на следващия проект, с който България ще бъде представена на Венецианското биенале за изкуство и с какво гостуването там ще е различно от видяното в София през 2022 г.?

Понякога насред всичката работа забравям какво всъщност се случи и изведнъж се сещам, че проектът ни е избран за българския павилион на Венецианското биенале и ме обзема прилив на необуздано щастие и гордост.

Проектът “Съседите“ е замислен като цялостна инсталация, в която всяка част е важна, а самото пространство определя броя и подбора на обектите в него. Тази адаптивност е решаваща, тъй като изложбата във Венеция ще придобие форма, продиктувана от спецификата на пространството. Темата и методологията остават постоянни, но съдържанието и формата на изложбата ще се различават. За разлика от изложбата през 2022 г., дизайнът ще се отклони от строгото архитектурно разграничение между “стаите“ в полза на по-отворен и плавен преход.

В момента обсъждаме дали да добавим допълнителни интервюта, за да включим повече гласове, които не са чути в предишните изложби. Предстои артистите да проведат още полеви записи и видеодокументация на бившите лагери, което ще обогати инсталацията. Сътрудничеството със звукорежисьор и програмист предлага възможност за усъвършенстване и подобряване на преживяването на зрителите. Всички интервюта ще бъдат преведени и изпълнени от гласови актьори, за да се запази автентичността на оригиналните записи.

Част от проекта “Съседите“ на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и доц. д-р Лилия Топузова и с куратор Васил Владимиров, с който България ще участва в тазгодишното Венецианско биенале за изкуство.

Как започна да пускаш и как би описал селекциите си – какво ти е любопитно да търсиш като музика в момента?

Живях в Лондон с едни приятели, които имаха грамофони и един ден си купих плоча. След това осъзнах, че за да миксирам, ми трябва поне още една и така си купух втората. Започнах да се зарибявам по това да търся музика, която ми харесва и която е рядка и “неоткрита”. В някакъв момент в къщата стана като надпревара кой ще открие по-якия и рядък трак. Беше ми любопитно да изграждам колекция. Хем да гледам на плочите, които си купувам индивидуално, хем как се вписват в колекцията ми.

В сетовете ми гледам да не се ограничавам в един стил, а по-скоро селектирам музиката с това какво чувство ми носи на мен и пускайки, се надявам да предам това чувство и на хората, които слушат и танцуват. Това невинаги става точно по план, защото музиката е много субективна и въобще клубното преживяване е специфично за всеки. Но именно това е интересното и някъде по средата на всички тези осцилиращи чувства се ражда една нова енергия.

В момента се върнах към търсенето на музика от 90-те и 2000-те. Наскоро преслушах с нови уши каталога на Pharma. Стилово в момента ме вълнува музика, която смесва различни жанрове, особено синт-ориентирано диско звучене с по-твърди стилове като техно и електро.

Какво прави за теб едно място подходящо за нощни забавления?

За мен е много важна грижата към хората и към изпълнителите. Това е нещо, което може би звучи очевидно, но на много малко места наистина се практикува, а оказва огромно влияние. Важно е хората да се чувстват комфортно, за да може да се отпуснат и наистина да започнат да се забавляват.

Кои са твоите места за разпускане?

Залата за катерене, планината и спа центърът.

С какво може да те спечели и съответно да те загуби един диджей?

Винаги оценявам, когато някой има свой, специфичен стил и можеш да разбереш, че пуска още преди да ги погледнал към диджей пулта. Харесва ми DJ-ят да познава музиката си добре и използва това, за да те прекара през сонично пътуване, но и да те провокира, да те накара да си задаваш въпроси и да мислиш върху това, което слушаш.

Имаш ли винаги предварителна концепция за дадено място или предпочиташ да импровизираш?

Винаги гледам да съм съзнателен с мястото, промоутъра и времето на слота в който пускам и преди и след кой пускам. Съответно подбирам музика, която по някакъв начин реагира с тези фактори. Това не значи да пускам неща, които не бих пускал, но под някаква форма да се свържат с мястото, времето и хората.

Кои са факторите, които те карат да се чувстваш в безопасност на дадено място?

Да няма никаква форма на агресия от други посетители, персонала на мястото и охраната.

Парчето, с което асоциираш февруари?

Strange Haze – “Mental Breakdown“. Заглавието е красноречиво.

***

Tова интервю е част от поредицата #savethenight, която се осъществява със съдействието на Jägermeister. В рубриката всеки месец ви срещаме с популярни имена от електронната сцена и нощния живот, които споделят личните си предпочитания за музика, начини за разпускане и рецепти за спасяване на нощта.