Спаси нощта с VERA

VERA е едно от нежните лица на немската клубна цена, а нейната история зад пулта започва още в първите години на рейва от началото на 90-те години, когато постепенно от обект на тази култура се превръща в неин активен субект. За толкова години се утвърждава не само като диджей, но и като продуцент (под псевдонима Mara Trax) и прави колаборации с имена като Ricardo Villalobos, Federico Molinari и Maayan Nidam. През последните близо 15 години е резидент със собствена вечер в любимия си берлински Club der Visionaere and Hoppetosse. Нейната музикална селекция не познава стилови ограничения, като следва предимно интуицията си вместо определени тенденции, с което тя винаги успява да изненада в сетовете си. За нея основното е историята и атмосферата, която създава, а не толкова жанровете. Говорим с VERA броени дни преди гостуването ѝ за първи път на софийска земя на 5 април в DOM по повод първия рожден ден на клуба и заедно търсим отговори за това как влияят времето и технологиите на начина, по който публиката реагира на музиката.

Как навлязохте в диджействането и как се промениха селекцията и изпълненията Ви през годините?

Първоначално открих рейва и света на диджействането в началото на 90-те години. Беше като проглеждане. Имах чувството, че съм била въведена в някаква тайна практика седмичен ритуал, който трябваше да бъде изпълняван. От този момент нататък започнах да ходя по рейв партита всеки уикенд. Тогава техно общността беше много малка и не приличаше на нищо друго, което бях виждала. Бих казала, че тези първи години, докато самата аз започнах да диджействам, вече бяха станали част от моето образование в този занаят. Възможността да преживея толкова много различни диджеи и партита като публика бе съществено за разбирането ми относно ролята и работата на един диджей. През 1999 г. наех сет от грамофони и миксер и започнах да се упражнявам. Първо се подобри миксирането ми, смесването на бийтове и т.н. По-късно, с годините започнах да разбирам все повече от звук, сила и обработка на звука. С всяко следващо пускане научавах повече за динамиката на танците, с всяко предизвикателство и всяко лошо участие разбирах как да се справям в трудни ситуации, включително със собствените си мисли и чувства. Сега вече мога да кажа, че най-накрая се чувствам уверена и способна да се справя с повечето обстоятелства с лекота, което ми дава и повече свобода да изразявам себе си. Основата обаче и до днес си остават моите години като публика и част от тълпата, която е на дансинга.

Начинът, по който изграждам сетовете си, до голяма степен се базира на усещането ми за това от какво има нужда в определени моменти от нощта. Селекцията ми винаги се е променяла. Когато дадено звучене ми доскучее, винаги намирам ново вдъхновение, но мисля, че онова, което винаги е присъствало, е търсенето на музика, която има дълбочина, груув и характер. Стилът няма значение. В идеалният случай музиката, която пускам, отговаря на всички тези изисквания: гъделичка мозъка ми, докосва сърцето ми и ме кара да искам да танцувам. Дори и само две от тях са достатъчни.

Откривате ли разлика в това как публиката реагира и се потапя в музиката в сравнение с годините, когато Вие самата започвахте да пускате?

Не обичам да превъзнасям миналото прекалено много. Все още има партита, на които усещам публиката да се отдава и чувството е сякаш музиката, диджеят и тълпата са като една огромна органична маса от енергия и вибрация в настоящия момент. Смятам, че употребата на смартфони например влияе на атмосферата на едно парти, като отнема от вниманието на хората. Те не присъстват изцяло, докато използват телефона си, за да снимат или запишат нещо. Тогава си зрител, а не участник. Онова, което както хората, така и диджеите трябва да разберат, е, че не единствено диджеят е отговорен за създаването на дадено усещане с музиката, а за това допринася всеки един от присъстващите в залата. Ти не отиваш просто за да консумираш, а и да дадеш нещо на партито – себе си! Колкото по-присъстващ си и активно участваш като част от средата, толкова по-добър вайб се получава. В миналото нямахме мобилни телефони, които да ни разсейват. Имахме само музиката, диджеите и хората наоколо, което позволяваше и по-голяма връзка. Наскоро гледах видео от 1998 г. от Tresor в Берлин по време на Love Parade и атмосферата беше извънземна и толкова наелектризираща…

Онзи ден се замислих дали е добър знак, когато виждам много хора да снимат или да правят видео, и се чудих дали голямото количество видеа значи, че сетът е бил велик и точно затова мнозинството иска да го заснеме. После обаче си помислих, че може и да е обратното? Може би, когато си наистина погълнат от музиката, не изпитваш нуждата да извадиш телефона си, тъй като се наслаждаваш на този момент?

Имате ли ритуали преди пускане?

Винаги си правя дрямка преди да тръгна към клуба и се подсигурявам с кафе, което да ме чака до леглото веднага щом алармата звънне. Имам нужда от това изключване преди да се отдам на толкова много хора и да абсорбирам емоцията. Обичам да започвам с чисто съзнание и да не се влияя твърде много от онова, което се случвало в клуба до този момент. Освен това ще съм твърде изморена, ако остана будна за всичко.

Има огромно разнообразие и достъп до нова музика. Как подбирате и успявате да отсеете качеството от количеството? Колко често Ви се случва да се върнете назад и да преоткриете по-стари издания?

Просто избирам онова, което ми харесва и това е. Преслушвам новите издания в различни онлайн магазини и преглеждам какво се предлага като втора ръка например. Онова, което избирам, до голяма степен зависи от настроенията ми или от конкретна идея, която имам наум в определен момент. След слушането на електронна денс музика в продължение на повече от 30 години, съм развила слух за нещата, които намирам за обикновено и онова, което смятам за свежо, оригинално и вечно. Регулярно преглеждам колекцията си и търся онова, което резонира на идеята или чувството, които искам да изразя. Обикновено сетовете ми се завъртат около определено звучене, настроение или груув, който ми харесва в този момент.  

Смятате ли, че аудиторията става все по-атемпорална по отношение на музиката и се интересува повече от миналото, ровейки се в течения, смятани за забравени?

Да, имам впечатлението, че в момента има движение, което гледа все по-назад в миналото. Виждам и защо и как се случва. Това е естествена прогресия, но просто в обратна посока. Хората следват линията на времето към миналото и откриват различията между стиловете и как един се е развил от друг.

Кои са диджеите, които продължавате да следите или наскоро сте открила и си струва да бъдат споменати?

Уважавам всеки диджей, който поставя музиката си над егото. Всеки, който е автентичен и се осмелява да изрази нещо лично. Особено онези, преминали всички тестове и изкушения, идващи с успеха и славата, примамката на парите и властта, която идва с тях. Лесно е да си “ъндърграунд“ и “истински“, когато започваш. Истинският тест идва, когато започнеш да имаш успех. Колко от своята истинска идентичност си способен да задържиш? Каква част от душата си ще си готов да продадеш? Не съдя, ако някой го прави за пари – това е лично решение и зависи от онова, което търсиш. Смятам обаче, че мнозина попадат в капана на парите и славата несъзнателно и накрая започват да пускат обикновена музика, губейки идентичността си, както и магията си, за което по-късно съжаляват. Виждам твърде малко диджеи, които успяват да останат верни на себе си и същевременно да са комерсиално успешни.

Какво прави един клуб безопасно място?

Безопасно е онова място, на което можеш да бъдеш себе си и да се изразяваш автентично без да бъдеш съден или да се страхуваш от това. Това бе даденост в ранните години PLUR - Peace, Love, Unity, Respect! Важно е да съхраняваме тези ценности и да ги прилагаме винаги. Всички имаме нужда от това клубовете и местата за танцуване си останат онези безопасни и свещени prostranstwa, които бяха в миналото, като се грижим един за друг, застъпваме се един за друг и не позволяваме агресивното или неуважително поведение спрямо никого около нас. Смятам, че образованието по отношение на наркотиците е изключително важно. Трябва да се подкрепя безопасната употреба на наркотици и наличието на станции за тестове в клубовете би било стъпка в правилната посока. Наоколо има толкова много опасни неща и клубовете трябва да се грижат за това хората да не се натравят. Не можеш да избегнеш употребата, но е най-добре да се осигурява информираност и безопасна среда.

През последната година се появиха множество дискусии върху начина, по който изкуственият интелект се отразява на развлеченията, изкуството и различните творчески индустрии. Какво е мнението Ви за технологичната страна на диджействането и клубната култура и как те биха могли да бъдат засегнати в близкото бъдеще?

Това е интересен въпрос, на който ми е трудно да отговоря. Наистина не знам какво да очаквам. Не искам да съм изцяло негативна; може би ще има някои наистина добри разработки, които ще ни позволят да насочим креативността си в специални посоки и ще опростят определени процеси, което вече се и случва. Не мога да си представя, например, че изкуственият интелект ще замести работата на артистите и няма да спре артистите да създават изкуство. Смятам, че изкуството е средство за търсене на смисъл в света – както вътрешния, така и външния. То е много лично и има известен духовен аспект. Артистите имат нужда да изрязват често неизразимото – техните уникални, лични чувства и идеи за света, включително трансцедендалното и мистичното. Не виждам как това може да бъде заместено от изкуствения интелект. Не мисля, че съзнанието е нещо, което може да бъде калкулирано. Разбира се, има начини за измерване на известни параметри от материалния свят, но смятам, че живеем в реалност, която не може да бъде измерена или изчислена, а единствено преживяна.

Има ли конкретно любимо парче, което винаги спасява нощта?

Хаха, „универсален трак“? Не съм сигурна, че подобно нещо съществува. Така или иначе една предизвикателна нощ не би могла да бъде спасена от едно парче.

Берлинската техно сцена наскоро бе вписана в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Смятате ли, че подобно признание би помогнало на сцената да запази стабилните си позиции или би допринесло за превръщането ѝ в стока?

Лично аз оценявам факта, че е била призната за културно наследство, вместо да бъде отхвърлена като обикновено повърхностно забавление. Взимането на техно музиката сериозно и това да гледаш на нощните клубове като културни институции е важна стъпка. Вижте другите градове като Лондон, например, където денс музиката има толкова богата история, но просто не бива ценена и последиците от това са, че няма много места и има доста малко клубове, в които музиката и културата могат да процъфтяват.

Кое прави клубната сцена на Берлин все така жива и специална като на никое друго място?

Повечето места имат политика против използването на телефони, насърчавайки автентичността, интимността и връзката. Има и гъвкаво работно време с партита, които продължава от 12 до 24 часа или дори повече, което позволява да има удължени диджей сетове и по-дълбоко музикално изследване.  Берлин поддържа приобщаващо и либерално отношение.  Градът може да се похвали с разнообразие от клубове и локации, приспособяващи разнообразно музикално изразяване.  Входните такси и цените в клубовете остават нормални в сравнение с много други градове, което също подпомага приобщаването и разнообразието.  Много клубове и локации са управлявани от музикални ентусиасти или личности с артистичен или културен бекграунд, вместо чисто бизнес ориентирано мислене, което в резултат създава разнообразно програмиране и атмосфера.

***

Tова интервю е част от поредицата #savethenight, която се осъществява със съдействието на Jagermeister. В рубриката всеки месец ви срещаме с популярни имена от електронната сцена и нощния живот, които споделят личните си предпочитания за музика, начини за разпускане и рецепти за спасяване на нощта.