Средновековна антиутопия на глада

Филмът „Глад“ от режисьора и сценарист Петър Крумов е смел и натуралистичен прочит на едно случило се отдавна, а може би предстоящо Средновековие. Абстрактно съновидение, антиутопия или пък саркастично иносказание, това е една мрачна и шеговита история за първичното у човека.

След изключителния интерес към филма по време на зимната програма на „Кинематограф“, от 19-ти юни лентата е достъпна онлайн на сайта на най-голямата платформа за късо кино в България. Петър Крумов е автор на романа „Катафалка, два носорога“ (2017), както и на още едно филмово заглавие -„Срам“ (2017) . И двата му филма се отличават с изпипана черно-бяла кинематография, силни визуални метафори и суровия психологизъм, присъщ на човешката природа. С режисьора си говорим за киното, литературата и твореца, намиращ се между тях.

Средновековна антиутопия, гротесков портрет на първичното у човека или пък сюрреалистичен разказ за едно забравено и от богове и от дяволи „царство“? Как би определил филма си „Глад“?

Средновековна антиутопия му пасва добре. Във филма епохата не е конкретна, не е по учебникарски вярна. По-скоро духът на човека е залостен в реалност, подобна на Средновековието, реалност където тържествуват насилието и ведрата глупост. Шутът и деспотът - това са двете страни на една монета. Как едното прелива в другото, невежеството – в жестокост, за това разказва филмът. В него няма положителни герои, дори Момчето е хитрец и мошеник, но осенен от гениална хрумка – нещо като първообраз на човека на изкуството. Средновековието е каменно, мръсно, гладно, криво и се свлича на парцали. Поради това е идеално за кино.

Има ли сценарият някакъв литературен/кино първоизточник или е изцяло авторски?

Една легенда за Иван Грозни, който отсякъл ръцете на майсторите, построили „Свети Василии“ - църквата на Червения площад.

Персонажите и стилистиката много ми напомнят на „Седмият печат“ на Бергман. Търсил ли си подобна или някаква интертекстуалност и ако да, с кои произведения?

За този филм се повлиях най-много от “Трудно е да бъдеш бог” на Герман. Този филм е три часово пиршество на образите. “Глад” е негово бледо подобие. За жалост в моя филм всичко се разбира.

Филмът беше излъчен в поредица от събития на Кинематограф под мотото: Бунт - късо кино за инакомислещи. Къде се проявява бунтарството в твоята история и има ли въобще място за него в света на „Глад“?

Ако има бунтарство то е в това, че решихме да заснемем филм, който не сме гледали. Решихме да се изкефим, без да претегляме как ще бъде прието всичко това.

Това е вторият ти филм. Върху какво работиш в момента?

Снимам криминален сериал. Съавтор съм на няколко сценария. Роман, който е до под кривата круша.

Да очакваме ли в близко бъдеще пълнометражна лента от теб?

Надявам се скоро, имам финансиране от НФЦ за пълнометражен дебют. Живот и здраве ще снимам догодина.

Кой са съвременните български режисьори, които те вдъхновяват?

Илиян Метев, Явор Гърдев.

Имаш и един издаден роман. Какво е отношението между литературата и киното за теб?

Това са две противоположности. В литературата си сам, в киното общуваш. В киното има нещо като задруга. Една група хора опитва да издълбае в пространството и времето своя реалност. Естествено природата се противопоставя на това безразсъдство. Затова и киното е споходено от постоянни неволи, проблеми от всякакво естество. Както бе казал Йежи Сколимовски (цитирам по памет): все някой закъснява, все нещо чакаме, вали и е студено, но това е киното и затова го обичаме.

Какво е любимото ти занимание, когато не снимаш или не пишеш?

Да чета, да гледам филми, да се разхождам в парка със семейството и кучето, да пия с приятели.

Гледайте „Глад“ на https://kinematograf.bg/hunger-film