Сагър ал-Анези от Кувейт / Фотограф: Асен Величков
Талантите на мигрантите: Сагър ал-Анези от Кувейт
“Не спирам да го повтарям – в България има разлика между хората и системата”, казва Сагър, който завършва медицина у нас и работи в Центъра по кръводаряване в София.
01 август 2022
Сагър ал-Анези се ражда в Кувейт като лице без гражданство, което, по негови думи, означава, че просто не съществуваш. Изправен пред липсата на каквато и да е перспектива, той решава да вземе бъдещето си в ръце и идва в България, за да учи медицина. Днес има хуманитарен статут и лична карта, макар и още да не е успял да отвоюва гражданство. Остава в България, след като завършва медицина, защото мисли, че страната има какво още да му предложи, но смята, че и той има какво да ѝ даде обратно: “Където и да отида, българите казват, че се надяват да остана тук, защото има нужда от лекари. Вашите бягат в чужбина. Нека поне един чужденец да остане тук.”
И той остава, въпреки че се сблъсква с трудности на всяка крачка. Първо не успява да специализира кардиохирургия заради проблеми с документите, после отива да работи в село Трилистник в Пловдивско, където остава само три месеца, защото изглежда практиката е да се наемат лекари за 2-3 месеца, след което да се уволняват. Сега работи в Центъра по кръводаряване в София и иска да специализира имунохематология, но трябва да мине наистина сложен изпит по български език, който сякаш трябва да откаже чуждестранните лекари да останат в България, след като българските вече са заминали в чужбина.
За него обаче всеки ден е светъл. “Не спирам да го повтарям – в България има разлика между хората и системата”, казва Сагър. Не се ли чувства добре, достатъчно е да се чуе с приятел или да се пошегуват с колегите си. “Но най-светлите ми моменти бяха в селото. Там нещата са съвсем различни. По-хубаво е, по-тихо, по-мирно. Приеха ме като един от тях. В София нещата са доста по-трудни, не е като в едно малко село.” Вероятно поради това и не е прекъснал връзката си със селото и продължава да помага и да дава консултации на бившите си съселяни. “Ти си на работа, да, но ти си на работа и другаде. И когато имаш време, отваряш телефона и им отговаряш, съветваш ги.” Сагър допълва, че никога не би отказал да даде съвет на някой свой близък човек, а това, че хората се допитват до него, явно значи, че личните лекари в България не са достатъчно.
Вече повече от десет години “Мулти култи колектив” е гостоприемната българска душа за бежанците и мигрантите, които попадат в родната кафкианска действителност. Докато помага за тяхната интеграция (когато такава помощ е необходима) и общува активно с чужденците в България, организацията трупа база данни от интересни герои, която става все по-голяма и по-голяма. Така по естествен начин се стига до новата им инициатива – “Мигранти с таланти”. С нея от “Мулти култи колектив” искат да запознаят българското общество с чужденци с грабващи истории, таланти и професии, за да покажат, че мигрантите са богатство, а не бреме за България.
Вече повече от десет години “Мулти култи колектив” е гостоприемната българска душа за бежанците и мигрантите, които попадат в родната кафкианска действителност. Докато помага за тяхната интеграция (когато такава помощ е необходима) и общува активно с чужденците в България, организацията трупа база данни от интересни герои, която става все по-голяма и по-голяма. Така по естествен начин се стига до новата им инициатива – “Мигранти с таланти”. С нея от “Мулти култи колектив” искат да запознаят българското общество с чужденци с грабващи истории, таланти и професии, за да покажат, че мигрантите са богатство, а не бреме за България.