Северномакедонката Ана Батева избира да следва театрална режисура в София заради брат си, който учи фотография в НАТФИЗ. Фактор е и че в Скопие можеш да учиш режисура веднъж на четири години. Вдъхновяват я режисьори като Александър Морфов, Явор Гърдев и Маргарита Младенова. В НАТФИЗ има късмета да попадне на преподаватели като Пламен Марков и Пенко Господинов и открива много съмишленици, с които прави спектакли като “Буре барут”, “Обърни се с гняв назад” и “Всичко на масата”. “Може да се каже, че в голяма степен те са причината, поради която останах. От друга страна, конкуренцията тук е в пъти повече, а щом има конкуренция, има и развитие.”
Театралните срещи, които ѝ оказват влияние, са тези с руския драматург Николай Коляда, с македонския му колега Деян Дуковски и с босненския актьор Зиях Соколович, с когото българските артисти ще могат да се срещнат през 2023 г. Актьорите, които ѝ се доверяват, също я дърпат много напред. През 2018 г. заедно със Стефан Здравески създават организацията “СПАМ студиос”, чрез която реализира част от представленията си. Режисира и в Македония. Предстои ѝ натоварен сезон – през септември започва репетиции на “Приказка за мъртвата царкиня” от Николай Коляда, ще отпразнува 4 години “СПАМ студиос” със специален спектакъл в “КУПЕ”. Ще работи отново в Северна Македония и за трети път ще поставя в Габровския театър, където е щатен режисьор.
Снимка: Международния театрален фестивал в Прищина
Батева завършва НАТФИЗ през 2013 г., тоест по-голямата част от кариерата ѝ минава на фона на влошаващите се дипломатически отношения между Северна Македония и България. Това напрежение достигна връхната си точка, когато през 2020 г. тогавашното правителството на ГЕРБ и “Обединени патриоти“ наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз: проблем, който остана тежко наследство за следващите кабинети, а отеква и към днешен момент, влошавайки отношенията между двете страни не само на политическо, но и на обществено ниво. Как Батева живее между тези две реалности и афектират ли те работата?
“Нямам търпение всичко да приключи и да се фокусираме върху бъдещето на двата народа.”
“Колкото и да искам да съм равнодушна, нямам търпение всичко това да приключи и взаимно да се фокусираме върху бъдещето, върху културната (и не само) обмяна на двата народа. Хейтът толкова много ме обезкуражава и демотивира, че на моменти се хващам как си представям живота в трета страна”, отбелязва тя. За нея да си македонец в България в тези времена е да си “между чука и наковалнята”, а положителното са приятелите, които не се вълнуват толкова от този въпрос и с които взаимно се подкрепят. “Но естествено, често има и неприятни ситуации, в които някой с циничен тон дава коментар по отношение на твоята идентичност, без даже да те е питал как реално се чувстваш. Случвало ми се е в интервю на премиера водещата да започне разговора на тая тема. Но в крайна сметка гледам да не обръщам внимание на подобни изказвания и индивиди”, продължава Батева.
Според нея стане ли дума за Македония, телевизиите си вършат работата и разпалват страстите. “Има различни хора, важното е как реагираш на техните провокации и изказвания. Старая се да отвръщам с усмивка.” А как би коментирала последните развития по българо-македонската тема? “Винаги, когато се сетя за този въпрос или пък някой ме попита, си припявам песента на босненската група “Дубиоза Колектив”: “Politika je kurva, ubila je bomba, džaba svi smo isti, svi smo ista govna.”