Тонислав Христов за лъжата като бърза медия

“Постоянно ни изкарват конспиратори, не защото хората не вярват, а защото не искат да видят”, казва Иван, един от двамата основни герои в новия документален филм на Тонислав Христов, докато събира прах от стъклото на кола. Убеден е, че може да докаже наличието на кемтрейлс от преминаващите самолети. “Не съм обръщал внимание, много си чел”, казва минувач, докато Иван се опитва да обясни теориите си.

В “Истина или предизвикателство” Тонислав Христов изгражда история от ежедневието на хора, на пръв поглед полярни като начин на работа и ценности: Иван Герасимов, известен с конспиративните си тези онлайн и за кратко член на “Възраждане”, и журналистката Генка Шикерова. Филмът е сниман малко преди тя да бъде свалена от ТВ1 докато все още усърдно продължава работата си, въпреки че “дълго време, когато влизах в колата си, изпитвах ужас какво ще се случи в момента, когато завъртя ключа”.

Христов внася уточнението, че не трябва да мислим за “лошия” или “добрия” герой на историята. “Като документалист винаги ми е било важно да съм близо до хората, да спечеля доверието им, но и да пазя определено свободно пространство, да не доминира моята позиция над тяхната. Все пак смисълът на документалното кино е човекът пред камерата да бъде себе си.”

По време на снимките той казва на Иван Герасимов, че не споделя голяма част от вижданията му, но това не означава, че ще се опита да го разубеди. “Мисля, че Иван е дори добър човек в сърцето си и беше партийно използван заради своята доброта. В киното няма как да направим подобно използване или изхвърляне: нашата задача е да разберем хората. Иван събираше пари за поправка на покрив на църква, нещо, което на много хора от “добрата страна” на нещата, не би ни хрумнало да правим.”

Плакат на филма “Истина или предизвикателство” (2026), реж. Тонислав Христов, оператори: Александър Станишев и Орлин Руевски.

Филмът е резултат от над четири години работа, която започва покрай друг проект. В рамките на документален сериал за ARTE, Христов снима епизод за групата македонски младежи, които създават мрежа от сайтове за фалшиви новини, първоначално с цел рекламни приходи, но впоследствие дейността им привлича вниманието на Републиканската партия и потенциално повлиява на спечелените от Доналд Тръмп избори в САЩ през 2016 г. Историята за “хакерите от Велес” постепенно потапя режисьора в света на неверните твърдения, фактчекинга, трудния баланс между конспирациите и легитимните притеснения, особено на фона на началото на пандемията през 2020 г. и малко преди инвазията на Русия в Украйна.

“В началото социалните медии ми бяха много интересни заради потенциала на влияние, който могат да имат върху хората. Все пак те влияят не само на нашия живот, но и на този на родителите ни”, споделя режисьорът. “Имам двама възрастни родители, които виждам как могат да си променят гледната точка според това какво им излиза, когато отворят Facebook говорили сме много по темата, че това, че някакво твърдение им се появява, не означава, че това е проверена и достоверна информация.” Начинът, по който родителите му използват социалните мрежи, се превръща в отправна точка за Христов. “А и през начина, по който по-възрастните ги използват, може да проследим и целия проблем с купените Facebook групи, където група ужким за хумор, готвене, поправка за коли и т.н. изведнъж започва да бълва пропаганда на хиляди потребители.” Проблемът с преименуването на подобни групи стана отново актуален и анализиран в контекста на амбициозната предизборна кампанията на “Прогресивна България”.

Във филма са включени сцени на купуване на Facebook групи, а за проблема обясняват още Никола Тулечки от “Данни за добро” и организацията “Българските елфи”. “Много често около прожекциите на филма по различни фестивали се говори за проверката на факти.”

Кадър от филма “Истината или предизвикателство” 

Един от първите акценти, върху които Христов се спира, е модерацията на Facebook и разразилите се полемики до каква степен корпорация с офис в София ги манипулира за територията на България. В началото на 2023 г. въпросът стига дори до изслушване на ръководството на Telus International в парламента, а впоследствие компанията се отказва от модерирането на съдържанието за България; дали впоследствие има такова от друга страна, остава неизвестно. “Много теми отпаднаха в процеса. Голямо предизвикателство беше този филм да е едновременно информативен, но и все пак кино: да не представим просто дълъг телевизионен репортаж, в който изброяваме просто факти, а да разглеждаме хората в него като герои, на които им се случват определени събития и това ги променя в хода на времето.”

Казва, че колкото по-дълбоко е навлизал в темата, толкова повече се е чувствал уплашен от реалността на изфабрикуваните твърдения, разпространението и ефекта им. “Дадох си сметка, че е наша работа още повече да се грижим за децата и родителите си, защото социалните медии наистина могат да им влияят много лошо, особено с навлизането на изкуствения интелект. Имам две деца, най-голямото е на единадесет, и възприемам като моя задача да модерирам какво стига до тях до определена възраст.”

“Новият филм няма нищо общо с предишните ми, може би и заради политическата нотка.” Въпреки че с “Истина или предизвикателство” за първи път работи по тази тема, Христов е свикнал да поглежда към сложни проблеми през обикновени житейски истории между родната му България и Финландия, страната, в която завършва кинорежисура и в която регулярно работи от 25 години.

“Правилата на ергенския живот” (2011) поглежда към самотата на съвременния мъж от комедийна и самоиронична призма, “Любов и инженерство” (2014) поставя въпроса може ли любовта и привличането да имат винаги научни обяснения, “Пощальонът” (2016) разказва за странджанско село на фона на бежанския поток, “Тайният живот на Вера” (2018) ни представя героиня, която чрез ролевите игри намира начини да се справи с детските си травми. Много от тези теми пък намират израз в единствения му игрален филм засега, “Добрият шофьор” (2023) с Малин Кръстев, а в момента Тонислав Христов работи по следващата си игрална лента, както и по документален сериал.

Режисьорът Тонислав Христов. Снимка: личен архив

Докато завършва “Истина или предизвикателство”, Христов представи и “Последният гларус” (2023) – история за мъж на средна възраст, който все още не може да направи прехода между младостта си на “морски гларус” и всички отговорности, които носи по-късният етап на живота. Филмите на Христов изобилстват от малки връзки помежду си – случайно или не, в последните три винаги има герой на име Иван.

“Истина или предизвикателство” беше представен у нас на “София филм фест”, премина и през няколко световни форума, включително в САЩ, Чехия, Полша, Швеция, Финландия. “Филмът пътува успешно и хората се припознават със заснетото в него, в крайна сметка темата за фалшивите новини не е чужда на никого. Все пак самото разпространение на невярната информация често има международен характер, превежда се и се вкарва външно, особено ако става въпрос за фалшиви новини около САЩ или за Европейския парламент. Нищо не е просто местно явление.”

Христов цитира реплика на Генка Шикерова от филма им:

“Aудиторията трябва да следва професионалистите, на които вярва и чийто идеали споделя.”

Това е в тон със съвременните тенденции все по-голяма част от журналистическото съдържание да излиза извън традиционните форми и да се преформатира в индивидуални бюлетини, лични подкасти и видео канали.

Каква част от темите в “Истина или предизвикателство” са актуални и за зрителите във Финландия, където също има геополитически притеснения около съседството с Русия, но пък съвсем различни образователни стратегии и практики?

“Във Финландия и като цяло в скандинавските страни е много застъпено ограмотяването около това хората да правят разлика между истина и лъжа. Говоря фински и следя медиите там, прави ми впечатление, че има по-балансирано и аргументирано поднасяне на информацията в сравнение с източниците в България, особено когато не се знае коя страна е права в даден казус.” Струва му се, че при нас често балансът отсъства. “Това важи и за нивото на политиците у нас и не съм съгласен, че средата ги кара да са толкова арогантни, колкото са.”

Кадър от филма “Последният гларус” 

“Истина или предизвикателство”, както и предишните заглавия на Христов, ще бъдат онлайн в стрийминг платформата Neterra.TV през май – възможност за наваксване с направеното от него през последните двадесет години, ако не сте успели да хванете филмите по време на фестивалните им прожекции. С излизането на филмографията му онлайн у нас, със сигурност ще има и прилив на зрители, които за първи път ще посегнат към киното. Откъде е добре да започнат? “Може би “Последният гларус” е добър за начало. Представя действителността, в която живеем, по лек и достъпен начин, с елементи на хумор”, казва Христов. “Когато уж бяхме завършили филма, синът на главния герой се оказа в Украйна точно по време на началото на войната и отново започнахме да снимаме.”