Влатка Хорват обръща огледалото към града и всички в него

Влатка Хорват се включва от дома си в Лондон. Зад нея има огромна библиотека, а често през камерата на лаптопа преминава черна котка: тъй като наскоро е претърпяла операция, на нея ѝ е позволено да се качва където си поиска. Лондон е поредната точка от живота на Хорват. Опитът и практиката ѝ между инсталации, пърформънс, видео и фотография ще усетим в София на 9 юли, когато тя ще открие новото издание на фестивала “Девет слона” с изложбата Echo Location в Swimming Pool. Заглавието препраща към дългогодишния ѝ интерес към начина, по който всеки предмет и място имат своето ехо – детайл, особеност или несъвършенство, с които тя да се заиграе като артист.

Хорват е родена в Чаковец през 1974 г., днес в Северна Хърватия, тогава в Югославия. През 1991 г., годината, в която Югославия се разпада, тя се премества сама, едва 16-годишна, в САЩ. Живее първо в Чикаго, после в Ню Йорк, а от 2011 г. – в Лондон.

“Като че ли съм имигрант, независимо къде се намирам”, споделя Хорват. “Лишена съм от изначална принадлежност към определено място: в тийнейджърските си години, когато напуснах Югославия, страна, която вече не съществува, бях и съм дефакто от Хърватия, страна, в която всъщност не съм живяла пълноценно.” Въпреки това тя често работи с малката, но компактна сцена в Загреб, а през 2024 г. представя страната на Венецианското биенале с проекта By The Means at Hand, който се заиграва с личната ѝ история като някой, който е нито тук, нито там.

To See Stars over Mountains, 2021. Колаж и рисунка върху мастиленоструен фотопечат – избрана творба от серия от 365 произведения на хартия.

Инсталацията събира разнообразни свидетелства на артисти, които работят между различни страни, но независимо от всичко остават чужденци където и да се намират. “Идеята за дома като база, на която се чувстваш сигурен и предпазен, сякаш е променлива величина за мен.” Напоследък Хорват все повече се връща към тези събития: последната прочетена от нея книга е току-що излязлата Talk a Blue Streak, дебют на американояпонската авторка Лила Мацумото, в който става въпрос за млада жена, озовала се в Щатите в самото начало на 90-те години. Хорват казва, че е имала усещането, че чете за собствената си история.

В Чикаго артистичният ѝ път започва като актриса в театъра, но в края на 90-те години започва да се интересува от все по-експериментални начини на изразяване. Спомня си, че в града тогава има изключително динамична сцена, а голямо влияние върху нея оказва пърформанс колектива Goat Island, активен в Чикаго между 1987 и 2009 г.

“В толкова ситуации наблюдавах нечия творба и си казвах: “Дори не знаех, че някой може да направи това на сцена, че е позволено”. Цялата тази среда ме подтикна да съм по-експериментална и смела в идеите си.” Дадаизмът и т.нар. “театър на абсурда” от 50-те и 60-те години са течения, които също я провокират да погледне към възможностите пред себе си от различен ъгъл.

Until the Last of Our Labours Is Done, 2021. 25-минутно видео

“От колективния начин на работа и консервативния подход към текста в театъра преминах към самостоятелността, която дава пърформансът. В това, разбира се, имаше предизвикателство. В този период пърформансът като арт формат нямаше това масивно присъствие в съвременното изкуство или академичната и финансовата подкрепа, които имаше впоследствие”, казва Влатка, която в биографията си има участия в Музея на модерното изкуство (МОМА) в Ню Йорк и на Истанбулското биенале.

“Намирах пътя си пипнешком, но бях наясно, че се интересувам повече от определени въпроси и отговори, от определени идеи: как тялото си взаимодейства с пространството и може да се превърне в обект, как някои установени категории могат да се прегрупират.”

Около 2003–2004 г. Хорват започва все повече да експериментира с фотография, скулптура, колаж, намерени архиви. Понякога всички тези елементи остават на заден план и тя просто създава ситуация поставяният на различни места в САЩ и Европа шестчасов пърформанс Beginners Marathon е всъщност серийно четене, в което всеки е добре дошъл да прочете първата страница на важна за него книга. “Всяка една реорганизация на определено място създава различни възможности, спира други. Интересно ми е едновременно да счупя някаква съществуваща рамка, но и да намеря ценното, което вече се е формирало в ограниченията.”

This Here and That There (Лос Анджелис), 2010. Осемчасов пърформанс с и в реката на града. Фотограф: Vincent Alpino

Хорват не вижда градовете, в които е живяла, като отличително различни периоди в работата ѝ, но от друга страна, те са създавали различни условия. Спомня си как в Чикаго може би

най-съществено влияние върху идеите ѝ е имал моментът, в който остава сама в студиото, което преди това е споделяла с още няколко артиста. “Когато имаш пространство, винаги нещо непланирано се случва и така работната среда става по-голям фактор, отколкото какво се случва в самия град. Да имаш място и най-вече време, в което да се фокусираш, е безценно.”

Ако има общи връзки между всичките ѝ проекти, то за нея това е идеята за среща: как съжителстваме помежду си, но и в какво се различаваме, каква е идиосинкретичността, определяща поведението и навиците ни.

“Винаги търся леко кривото в една ситуация, точката на напрежение, това, което в една среда е останало неразрешено, това, което те провокира да му отговориш”, казва Хорват и дава празния басейн на Swimming Pool в София като идеален пример – елемент, който е имал предишен живот като нещо друго, а днес е придобил друга функционалност. “А отговорът може да е директна среща, конфликт, трансформация, може да е създаване на отражение и изкривяване на нещо съществуващо, може да е диалог. Но в повечето случаи идеите идват от нещо, което съществува преди моята интервенция.”

Vlatka Horvat, By the Means at Hand detail

“Отражение” и “изкривяване” биха могли да се окажат ключови думи за това, което Хорват подготвя за първата си изява в София, в която възнамерява да съчетае нови идеи с вече показвани проекти, комбинация между текст, пърформанс и видео. “Разбрах, че в затворената част някога е имало стена, която вече я няма, и това ми даде някои идеи.” В затворената част от галерията тя ще покаже видеото Until the Last of Our Labours Is Done, в което петима изпълнители влачат със себе си разнообразни намерени предмети в поредица от движения и странствания без ясно определени цел или край. Зрителите също ще влязат в ролите на участници в друг сегмент от изложбата: дванадесет интерактивни “партитури“ ще задават команди, които ще създадат ситуации от срещата между хората с

пространството. Това е част от линията проекти, в които тя оставя решенията в ръцете на посетителите и никой не знае какво точно ще се получи (част от замисъла и на участието ѝ на Венецианското биенале). “След като работих с тялото, после с отсъствието му, после с други изразни средства, като че ли напоследък пак се връщам към него!”

Vlatka Horvat, Still Water 

За отворената част на Swimming Pool, в момента Хорват събира намерени изоставени огледала, които ще използва в изложбата, част от интереса ѝ да “чуе“ какви подходи предметите ще ѝ подскажат, за да даде нова роля на това, което е оставено да се превърне в руина. Резултатът ще бъде инсталацията Deep End. Чрез огледалата тя иска да създаде по-голям акцент върху небето, върху начина, по който галерията създава особен поглед отгоре върху града. “В Лондон се намират изключително лесно, на всеки ъгъл някой е оставил някаква покъщнина – може би и в София е така?”

Третото издание на “Девет слона” ще се проведе между 9 и 19 юли в София. Изложбата на Влатка Хорват, Echo Location, ще даде начало на фестивала на 9 юли от 18 ч. в Swimming Pool. На 8 юли там ще се проведе и работилница, водена от Хорват, а в деня на откриването от 17 ч. предстои тур и разговор с артистката.