Утробният звук на Woomb

Да препълниш място като Koncept Space още със съвсем, съвсем първия си концерт на живо, и то само два дни след като си публикувал своя песен в пространството, е постижение, на което малцина са имали възможност да се насладят. Woomb го направиха в края на месец май, два дни след излизането на първия им запис под формата на performance video към песента Pray For The Worst, a в края на юли бяха и на сцената на Sofia Live Festival.

Това музикално зачатие, случващо се между Лондон и София, успя да остане добре опазена тайна и в продължение на близо половин година бавно, но уверено да се роди на българската сцена, за да може след това с пълна сила да поеме и в други посоки по света.

В основата на проекта стоят опитният продуцент и музикант Георги Линев (Kan Wakan) и познатият като талантлив фотограф и стилист Христо Йорданов. Макар вторият да е давал сигнали, че притежава дарби като изпълнител с участието си в училищния хор, а след това в гимназията започва да пише активно, думите му се превръщат в текстове едва по време на пандемията. “Тогава в мен се появи желането да се уча да използвам музикален софтуер, да записвам някои ранни идеи и демота, както и да правя опити да свиря на китара.“

Woomb неслучайно напомня на английската дума за утроба, която те обясняват като символ за единственото сходство между хората, преди да започнат да трупат и оформят различията си. Онова, което свързва Георги и Христо в началото, е и споделеният вкус за музика. “В момента, в който се запознахме, се впуснахме в разговор за любими артисти, значими концерти и животопреобръщащи албуми. Не много след това започнахме да работим заедно, но фундаментът на нашето професионално партньорство, и впоследствие приятелство, остана музиката“, обяснява Христо, докато Георги си припомня техен разговор, в който Христо споделя, че като дете нарочно се е поставял в ситуации, които го натъжават, за да изпита силна емоция. “Аз правех същото и като се замисля, май създаването на музика е точно това търсене и материализиране на екстремна емоция.“

Музикалните им влияния, разбира се, не винаги се припокриват стилистично. “Напоследък именно тези разминавания са ни интересни. В тези опозиции се раждат изключително изненадващи и за нас самите идеи. Единственото, от което се стремим да бягаме, е това, което е очевидно “правилното”. Също не слушам почти никаква музика, която има за цел да ме накара да се чувствам “добре”, пояснява Линев.

Различната степен на опит и подготовка в музиката също приемат като предимство: ”Благодарение на досегашния опит на Георги си спестяваме много време и грешки. Той успява да вкара в материалния свят много от нашите абстрактни идеи, което е възможно само с доста предварителна подготовка“. За Георги пък предимството в работа с някой, който не е професионално обременен, е в по-голямото пространство за експерименти и изненади. “Сякаш определени бариери, които са си поставяли много от по-опитните вокалисти и композитори, не са там. Съответно можем да градим нещо наше, което на моменти е много сурово и автентично.“

Интересно е, че въпреки успеха, който има в Лос Анджелис и Великобритания – успех, за какъвто мнозина от българските музиканти и изпълнители мечтаят, Линев предпочита да се завърне в България и да твори и работи тук. “Връщат ме свободата и спокойствието, които ми позволяват да се фиксирам над това да правя каквото обичам, без да се налага да се боря с постоянния шум, който съществува в тези по-големи градове. Сякаш почти всичко в този аспект е една идея по-лесно тук. Музиката ми винаги е била отражение на енергията на мястото, на което живея, и България донесе нещо ново за мен, което самият аз не очаквах. И двамата сме привърженици на идеята, че сме само проводници на енергия, която и ние не разбираме напълно. Знаем, че, за да правим това по оптималния начин, трябва да търсим покой на духа и тялото.“

Развитието на песните им от “утробата“ до тяхното завършено оформяне, раждане и прохождане търси подобен баланс. Понякога се мъчат да направят нещо напълно непознато за начина, по който са работили до този момент, да започнат и довършат песен за седмица или да пренапишат изцяло стара идея, разказва Георги. За Христо тези изненадващи творчески импулси могат да се случат дори в рамките на няколко минути, но “в други случаи имаме скелета на една песен, който се нуждае от месеци почивка преди да се научи да ходи, а после и да танцува“.

Записите правят в Лондон, а репетициите и представянето – в София и това постоянно движение не им позволява да се отпуснат напълно никъде. “Това носи със себе си много интересни влияния в артистичен аспект. Разстоянието неизменно създава ментална бариера между хората: както в личен, така и в професионален план е трудно да търсиш баланс в комуникацията“, смята Линев, докато за Йорданов тази мобилност създава усещането, че оставя нещо недовършено и в двата града. “В един момент се чувствам постоянно все едно съм излязъл от вкъщи и съм си забравил ключовете… но обичам Лондон. Никъде не се чувствам толкова свободен. Уча много за себе си като артист и човек от мащаба на този град.“

Междувременно Георги продължава да работи и по другите си проекти, защото това е възможност да се поставя в различни позиции като композитор и така да се предизвиква творчески по нови начини.

Така вече са създали 15 изцяло авторски песни, които са в процес на довършване, а междувременно не спират да работят по нови. Затова и албум е нещо, което стои като цел на хоризонта. “Но хоризонтът е далеч. Искаме да се доверим на процеса и да не прибързваме с издаване на голям обем на музика наведнъж.“

Първите неща, по които работят, според Христо се намират “в преходното пространство между реалността и един добре познат сън. В звука мога да усетя мирис на мокра почва, напоени от дъжда ливади, но някой песни ми ухаят на тамян, на кръв.“ Други напомнят усещането да се носиш пиян и сам по пътя за вкъщи с метрото, връщайки се от разочароваща вечер, допълва описанието Георги.

С Woomb обаче предпочита да запази известна дистанция, за да може характерът и индивидуалността на проекта да изпъкнат напред и да не могат лесно да го сравнят с нищо, в което е участвал досега. В работата с Христо оценява още възможността да има креативен партньор, с когото винаги да си подава бързи идеи, докато с Kan Wakan често е оставен да се лута сам в собствената си лудост, “прекъсвана само от музикантите, с който съм работил на момента и са се отбивали за чаша чай в студиото – но и този малко по-изолиран начин на работа също има своя чар“. Христо също продължава да приема задачи, свързани с фотография и стайлинг, но е доста селективен и се стреми да фокусира енергията си върху Woomb.

Ако през май и юни сте пропуснали възможностите за жива среща с тяхната музикална симбиоза, ще се наложи да чакате до есента за нови такива. През това време ще задоволят нетърпението ни с издаването на Last Rays – една от песните, които винаги присъстват в сетлиста им. Очаква се тя да се появи по-късно през годината. 

Woomb може да следите в YouTube и на @woombband.