Да започнеш от Кота 0

Началото на годината ни донесе и новината за появата на ново независимо издателство. Зад него застават петима души, чиято съдба се е пресичала под различни форми през годините. Освен като писатели, имената на Иван Димитров, Захари Захариев, Светослав Тодоров, Стефан Иванов и Стефан Икога сме спрягали и в други сюжети като журналистика, реклама, пиар, дигитален маркетинг, театър, музикално промоутърство, организиране на четения и пърформанси. Сега целият този натрупан опит, премеждия, успехи, проби и грешки ги обединява около сбъдването на една мечта, която избират да нарекат “Кота 0“ като основата, която вече имат, но и като нулата, от която започват. Първият им зин (оформен от Бояна Павлова), който показаха при представянето си на 18 януари в препълнената зала на “Сфумато“, се разпродаде от раз. Това подсказва, че са тръгнали в посока, към която интерес проявява завидно голяма публика. Затова и изборът им да заложат на собствени произведения като “разузнавачи“ в полето на издателството изглежда съвсем естествен.

До края на годината под знака на “Кота 0“ очакваме да се появят общо пет книги. Първи ще са стихосбирката “Без мен“ на Стефан Иванов и сборникът с разкази на Иван Димитров “Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“. За другите мисли, които витаят в “Кота 0“, си говорим с част от основателите му:

При толкова много независими издателства в България какво ви мотивира да създадете “Кота 0“?

Стефан Иванов: Желанието за общност може би, за приятелство в работата, за радост в разговора, желание за свобода и непосредственост. В есето си за малките издателства Синтия Озик пише за тях, че нещо друго им е важно “повече от печеленето на пари, те ценят печеленето на пространство: за ексцентричност, за риск, за фикс идея, за поезия, за необичайни есета и още по-необичайна белетристика; за бъдещето.“

Иван Димитров: Най-важният фактор е свободата, което не означава, че досега някой ни е пречил. Но е съвсем друго да знаеш, че зависиш само от себе си. Това води до ангажираност в целия процес на едно много по-дълбоко ниво. Не мога да скрия, че част от нас отдавна са обмисляли дали да не издадат сами поне по една своя книга, за да видят как би се получило. В България на самиздата се гледа изключително скептично. Ние предпочитаме да гледаме на това като на самопродуциране. Както правят музикантите и театралните компании. Отварят си свои малки независими продуцентски къщи. Което включва и работа с други изпълнители, естествено. В някакъв момент.

Защо “Кота 0“ и какво обуславя името на издателството?

Стефан Икога:Начало. Няма да рушим, но и върху нищо не сме се качили. Ние заедно сме си основата, върху която ще строим нова издателска култура  - по-благосклонна към идеите и авторите им. Или поне на това се надяваме.

Иван Димитров: Това е отразено и в логото ни, дело на Бояна Павлова.

Стефан Икога: Начало. Няма да рушим, но и върху нищо не сме се качили. Ние заедно сме си основата, върху която ще строим нова издателска култура - по-благосклонна към идеите и авторите им. Или поне на това се надяваме.

Кои са основните качества, с които бихте искали да ви асоциират?

Стефан Иванов: Искреност, изненада, отговорност и диалогичност.

Иван Димитров: Инициативност, добър вкус, отдаденост, умение да изпипваш нещата докрай. 

Стефан Икога: С честност е предостатъчно.

Разкажете ни малко повече за първите издания, с които започвате и какво ви обединява?

Стефан Иванов: Не съм издавал книга с поезия от близо десет години. Натрупаха се много стихотворения, сънища, фрагменти и така преди три години се появи ръкописът на “Без мен“, по която работихме с Марин Бодаков, редактор на ръкописа и незаменим приятел.

Иван Димитров: Допреди три седмици мислех, че първата ми книга с “Кота 0“ ще е роман, който впрочем вече беше страниран, но реших да го отложа за по-натам, което също е част от тази свобода. Сборникът ще е с по-специфичен дизайн, защото това е заложено в самия ръкопис. Художник и на двете книги е Бояна Павлова.

Стефан Икога: Обединява ни многогодишно познанство, тук-таме обща гледна точка, но най-вече, че изобщо не си приличаме (освен по брадите). И въпреки това умеем да сме толерантни един към друг. Причините да сме заедно са много, а да не направим абсолютно нищо – още повече. Просто избрахме първото.

Какъв е планът за след това?

Иван Димитров: През март-април ще започнем да пътуваме с книгите си из страната, което поне на мен ми е особено важно. Ще видим как ще се справим с разпространението и дали ще е ефективен начинът на функциониране на проекта. Хората не спират да питат кои други автори смятаме да издаваме и как смятаме да ги селектираме. Като за първа година (и без никакво финансиране) пет книги са напълно достатъчни. После ще видим.

Стефан Иванов: Ако нещата потръгнат, ще издаваме и други автори, български и чуждестранни, ще правим уъркшопи, курсове, подкаст, читателски клубове в частни и държавни социални институции, ще поощряваме с конкурси и награди дебютанти и утвърждаващи се имена, ще създаваме и организираме сценични формати и събития. Има планове.

Стефан Икога: Планът е да се учим в движение, да любопитстваме завинаги, да ударим едно рамо на някого и да издадем книгите, които ни харесват.

Кои са трудностите, пред които е изправен един млад автор в България и които са специфични само за тук?

Стефан Иванов: Липсата на литературни клубове, на младежки литературни издания, на обратна връзка и на редактори. Лесно е да бъдеш издаден и в интернет, и в издателство на хартия. Трудно е да бъде публикувана добра литература.

Иван Димитров: Най-голямата трудност е, че в повечето случаи се оказва, че и с първа книга, и без първа книга нещата си остават същите. Че животът на книгите по книжарниците често е ужасяващо малък, а ако нещата не тръгнат в началото по някакъв магически начин, не всеки е готов да потегли и да се промотира по собствена инициатива. Че за повечето четящи българи съвременната българска литература е второ или трето качество.

Стефан Икога: Липса на читателска среда и култура. Книгите все по-рядко са събития, защото не успяват да развълнуват читателите. Смятам, че основната отговорност е в авторите, които пишат „за себе“ и в издателите, които рядко имат усет за глада на читателя, а още по-рядко умеят да създадат такъв глад. Смятам, че повече от всякога литературата не може да си позволи да остане затворена само между страниците на книгите и трябва да намира читателите на нови места, по нови начини, общувайки с артисти от различни дисциплини – за да вълнува.

Ако трябва да опишете новото българско литературно поколение като герой или сцена, как би изглеждало то?

Стефан Иванов: Като видео стрийм платформа, на която има място както за Тарковски и Бергман, така и за “Туин Пийкс“, “Рик и Морти“, костюмни драми и филми за нинджи от 80-те.

Иван Димитров: Най-младите са някаква много целеустремена и съзнателна смесица от Супермен, Батман и мечетата с нежни сърца. Знаят си правата, спазват си принципите и знаят как да постигат целите, които си поставят. Като гледам авторите, които са в двайсетте си години, направо се потискам, че не съм бил толкова светнат на тяхната възраст. Прекрасни са.

Стефан Икога: Все така вглъбен в себе си безотговорен младеж, който пропилява таланта си, мъждукайки в рекламна агенция. Вечер обитава сумрака на барче и пише много по-малко от необходимото. Липсва му нещо. А ние стоим срещу него на светофара и го чакаме да бъде гениален – за всички нас. Като Гришо.

Следете издателство “Кота 0“ на @izdatelstvokota0.