Заводи за здраве
Слава Савова ни развежда из историята на минералните бани и извори в България и дава своята гледна точка за бъдещето на това изоставено в последните години наследство
До края на 2018 г. Слава Савова работи като архитект, но постепенно се насочва към изследователска дейност и днес свързваме името ѝ с историята и перспективите за развитие на българските минерални бани и извори. През 2020 г. се запознава с друг архитект, Мая Шопова, с която се съгласяват, че в страната липсват задълбочени изследвания в тази област, и че би било чудесно да помислят за съвместен проект, който да се фокусира върху термалното наследство. Три седмици след срещата им “Софияплан” обявява обществено обсъждане на задание за конкурс за Централна минерална баня и двете веднага решават, че ще се включат. Така се ражда екип “Софийски терми”, в който се обединяват 16 специалисти от различни сфери и с времето Слава се посвещава на теоретичната работа като изследовател в областта на медицинската антропология. На следващите страници тя ни отвежда на разходка из миналото, настоящето и бъдещето на минералните бани и извори в България.
Хисар, Профсъюзният почивен дом. Български курорти, 1961 г.
Пътешествие из изворите
В края на 2020 г., благодарение на малка субсидия от Национален фонд “Култура” започнах проучване на минералните бани и извори в Югоизточна България, като за целта се преместих да живея в Сливен, а след това и в Стара Загора. В продължение на пет месеца и половина пътувах почти всеки ден до различни “бански” места в региона и по този начин имах възможност да проведа теренни наблюдения, а също и да събера данни, които да послужат за по-нататъшната ми работа. Може би най-важната част от този процес бяха интервютата и неформалните разговори с хора от близките общности, които в повечето случаи помагаха с всичко, с което могат. (Проектът продължава да се развива под името “Дворците на здравето“.) Част от тези проучвания залегнаха в основата на настоящото ми изследване в БАН, върху което се надявам да продължа да работя в идните две години и половина. Фокусът ми е насочен към мрежата от балнеосанаториуми изградена между 1950-те и 1980-те години в контекста на националните и международните здравни политики..jpg)
Употребите на топлите минерални води преминават през различни трансформации във времето – от сакралните, през утилитарните, до социалните и здравните. Това не са непременно монолитни функции, които обемат определени периоди от време. Напротив, те съжителстват на едни и същи места, като често това съжителство поражда конфликти. Добър пример за това би бил минералният извор в центъра на София, край който са изграждани светилища, храмове и водолечебни центрове, но също и бани за хигиенни нужди, перални и табакхани, свързвани с извора чрез различни водопреносни мрежи. В началото на 20-ти век един от дебатите в Софийското градско общинско управление е дали минералните води да се използват за хигиена или за лечение, като първото взима превес при изготвянето на проекта за Централна минерална баня. Днес, ако минералният извор беше достъпен (достъпна е едва 1/5-та от дебита му за водоналиване), вероятно противоречието щеше да е между икономическите и здравните ползи, между рекреация и достъпни лечебни процедури.
Балнеосанаториумът в Павел баня. Български курорти 1961 г.
Необходимостта от хигиенна функция също не е изчезнала, а през изминалата година на преден план се открои и енергийната стойност на хидротермалния ресурс, в контекста на енергийната криза в резултат на руската агресия в Украйна. Променливото, многопластово значение на природното наследство за жителите на близките общности има едновременно социални и икономически измерения в съвременния контекст, които не съществуват непременно безконфликтно. Затова водещо в бъдещия достъп до ресурса трябва да бъде подобряването на живота на повече, а не на по-малко хора, така че общото благо да остане такова.
Балнеосанаториумът в Сапарева баня. Български курорти 1961 г.
Дворците на здравето
В следвоенния период балнеолечението става един от важните проводници на здравните политики на социалистическата държава. През 50-те и 60-те се разширява значително лечебната и почивната база край минералните извори. Появява се типологията на балнеосанаториума “дворец на здравето” или “завод за здраве”. За по-голямата част от населението стават достъпни продължителни лечебни престои, в които възстановителния процес протича като стриктна последователност от оздравителни процедури, нормирана почивка, диетично хранене и възстановителни упражнения. Новите балнеосанаториуми функционират като малки болници, екипирани със специализирани кабинети и лаборатории, а старите бани осигуряват лечебно къпане, но запазват и основната си хигиенна функция.
Къпящите пред касата на баните. Централен държавен архив, Ф. 399, оп. 1, а.е. 1, л. 29
Забележителното в този период е начинът, по който определени здравни и социални политики следват хидрогеоложката карта на страната - балнеолечебните извори се оказват потентни дейци, които начертават нова география на оздравяването, “изплитайки“ и нови регионални политики. Този процес обаче не би могъл да се разглежда отделно от икономическите политики на страната и курсът към интензивна индустриализация, с приоритизиране на тежката промишленост. “Производството на средства за производство“ разчита на интензивна екстракция на човешки труд, който трябва да се обезпечи с добра грижа за “трудовите ресурси“.
А сега накъде?
Обект на опазване трябва да бъдат не само красивите, стари, орнаментирани сгради на баните, които припознаваме като ценни обекти на културно-историческото ни наследство. Трябва да бъде опазена културата на къпане и водоналиване, която съществува в цяла България под най-различни форми, някои съвсем неформални. Импровизираните басейни при Железнишките извори например нямат нужда от скъпи интервенции, които да ги превърнат в желан туристически обект. Те имат нужда от дискретна грижа, която да свидетелства, че присъствието на хората край изворите не е в конфликт с околната среда. В Кортенски минерални бани няма емблематична баня. Но банята, такава каквато е, се използва и от жителите на селото и от пътуващи от по-далечни места, на които им „олеква“ от водата. Селото има нужда от работещи обществени чешми, от добре поддържан парк и места за спорт, а изоставените почивни бази, могат да бъдат възстановени и да оживят това прекрасно място по поречието на Тунджа. С други думи, грижата за балнеолечебните води трябва да обхване всички форми на използването им, ако искаме те действително да станат достъпни.
Екип “Софийски терми”
Сформирахме го, за да участваме в отворената покана за концепция за източното и северно крило на Централна минерална баня. В рамките на осем месеца подготвихме концепция за възстановяване на сградата. Проектът ни предлага възстановяване на социалната роля на сградата като посредник между хората и водата и търси баланс между опазването на архитектурното наследство и оползотворяването на термалния ресурс. Предлагаме три подхода за опазване – изявена реставрация, чрез която се пресъздава и ре-интерпретира първоначалният вид на сградата, минимална намеса – в която се запазват историческите напластявания и палимпсест – контрастна творческа намеса. Тези подходи се прилагат върху различни части от сградата и са свързани с историята на нейните трансформации, които проследихме през наличните архивни документи. С тази концепция показваме възможното бъдеще на сградата, като подкрепяме аргумента за възстановяване на банската функция, с конкретен план за реализация. Нашата препоръка към Столична община за следваща стъпка е да се проведе международен архитектурен конкурс, в който да участват утвърдени архитекти и млади практики.
Почивна станция във Вонеща вода. Снимка: Слава Савова, август 2022 г.
Бъдещето на Централните минерали бани
Миналата година, съвместно с Българската асоциация за термално наследство и екип “Историческа баня”, изготвихме отворено писмо по повод предложение за анулиране на резултатите от Отворената покана и изготвяне на нов План за възстановяване, в който ще бъде приоритизиран интереса на концесионер. Хипотетичният план предвижда сто процента концесия и архитектурен конкурс организиран от концесионера. Не можем да подкрепим подобно предложение, още по-малко, когато става въпрос за обществена инфраструктура, изградена с публични средства. Аргументите ни са изложени в отворено писмо, като до момента не сме информирани за развитието на този казус.
Проектът на Слава Савова “Дворците на здравето“ е на palacesofhealth.com