Зорница Христова

Казва, че идва от страната на изгубените ръкавички и че има големи приноси за нейния разцвет, като няколко по-големи градчета са населени лично от нея. Всъщност Зорница Христова е родена в Добрич и е учила английска филология в София и Оксфорд, а по данни на очевидци е и голям инат. Очевидците са основно приятелите – “пътешественици-вагабонти, които знаят две и двеста. Ама повече двеста.” Ние пък я познаваме като преводач на художествена литература, съосновател на издателство “Точица”, двукратен носител (заедно със съавторите си) на наградата "Христо Г. Данов" за детска литература, а тази есен една от последните ѝ книги “Когато искам да мълча” (след заглавия като “Ваканция в Средните векове”, “Вкусна география” и “Сладоледена реторика”) предстои да излезе в Беларус, Русия, Украйна и Молдова. Това не е изненадващ успех за човек, в чийто приказен свят можеш да откриеш “как се освобождават кокошки, как да ни слушат, когато мълчим, и какво значат въшките за любовта”. Според Зорница в този свят е най-весело, когато “сам си измислиш рецептата”. И всичко това с помощта на нейните вълшебни думи: "Що пък не?” и убеждението, че всяко дете трябва да бъде чуто.


илюстрация: Сияна Захариева, “Градска география”, изд. “Точица”

КАКВО Е УСЕЩАНЕТО ДА ИМАШ ДЕТСКА АУДИТОРИЯ?
Обич и пълно доверие в ума и искреността на читателя.

ЗАЩО Я ПРЕДПОЧИТАТЕ?
Заради чувството за свобода. Заради безкрайната широта на ума, който може да стигне навсякъде, ако кара надясно, наляво и все направо до сутринта.

КОЕ Е НАЙ-ТРУДНОТО, КОГАТО ПИШЕШ ЗА ДЕЦА?
Да спреш. Вътрешното ми дете е ужасно бъбриво.


фотограф: Яна Лозева

НАЙ-СИМПАТИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, КОИТО ВАШИ КНИГИ СА ПРЕДИЗВИКВАЛИ У ДЕЦА?
"Ами ако големите Ви хванат, че им издавате номерата?" (За "Сладоледена реторика") Веднъж правихме дебат къде е по-добре да се спи – на пода или на леглото? И излезе, че ако влезе крадец, по-добре да си на пода, защото крадецът ще те търси на леглото; от друга страна, по-добре да си в кревата, иначе ще се спъне в теб; от трета, като се спъне, може да падне и тогава ще си герой...Много ми е хубаво, като ми кажат, че си купуват някоя книга за енти път, защото братята се карали за нея /братовчедче я отмъкнало/ била останала без корици за четене, пък искали да си я имат. Или когато чета първите страници, а децата започнат едно през друго да споделят какво те пък знаят или мислят по темата.

КОЕ Е НАЙ-УМНОТО НЕЩО, КОЕТО СА ВИ КАЗВАЛИ ДЕЦАТА?
Няма смисъл да се страхуваш от невидими неща, защото винаги можеш да си измислиш още невидими оръжия.

   
илюстрации: Кирил Златков, "Когато искам да мълча", издателство "Точица"

КАК ПОДХОЖДАТЕ КЪМ СЕРИОЗНИТЕ ТЕМИ ОТ ЖИВОТА?
На абордаж!

БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕ ЕДНА ДЕТСКА КНИГА?
Без обич и свобода.

МОЖЕ ЛИ ДЕТСКАТА КНИЖКА ДА ЖИВЕЕ БЕЗ ИЛЮСТРАЦИИ?
Ако не са на страниците, то ще са в главата ти. Все пак, обожавам илюстрациите и ужасно се вълнувам всеки път, когато работя с художник.


фотограф: Яна Лозева

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ КНИЖНИ ГЕРОИ ОТ ВАШЕТО ДЕТСТВО И КАКВО НАУЧИХТЕ ОТ ТЯХ?
От Пипи - че трябва да използваш силата си, за да помогнеш на приятел, дори когато това означава, че нещастно малко акула днес няма закусва. От Емил – че наказанието е добър повод да издялкаш най-хубавото дървено човече. От Ули в "Летящата класна стая" – че можеш да си смел дори когато си напъхан в боклукчийско кошче. От Себастиан - репликата "Затвори шкафааа, става течениеее". От Елиза в "Дивите лебеди" – да зяпам слънцето през дупчица от листо. От Шехерезада – да не издавам всичко наведнъж. Така че млъквам.

илюстрация: Сияна Захариева, “Градска география”, изд. “Точица”

КАК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ ЗА ДЕЦА?
Лъжливо и назидателно.

ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ ДЕЦАТА ДНЕС?
Рапортувам веднага – за коте! Поне моите.