ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА MOUSE

Ярък, жизнен, вълшебен. Такъв е светът в рисунките на Виктория Георгиева - Mouse, която с удоволствие ни го подарява самостоятелно или като част от проекта Sunshiners. Защото обикновено твори навън, напълно отворена към трептенията и вдъхновенията, които се реят из въздуха. Много е вероятно да сте попадали на нейните образи, които обличат не само сгради, стени, но и ел. табла, улуци, цепнатини и какво ли още не из ежедневния ни градски пейзаж. Всички са толкова пъстри и винаги със специфично настроение, което не може да се сбърка. Освен тях има още три самостоятелни изложби, участие в редица групови експозиции и още множество арт фестивали, проекти и творчески резиденции. От две години се занимава и с деца в “Азбука на въображението” във Варна, а иначе е от Исперих, откъдето датира и специалната ѝ връзка с дините. 

ЗАЩО ИЗКУСТВОТО НАВЪН Е ПО-СЛАДКО?
Изкуството навсякъде е сладко, а това навън понякога може и доста да нагарча. Далеч от истината е схващането, че е лесно и угодно на всички. Ние имаме нужда от него както вкъщи и в галерийното пространство, така и в градското. Допада ми идеята за пряката връзка с хората, полярните мнения и отношение към този вид изказ. Получава се естествено, има ефект както върху мен, така и за околните, но целта далеч не е да се хареса на всеки.

КОИ СА МЕСТАТА, КОИТО СА ТЕ ПРЕДИЗВИКВАЛИ НАЙ-СИЛНО?
Работата е там, че всичко ме предизвиква. От най-малки форми до по-големи формати, различни повърхности и подхода към тях. Винаги е специфично. Обичам да ми е разнообразно. Понякога точно формите и чупките са провокиращи, друг път по-семпли неща. Изображение, цвят, силует, обем, извивка, текстура, контраст, символика, характер - това са ключови понятия за мен.

КАКВА Е ТАЗИ ТВОЯ СПЕЦИАЛНА ВРЪЗКА С ДИНЯТА?
Зародила се е още в детството ми. Лято е, в двора у дома в родния ми град Исперих, аз съм малко момиче сред планинки от дини. Ядеш ги, пиеш ги, пренареждаш и дълбаеш. Освен че съм ги консумирала, съм си играла с тях. В един момент преди години те изплуваха като образ. Може би заради формата и контраста на цветовете.

На мен ми харесва да ги претворявам в разни неща, да ги вмъквам в различни сюжети. Никога не съм гледала на тях съвсем буквално. Носят ми вдъхновение и естествено се оформи серийка, а после се зародиха и динените същества…. Смятам обаче не след дълго да направя лека пауза с динения си период и да се заема с един самостоятелен проект.

КАКВО БИ ИСКАЛА ДА ИЗРИСУВАШ, А ВСЕ ОЩЕ НЕ ТИ СЕ Е УДАЛА ВЪЗМОЖНОСТ?
Аз поразнообразих с доста повърхности и формати. Опитах различни неща, но в последно време имам афинитет към по-големи формати, било то стени, платна и т.н. Скицникът ми е пълен с идеи за серии от неща. Всичко е въпрос на време. Имам нужда и от по-голямо ателие. Посоката е поета. Надявам се да имам все повече възможности занапред да рисувам на разнообразни места, с различни артисти, да имам съприкосновеност с яки проекти.

Нещо, върху което отдавна търся фокус, са по-големи и последовалетни неща в градското пространство - цели улици, серия от сгради, подлези, по-общи и мащабни композиции от форми.

КАКВО НАЙ-МНОГО ТИ ЛИПСВА В ГРАДСКАТА СРЕДА?
Гадската среда в България е пълна с парадоски, еклектика и безхаберие. Това донякъде си има своя чар, но ми се иска да виждам една по-съвременна визия, която да дава нова представа за отношението ни към това, което ни заобикаля… Това включва архитектура, дизайн, изкуство. Трябват повече нормални условия и за хората в затруднено положение.

КАК БИ НАРИСУВАЛА АВГУСТ?
Според текущата ми визия и емоционално състояние. Вероятно в тъмно синьо, розово и тюркоазено, с малко слонова кост… Леко абстрактен и ярък.

Виктория Георгиева - Mouse / част от проект "Нарисувай ми стена" на Трансформатори/Оргахим ЦДГ "Мики Маус", Габрово

http://www.narisuvai.bg/bg/narisuvaj-mi-stena.html