“Амазонка“-та на Черно море

Когато кажем амазонки, наум ни идват митичните войнствени жени, за които гръцкият историк Хеланик измисля историята, че те отрязвали едната си гърда, за да опъват по-добре лъка. Във фолклора и приказките жената дълго време бе натоварвана с друг, по-тъмен мит – че присъствието ѝ на борда носи нещастие, сякаш женската енергия разлюлява устоите на кораба и гневи морските богове.

Днес, далеч от древните бойни полета и от суеверията на корабокрушенците, “амазонките“ на Черно море не режат плът и не са каръци. Те опъват шкоти, изчисляват курсове, разбират от повороти, но не идват да се доказват на мъжкия свят, нито да воюват с някого, а просто да излязат от инерцията на ежедневието и битовизма. Да премерят сили със стихиите, да усетят свободата и да се насладят на отборната игра.

Доказва го възстановяването на регатата “Амазонка“, определяна като първата в Европа за килови яхти само за женски екипажи. През 2025 г. регатата се завърна след близо 20-годишно отсъствие и откъслечни появи след основаването ѝ в средата на 1980-те години, за да напомни, че морето няма пол, а само дълбочина, вятър и соленост.

Заслугата е основно на Яхтклуб “Порт Бургас“ и ентусиазма и усилията на Time2Dare – 10 българки, които през 2025 г. постигнаха исторически успех. Те станаха първия изцяло женски екипаж, финиширал в Aegean 600 – едно от най-трудните ветроходни състезания в Европа, с трасе от 600 морски мили около гръцките острови. Постижение, за което те бяха удостоени със специалната награда Хера, която се връчва на женски екипажи в памет на украинската ветроходка Гана Конончук, учредена след нейната смърт през 2024 г.

 Снимка на Time 2 Dare ot регатата Aegean 600

Родена през ноември 1986

Регатата “Амазонка“ е замислена от инж. Борис Ганчев – деятел на ветроходството и съосновател на Фондация “Кор Кароли“. Той предлага на ръководството на местния яхтклуб в Поморие да организират първото състезание само за жени. В края на ноември 1986 г., съвместно с Морския клуб на града, първата регата “Амазонка“ става реалност. На старт застават 35 дами в 9 яхти от 6 клуба и 5 града. Тогава за главен съдия е избрана Донка Мирчева, която оглавява комисия, съставена предимно от жени.

През 1987–1988 г., с участието на четири съветски екипажа, регатата става международна, а през 1989 г. състезанието расте с още отбори и е отразявано от списанията “Жената днес“ и “Морски свят“. На борда шкиперките (главни отговорнички на яхтата) Нина Маразова, Любка Денкова, Гинка Петрова и Светлана Пенчева показват изключителни моряшки умения в тежки условия – силни ветрове от 15 м/сек, скъсани спинакери (допълнителни ветрила) и бурно вълнение.

Идеята за женска регата продължава и през втората половина на 90-те години, когато във Варна (1995) и Бургас (1998–2002) се провеждат състезания с дамски екипажи. Следва 20-годишна пауза до 2022 г., когато яхтклуб “Порт Бургас“ възобновява традицията. Първоначално интересът е слаб: за участие в гонката се записват едва два екипажа.

“Не се дава достатъчно шанс и трибуна на жените във ветроходството през последните десетилетия“, казва председателят на яхтклуба “Порт Бургас“ Евгений Мавродиев. Той застава зад инициативата за възстановяването на регатата. “Дълго се робуваше на схващането, че това е мъжки спорт, което въобще не отговаря на реалността. В световен мащаб има изключителни състезателки и жени, които обикалят света с яхти." На въпроса как си обяснява разликата между преди и сега, той отговаря, че по т.нар. Байтошово време спортните организации са подкрепяни от държавата, което спира с началото на прехода. “Преди 1989 г. държавата субсидираше спорта – висшите учебни заведения имаха ветроходни бази.

Екипажът на Time to Dare на регатата Aegean 600. Снимка: Мара Ибришимова

В момента на промените тези условия изчезнаха. Изчезна възможността да се поддържат тия лодки и всичко остана “на мускули,“ съгласна е и Христина Крумова от Time2Dare.

Тази подкрепа обаче не успява да покрие суровата реалност на системната оскъдица и ограничения, допълва съотборничката Мария Хаздай. Тя пази жив спомен от миналогодишната си среща с Гинка Петрова, една от първите шкиперки в “Амазонка“. През 2025 г. Петрова гостува на възобновеното издание в Бургаския залив, за да сподели спомените си. “Преди 1989 г. трябваше да си правим всичко сами – да намерим парче каучук, рогозка, да сглобим нещо, дадено от приятел. Едно постоянно “нямане“ за най-елементарните неща от бита.“

Така и някак естествено след 1990 г., в условията на икономическа криза, регатата започва да се смалява, участниците стават все по-малко и в началото на новия век традицията заглъхва напълно.

 Снимка: Time 2 Dare 

Морето като отворено платно

Днес основната бариера пред жените не е липсата на екипировка, средства или желание, а на достъп до плавателни средства. Яхтклуб “Порт Бургас“ осигурява логистиката, съдийството и подава ръка и привлича свои членове с еднотипни яхти от полския модел Conrad 25 R (известни като “Петерсон“). “Миналата година възстановената регата събира над 20 участнички, а тази година целта е поне 30 жени да уловят руля. За безопасността им се изисква шкиперката да е опитен ветроходец, минала през “А и Б-то на спорта“, коментира Мавродиев.

“Ето това са истинските истории за успех – да дадеш възможност на някого да открие тази любов“, казва Мария Хаздай.

Ентусиазмът се заражда като следствие от друг подобен успех. Миналата година Time2Dare участват на Егейската регата и виждат на живо реалните възможностите пред жените ветроходци. Решават да не спират дотук. “Много от жените участват в смесени екипажи на доста добри лодки, но няма жени шкипери. Ние просто искаме да дадем възможност на всички жени, които се занимават с ветроходство, да продължат, да създадем общност, но най-вече да се виждаме и да се състезаваме", единодушни са от екипа.

 Снимка: Time 2 Dare

Без пол на борда

И за Мария Хаздай, и за Христина Крумова въпросът за това дали морето е “мъжка територия“ въобще не стои на дневен ред. “Категорична съм, че няма полово разделение или дискриминация. Всичко, което съм научила, е било предоставено от мъже. За да има ветроходство, трябва първо и преди всичко лодка”, коментира Христина.

За Мария Хаздай през призмата на морската етика полът изчезва в секундата, в която лодката отлепи от пристанището. “В морето няма мъже и жени – има екипаж.

Егото се оставя на брега – както пред останалите, така и пред стихията. Ние сме миниатюрни пред морето и правим само това, което вятърът и вълните ни позволят. В лодката суетата изчезва в мига, в който се отделиш от сушата.“

Преживяват го в пълна сила, когато седмица преди старта им в Aegean 600 лодката, която им предоставят за участие, се чупи и те са поставени пред избор: да се откажат или да се качат 10 души на лодка, предвидена за шестима. “Това беше голямо изпитание – на това малко пространство да се съберем 10 човека в денонощни вахти: два часа дежурен, два часа междинен, два часа спиш. Най-трудният и най-енергоемък процес беше да се синхронизираме като характери. Мъжете на пристанището ни се подсмихваха и коментираха, че ще се изпокараме, но при нас просто всеки извади железния си характер и се справихме“, разказва Христина.

Мария Хаздай вижда в изпитанието потвърждение за това как женската организация и психологическата устойчивост надделяват над умората.

“В критични ситуации се вижда силата на екипажа. Когато знаеш за какво си там и когато няма болно eгo, нещата се получават. Ние бяхме първият изцяло женски екипаж, който финишира на тази регата.”

Христина обобщава, че философията, с която заминават за Гърция и с която се връщат оттам е да следват три основни цели: “да се върнем живи и здрави, лодката да е здрава и когато слезем на брега, да продължим да си пием виното заедно. Изпълнихме си ги и трите!“

Регатата Aegean 600. Снимка: Мара Ибришимова

Бягството от битовизма и радостта от играта

Всички десет участнички в отбора са професионално пълноценни в другия си живот. Христина Крумова е художник и от години се занимава със собствен бутиков бранд за кожени чанти и изделия по поръчка. Мария Хаздай е преподавателка по румънски в Софийския университет. За всяка от тях инвестицията на време и усилия в това да плават изобщо не стои под въпрос. Христина го обяснява с нуждата от рестарт и пречистване от ежедневната рутина. “Основната пречка пред жените днес е битовизмът – семейството, децата, работата. Не можеш просто така да спреш потока от доходи. Затова регата като “Амазонка“ е нещо, което възстановява жените от инерцията на битовизма – така както мъжете имат потребност да отидат на мач или за риба. Дава ти непринудена атмосфера и те вдъхновява.“

Пречка се явява и огромният финансов аспект на ветроходството. “Това не е тичане или йога – трябват ти море, вятър, лодка, опитен човек и условия. За планината се качваш на колата и след два часа си там. Ветроходството изисква напасване на твърде много обстоятелства“, обяснява Христина.

 Регата "Амазонка" / Снимка: Time 2 Dare

Към това Мария добавя огромните финансови разходи за екипировка при големи състезания като Aegean 600: жилетки с прецизно измерено налягане, обезсолител за вода, специални светлинни и звукови сигнали, както и строгата логистика на оцеляването. Там екипажът разчита и на специална лиофилизирана храна, защото “днеска сандвич, утре сандвич, но на лодката ти трябва силна храна, която да дава енергия и да се усвоява лесно“. Най-голямото изпитание на борда все пак си остава психологическото.

За Мария Хаздай това общуване между хората и морето е и начин за пренасяне на знание, памет и култура между поколенията. Тя самата се запалва по този спорт сравнително късно в живота си – след смъртта на баща си, който е бивш състезател по ветроходство. “Затова за нас е толкова важно на регатата да има и лекции, и срещи с ветеранките от миналото, и прожекции. Не става дума да си вземеш купата и да си тръгнеш.“

И за двете този спорт не е бойно поле за амбиции, а по-скоро място за споделен живот. “Радостта от играта и от това заедно да измислим, да преборим стихията и да случим нещо – това ми дава страшно много енергия.“

Мария допълва: “Когато пуснеш вятъра в косите си и оставиш суетата на брега, морето ти подарява най-ценното свобода, истинско приятелство и усещане, че си жив.“

Следващата регата “Амазонка“ предстои в дните между 18 и 20 септември. Повече информация на yachtclubportbourgas.org