“Абе, вие защо го правите?”. Всеки един от “Киноклуб Супер 8“ е чувал този въпрос, но това не ги демотивира да дигитализират домашни и любителски филми, снимани между 30-те и 80-те години на миналия век. “Би било интересно какво ще стане, ако извънземни видят тези филми, какво биха си казали за нас като общество? Като се има предвид, че те са били снимани за малък кръг от хора, в случая ние сме извънземните.”
“Киноклуб Супер 8“ са младшият продуцент в АГИТПРОП и съсценарист на документалния “Воев” Неда Миланова, нейният колега в АГИТПРОП и фотограф Кеворк Ванлян, Богомил Димитров – съсценарист на новия филм на Светослав Драганов “Смирен”, и създателят на проектите за намерена фотография Imaginary Archive и Bulgarian Visual Archive Тихомир Стоянов, също така част от платформата за фотокниги “ПУК!”.
Първата среща е в началото на 2020 г., в старото студио на “Фото Братя Трейман” на “Граф Игнатиев” (сега преместено в съседно пространство). Когато Неда Миланова се включва, започват и плановете тези прожекции да се превърнат в цялостен и продължителен проект. “Един такъв филм не е културно наследство, но триста филма вече са реално наследство”, казва Тихомир.
Press Play
Парадоксално, началото на проекта, изцяло фокусиран върху домашните записи от миналото, тръгва от създаването на нов игрален филм.
Един от финалните снимачни дни на “Смирен” (който направи премиера на миналогодишния “София филм фест” и ще бъде по кината от 10 февруари) среща Богомил Димитров и Тихомир Стоянов и това отключва разговор за взаимния им интерес към колекционирането на кино и фото архиви. 8-милиметровите филми често присъстват сред даренията, които Стоянов получава през последните няколко години, но никога не намира правилен контекст, в който да ги покаже или използва. “Решихме да си направим прожекция, в която да видим какво аз имам, какво той има и така започна всичко”, казва Стоянов.
Какъв е пътят от лентата към файла? “Обикновено състоянието на материала е лошо, всяко прожектиране носи риска да го повредим още повече”, казва Кеворк Ванлян. Екипът първо гледа записите, направени на 8 или 16-милиметрови ленти (рядко на слабо разпространените у нас Super 8-милиметрови камери, които излизат през 60-те години на XX век и позволяват широка картина). Снимат видяното със смартфон, анотират различните детайли, които присъстват, а тези, в които има тематични или визуални находки, складират в своеобразен “златен фонд”. Реставрирането означава почистване на филма, слепване на лентата и обработка чрез скенер, който снима лентата кадър по кадър, за да бъде съдържанието дигитализирано. Процесът е бавен четири минути на лента се дигитализират за един час.
Какво се вижда на лентата
Кеворк казва, че в намереното и изгледаното няма “нещо шокиращо”, но има “любопитни детайли”. Най-старият филм, който притежават, е на 9.5 мм (първия домашен формат), датира от началото на 1930-те и на него могат да се видят места като Хисаря и Банско. По-голяма част от събраното до момента датира от 1970-те. Семейните филми на този тип лента, с продължителност до 20 минути, логично изчезват с навлизането на видеокасетите (VHS) в края на 80-те.
В хода на работата си по “Воев“ Неда издирва релевантни за периода намерени кадри и така се запознава с останалите. Сред първите материали, по които работят заедно, е една своеобразна находка – архив, надписан от автора си просто като “Радо филмс”. Локализирането на заснетото се е оказало изключително предизвикателство: въпреки надписа “35 години победа над фашизма”, изписан на български, останалите следи, от сградите до пунктовете за боклук, водят към района Коми в СССР, който във времето на Източния блок е бил заселен с български работници, предимно в областта на дърводобива. Продукцията на “Радо филмс” е почти изцяло наблюдения от балкона и улавяне на малкото, което се случва в междублоковите пространства. “Представим си този Радо като тийнейджър, на който му е много скучно”, казва Кеворк.
Други любопитни записи документират как български лекари изследват животни в Египет, попадат и на пътешествията на семейство из Западна Европа и САЩ, а индикаторът, че авторите са българи, е че по едно време се появява в кадър наше посолство. Неотдавна в Instagram те пуснаха видео на възрастен човек, който саркастично имитира новогодишна реч на Тодор Живков.
В процеса на датиране на филмите, излизат наяве и разликите между източните и западните общества в този период. Когато на Запад по-често се снима със Super 8, в България все още се използват първите осеммилиметрови камери. “Когато дигитализираме материала и вече можем да стопираме кадрите, често се ориентираме по табелите. Честа уловка е, че определени дрехи, като панталони и рокли, които в днешно време свързваме с модата на 70-те, в България се носят през 80-те”, казва Неда.
Според тях тези откъслечните моменти казват и нещо за народопсихологията ни. Когато са гледали намерени филми от Германия, те виждат изчистени кадри, дълги панорами, усещат се известна самота и съзерцание, докато българските филми често са буквални, директни, винаги присъстват хора, усеща се и желанието някой да се снима в определена ситуация, за да се покаже после на друг човек.
“Домашните филми са си за тривиални неща – децата, почивките, празниците. Но личният поглед понякога ги прави по-специални”, казва Неда. “Това, че в България снимането на осеммилиметрови камери не е било толкова разпространено, означава, че хората, които снимат, имат познания, усеща се по-експериментаторски дух, внимание към детайлите.”
Тъй като се опитват да стигнат до архив, който е все пак отчасти унищожен и допълнително сложен за намиране покрай малкото разпространение на камери в страната тогава, те различават и някои тенденции от този период. Хората, които улавят моменти на кинолента, са сръчни с техниката, имат око за детайлите, известна креативност и достатъчно познания, за да си създадат домашни лаборатории. За това свидетелстват и множеството издания от онези времена, насочени към кинолюбители. Нещо, което ги изненадва в хода на проучванията им, е че някои стари домашни прожекционни апарати изглеждат изключително сложни за използване.
Това, че България въобще е била под влияние на друг пазар, към днешна дата също изглежда като тема, която си струва да бъде изследвана.
През ноември екипът участва на годишната конференция InEdits в Сент Етиен, Франция, посветена на европейските архиви на любителски филми, а реакциите към идеите им допълнително ги мотивират – те са единствените представители от Източна Европа, а типичните марки камери и ленти, използвани от българите тогава (съветски и чехословашки модели на “Зенит”, “Кварц”, “Адмира”, “Свема”, “Орво”) също привличат любопитството на колекционерите.
Как се влиза в “Киноклуб Супер 8“? Най-голям е шансът да ви приобщят просто, ако ги видите по улицата и ги попитате кога е следващата им среща, но скоро започват и първите им публични събития: на 1 февруари от 18:30 ч. в Bobbina на ул. “Триадица” 5А те ще прожектират от лента специална селекция от филми. Въпреки важната им мисия, Кеворк подозира, че “вероятно всичко това изглежда леко налудничаво.”
Първата публична прожекция на “Киноклуб Супер 8“ е на 1 февруари от 18:30 ч в Bobbina. Повече на @kinoclubsuper8 и kinoclubsuper8.com. Ако имате записи, които бихте искали да споделите с тях, може да им пишете на kinoclub.super8@gmail.com