Ловци на фотография

ТОМА СОВАН, BEIJING SILVERMINE

850 000 негатива - толкова до този момент е събрал и обработил френският колекционер и издател Тома Сован. Той представя впечатляващия си архив от намерена фотография в Китай и фотоалбумите, които събират най-интересното от находките, в галерия “Синтезис”. Изложбата “Сребърна мина” ще може да се види чак до 6 януари. Това ще бъде второ представяне на работата му след участието му на Sofia Art Book Fair преди три години.

Как започва всичко? Сован учи китайски в гимназията, посещава страната за първи път покрай учебни обмени, a между 2001 и 2015 г. Пекин е негов дом. Първите открития в областта на намерената фотография започват през 2009 г., когато изкупува филми от център за рециклиране.

Една от любимите находки на Тома датира всъщност от тези ранни етапи на проекта. “През 2010 г. намерих снимка на малко момиче, което позира до мотор на малка алея в Пекин. Един ден това момиче се разпозна, когато някой беше споделил снимката в китайската социална мрежа Weibo. Тя се свърза с мен и впоследствие изпратих всичко, което имам от същата лента. Тогава тя забеляза нещо невероятно: 36-те пози на него са снимани в период от три години, така че тя виждаше различни моменти от израстването си. А това, че семейството е използвало един-единствен филм, за да запечата важните моменти в толкова дълъг период от време, говори и за това как се променя връзката ни с лентовата фотография.”

А какво случайно намерените ежедневни моменти от живота говорят за връзката ни с историческите и политически събития? “Природата на архива ми е да бъде фокусиран върху неполитическата страна на живота. От друга страна, ежедневната фотография не пропуска историческите събития”, казва Сован, чиито фотокниги са част от постоянните колекции на „Тейт Модърн“ в Лондон и „Жорж Помпиду“ в Париж. “Има няколко примера за това в колекцията ми - връщането на Хонконг от Великобритания на Китай на 1 юли 1997 г. е отразено, тъй като много хора се снимат до часовника на площад “Тиенанмън” в Пекин, който отброява последните часове до събитието. Намирал съм също така филми, в които хората снимат определени събития по време на предаването им ппо телевизията, например атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк”.

ТИХОМИР СТОЯНОВ, IMAGINARY ARCHIVE 

1955 г. Дарител: Антон Донев, Фотограф: Рашко Рангелов, с. Лозен

Проектът на Тома Сован е силно индивидуален случай, но в България също имаме пример за проучването на близкото минало с оставеното от поколенията като снимков материал. От пет години Тихомир Стоянов развива платформата Imaginary Archive, а във фокуса му попада фотографията между 1925-1990 г.

Преди две години Стоянов направи изложбата “Семейство Стоянови” в “Синтезис” - в нея той събра 37 архивни снимки между 40-те и 80-те години на XX век, с които изгради история на едно средностатистическо семейство от тоталитарна България.

“След показването на "Семейство Стоянови", започнаха да се свързват с мен хора, които искат да ми дарят техни лични, намерени, наследени архиви, които аз на драго сърце приех първоначално”, казва Тихомир. “Впоследствие реших, че нещо трябва да се направи с тях, бяха твърде много, за да ги задържа единствено за себе и отговорността към дарителите ми натежа.”

Така вместо пик на проекта, изложбата пренесе Imaginary Archive на ново ниво: Стоянов е готов да обяви началото на инициативата “Български визуален архив”, първия дигитален архив с намерена и дарена фотография. Той се надява платформата да бъде възможност за по-дълбок диалог около близкото минало на страната. Официалното представяне е на 13 ноември в “Синтезис” в онлайн формат.


1976 г., Дарител - Панайот Бърнев, София, България.

Партньор в “Български визуален архив” е фотографката Йохана Траянова, която съвсем случайно му изпраща унгарския сайт fortepan.hu, който изгражда паралелна история на страната чрез събирането на намерена фотография.

“Мисля, че точно тогава в мен се надигна голямото желание България също да има дигитален архив на XX век за свободно разглеждане и сваляне на снимки в голяма резолюция, абсолютно безплатно с уредени права под лиценза на Creative Commons 4, базиран на общност от дарители и описван от потребителите му. Решихме да потърсим помощта на Столична програма "Култура" за финансирането и се заехме да кандидатстваме. В търсенето на оферти за изграждане на бюджета се присъедини и третият член от екипа - Даниел Маджаров, дизайнер на сайта. Получихме одобрение и се започна със селектиране, датиране, описване на снимките и изграждането на сайта на Български визуален архив.”

Посредством платформата за доброволчество Time Heroes, Тихомир, Йохана и Даниел намират ентусиасти, с които да работят по датировката и други конкретни детайли около намерените снимки. “В търсенето на историци и хора с капацитет да датират се появиха няколко човека, с които успяхме да датираме около 1500 от снимките, но като цяло е нелесна задача. Ориентираме се по място, облекло, известни личности, плакати, календари. Надявам се след появяването на сайта потребителите да бъдат активни и заедно да стигнем до повече информация за снимките, което е и част от идеята му. Продължаваме да търсим специалисти, които да се включат в екипа и да ни помогнат.”

Всеки който иска да се включи в “археологическия” аспект от проекта може да пише на екипа на bepart@visualarchive.bg. “Български визуален архив” е онлайн на visualarchive.bg, a Imaginary Archive на instagram.com/imaginaryarchive.

НИКОЛА МИХОВ, ПУК!

Фотокнигите са формат, който е и фокус на събитията на ПУК!, платформа на Тихомир Стоянов, Росен Кузманов и Никола Михов, с която представят малко познати у нас, но доказани професионално европейски автори и издателства.

Михов е сред хората в България, които са най-отдадени на формата. През 2017 г. той беше един от организаторите на Sofia Art Book Fair и е основна фигура зад гостуванията на Тома Сован. Той започва да събира фотокниги по-усилено, когато издава вече добре познатия си проект Forget Your Past през 2012 г., едно от малкото български заглавия, които могат да се видят, когато някой влезе в специализирана книжарница за фотография.

“Заех се да я дистрибутирам сам. Така открих и специализираните книжарници, започнах да участвам на фестивали и изложения за фотокниги в различни страни и неусетно станах част от набъбващата общност от артисти, издатели и колекционери на фотокниги.” Към момента той има над 400 заглавия. Определя колекцията като естествено продължение на работата си като фотограф и куратор.

До голяма степен, корените на страстта към формата започват от годините, които прекарва във Франция. “Докато живеех в Париж, прекарвах безкрайни часове в разглеждане на книги за съвременно изкуство и фотография, главно в книжарницата на Palais de Tokyo и веригата за редки и преоценени книги Mona Lisait. Спомням си момента, в който попаднах на книгата на Мартин Пар Small World.” Галерия “Синтезис”, където Михов е куратор заедно с Надежда Павлова, представи фотографията и книгите на Пар по-рано тази година.

“Това беше една от книгите, която силно ми повлия и буквално запали импулса за колекционерство. Освен фотокниги колекцията ми включва зинове и периодични издания, пропагандни книги, книги-обекти, книги на съвременни артисти и книги за художници. Между най-ценните екземпляри в нея са подписани книги на Мартин Пар, Софи Кал, Йозеф Куделка, Паоло Пелегрин и Роджър Балън. Oсновна част от колекцията ми са книгите, които съм си разменял с други фотографи. Има автори, с които си разменяме всички книги, в които сме замесени: Жан-Мари Дона, Жан-Кристоф Беше, Тома Жорион, Веселина Николаева и Евгения Максимова.”