Сем. Стоянови - това са въображаемите герои във въображаемия архив на Тихомир Стоянов. Един събирателен образ на социалистическото семейство, представен в Инстаграм чрез т.нар. “намерена фотография” - жанр, който е доста напреднал по принцип, но у нас все още сякаш набира по-силна популярност. Тихомир се определя като печатар, артист и архивист и определено е от добрите и силни представители на жанра по нашите земи. Той събира снимки, правени от други хора, тършувайки от години из битаците и кашоните с изоставени ленти из цялата страна. С колекционерски устрем, с безкрайни часове, прекарани в проявяване, сканиране или просто съзерцание, но с резултат достоен за фотокнига, на каквато силно се надяваме.
КАК “НАМЕРЕНАТА ФОТОГРАФИЯ” СТАНА ТВОЯ СТРАСТ?
За да се разбере правилно намерената фотография, трябва да се знае, че тя е жанр, при който се взимат изгубени или изхвърлени снимки от неизвестен автор и се поставят в различен контекст.
В наши дни фотографията е навсякъде около нас. Залива ни ежедневно. Всеки ден до обяд виждаме стотици снимки на какво ли не - с какво се храним, къде се намираме. Пицата стана главен герой. Правим снимката и след няколко минути я забравяме. Никой не мисли за фотографското наследство, което остава. Това ме накара да спра за момент да снимам и да започна да работя с вече съществуваща фотография.
Понякога така се вглъбявам, разглеждайки чужди снимки, че
за момент заживявам нечий живот, ставам съпричастен с онова, което му се случва, но бързо се окопитвам и започвам отново да работя по нещата, които ме вълнуват.
МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ПРЕНЕСЕШ ТОЗИ АРХИВ ВЪРХУ ФОТОКНИГА?
Тъй като работата ми е свързана с разказване на истории, книгата някак е естественият избор. Книжното тяло разкрива множество изразни средства. То се явява партньор на фотографския проект. Фотокнигата помага проектите ми да достигнат до повече хора, а историите да заживеят собствен живот в ръцете на читателят. Фотокнигата прескача граници с лекота и може да достигне до всяка част на света.
РАЗКАЖИ НИ ЗА СЕМЕЙСТВО СТОЯНОВИ. ТИ ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ ЧАСТ ОТ НЕГО?
Стоянови са семейството, което е във всеки дом. Снимките са от ежедневието на българина. Това са лични кадри на цяло едно поколение, които обикновено не достигат до масовата публика заради аматьорския си характер.
Една от целите на проекта е да бъде събирателен, социологически прочит на българското семейство, разказан от първо лице, без фалш и пропаганда.
В него може да се разпознае всеки. Там сме всички с нашите празници, почивки, хубавите ни моменти, всичко от заобикалящата ни среда, всичко, през което преминава едно българско семейство. Лично аз се припознавам във внуците на семейство Стоянови.
КЪДЕ ОТКРИВАШ ПОПЪЛНЕНИЯ ЗА АРХИВА СИ И КАК РАЗКРИВАШ ИСТОРИИТЕ ЗАД СНИМКИТЕ?
Най-вече ги откривам по битаци и антикварни магазини. Напоследък получавам снимки от непознати хора, които желаят да се включат в проекта, което много ме радва.
Историите от епизодите на семейството се раждат в главата ми посредством снимките, които имам да разказвам. Голяма част от архива са негативи. Те ми позволяват да разширявам кръга от истории, които мога да разкажа.
Започнах да събирам и снимки при много странни обстоятелства. През зимата, когато ходя на битака на няколко пъти, попадах точно в момента, когато някой от продавачите посягаше към снимките да ги сложи в огъня с идея да се стопли. Тогава се намесвах и ги спасявах.
Наскоро направих един социален експеримент с част от Архива. Беше ми много любопитно какво ще се случи, ако покажа снимки от събитие, което се е случило преди 40 години. Събитието е традиционният ежегоден кукерски събор в с.Габарево. Снимките съдържат представянето на кукерите и множество от гостите на събора.
Принтирах снимките не много големи, за да не са стряскащи. Станах рано сутринта и ги залепих около местния супермаркет. До обяд мълвата за снимки в центъра на селото беше достигнала до повечето от жителите. Реакцията беше страхотна! Хората се разпознаваха, обаждаха се на роднини, които откриваха по снимките, снимаха се със снимките. Усети се носталгията, заговори се за миналото, за доброто, за лошото, за умрелите. Припомниха си кои са и кое е важно за тях. Честно казано доста се развълнувах. Обясних им с какво се занимавам и от къде идват снимките. Много ми се зарадваха. В тази история от снимки не аз бях режисьорът, но за мен беше важно да разбера как реагират хората и какво ги вълнува, накъде се насочва вниманието им. Бях очарован.
КАКВО НОВО НАУЧИ ОТ РАБОТАТА СИ ПО АРХИВА?
За да се занимаваш с архив, се налага да се организираш много добре. Всичко свързано с него, трябва да е картотекирано и много добре систематизирано. Това преобърна живота ми на 180 градуса. Друга основна промяна, която настъпи след работата с огромен брой фотографии, е, че започнах да се вглеждам по-надълбоко в тях, да надниквам отвъд
очевидното.
КЪДЕ Е МЯСТОТО НА “НАМЕРЕНАТА ФОТОГОРАФИЯ” В ПЛАТФОРМАТА “ПУК!”, ОТ КОЯТО СИ ЧАСТ?
С платформата желанието ни е да популяризираме фотокнигата на българската фотографска сцена. За целта представяме различни автори, работещи умело с фотокниги. Такъв беше французинът Жан-Мари Дона. Той работи изцяло с намерена фотография и много добре я представя именно с книга. Проектите с намерена фотография в повечето случаи се реализират като фоторазкази и книгата се явява стандартното изразно средство.
Следваща стъпка в работата на платформата е да заработи като издателство. Подготвяме няколко неща и едно от тях е книга към проекта ми "Подарявам ти лика си". Тъй като е проект от портретни снимки, поместването им в книга беше истинско предизвикателство и тук помощта на "ПУК!" беше от голямо значение.
Тихомир Стоянов, Автопортрет
КАКВО ПРЕДСТОИ НА СЕМ. СТОЯНОВИ?
Работата по семейството съдържа голям обем от снимки, затова ще направя серии от зинове, където ще представя различни епизоди от ежедневието на семейството. Към тях ще има и малки изложби на нестандартни локации с цел събиране на повече мнения и реакции. В процес съм на търсене на финансиране, също и на доброволци за сканирането и организирането на архива. А иначе, най-общо казано, на "сем. Стоянови" му предстои море.