"Лесни пари"

Идеята за безусловен базов доход, или безвъзмездна финансова помощ за всеки пълнолетен гражданин, независимо от заетостта му, отдавна пленява въображението на мислители, писатели и политици. Тя предвижда общество, в което икономическата сигурност е гарантирана, а хората имат пълната свобода да се посветят на творчество, образование и личностна реализация, освободени от бремето на ежедневното оцеляване. Научната фантастика често използва тази идея, за да изгради алтернативни социални системи – Урсула Ле Гуин в романа си “Освободеният“ (1974) рисува утопично общество, основано на сътрудничество и споделени ресурси. Днес все повече страни се изкушават да тестват идеята за безусловния базов доход, но Берлин остава водещ център на инициативите, които се стремят да преосмислят връзката между работа и благосъстояние в XXI век.

В началото на 2021 г. Германия официално стартира експеримент с безусловен базов доход, който приключи през май 2024 г. В него участваха 122 души, получаващи по 1200 евро месечно без никакви условия, финансирани чрез дарения от организацията Mein Grundeinkommen. Инициативата бе подкрепена от Германския институт за икономически изследвания в Берлин, както и от Виенския икономически университет.

Mein Grundeinkommen е една от първите и вероятно най-популярната инициатива за промотиране на идеята за безусловен базов доход. Гражданската неправителствена организация е основана в Берлин през 2014 г. от Михаел Бомайер, германски предприемач и IT активист. Чрез краудфъндинг Mein Grundeinkommen разпределя по 1000 евро месечно в продължение на година на участници, избрани чрез лотария.

До момента над 1,5 милиона души са се регистрирали на сайта mein-grundeinkommen.de, а раздадените едногодишни грантове надхвърлят 1500, финансирани от над 200 хил. месечни дарители.

Освен че осигурява финансова сигурност, програмата цели да изследва реалните ефекти върху благосъстоянието, склонността към поемане на икономически рискове, мотивацията за работа и участието в социалния живот.

Екипът от водещи на томболата, организирана от Mein Grundeinkommen (от ляво надясно): Кристина Щром, Кирстен Херман, Янес Бьоргердинг. Фотограф: Fabian Melber

Сътрудничеството с изследователски институти, включително Германския институт за икономически изследвания, превръща абстрактните дебати в конкретни прозрения за човешкото поведение и социалната политика. Противно на очакванията, хората, които получават безусловен базов доход, не спират да работят. Напротив, много от тях се насочват към по-подходяща за тях работа, повишаване на образователния си ценз или допълнителна почасова заетост.

Причината Германия и в частност Берлин да са толкова благодатно поле за експерименти е предимно историческа. Страната има силни социални традиции – още през 80-те години на XIX век канцлерът Ото фон Бисмарк въвежда някои от първите програми за обществено подпомагане, поставяйки основите на модерната социална държава. След Втората световна война Германия възстановява икономиката си чрез социално ориентирана пазарна система. В този смисъл социалната политика не е нещо екзотично, а неизменна част от националната идентичност на страната.

Въпреки това германската система за социално подпомагане остава изключително сложна, бюрократична и често стигматизираща. Тя бива критикувана от активистите и представителите на свободни професии, които твърдят, че е остаряла и неадекватна за хора, чийто професионален живот не пасва в традиционните модели на трудова заетост.

Един от първите участници в инициативите на Mein Grundeinkommen е 40-годишният Хенрик Маас. Той се записва в томболата още през 2014 г. и през 2017 г. става един от първите сто спечелили – под номер 89. Маас получава по 1000 евро месечно в продължение на една година.

“Участвах, защото харесвам идеята за социално равенство“, казва Маас пред “ВИЖ!”. По онова време той е млад учен, изследващ бобовите растения в Изследователския център по глобална сигурност на храните и екосистемите към Университета на Хохенхайм, недалеч от Щутгарт. Безусловният базов доход идва в критичен момент за него приятелката му страда от сериозно хронично заболяване, чиято диагностика поглъща голяма част от общия бюджет на двойката.

Хенрик Маас е един от първите сто спечелили безусловен базов доход през 2017 г. Фотограф: Henrik Maaß  

“Изследванията не бяха покрити от здравната ѝ застраховка и двамата бяхме изпаднали в ужасна финансова криза“, спомня си Хенрик. Безусловният базов доход им помага да се справят с трудностите. Днес двамата са женени, а здравословните проблеми са само лош спомен.

Това, че Mein Grundeinkommen се ражда именно в Берлин, не е случайно. Градът е известен със своята контракултура, гъстата екосистема от некомерсиални организации и местни инициативи, както и множеството артисти, фрийлансъри и млади технологични предприемачи, които ежедневно се борят с нарастващата цена на живота и несигурните доходи. Управлението на града от нестабилна коалиция между леви зелени, социалдемократи и прагматични либерали превръща Берлин в своеобразна лаборатория за тестване на нови политики.

Икономическата логика зад идеята за безусловен базов доход изглежда проста на хартия, но реализацията ѝ е изключително сложна. Привържениците на този подход смятат, че той може да служи като буфер, който опростява бюрократичните процедури, прекъсва порочните кръгове на бедността и насърчава иновациите чрез стимулиране на предприемачески рискове. Макроикономическият аргумент е, че хората трябва да имат разполагаем доход, за да харчат, което поддържа бизнеса и икономическия растеж.

Критиците на безусловния базов доход се опасяват най-вече от инфлационния натиск – ако всички разполагат с повече пари за харчене, потреблението на стоки и услуги ще нарасне и ако предлагането не успее да отговори на търсенето, цените ще се повишат.

В резултат на това покупателната способност на безусловния базов доход може да намалее с времето. Друго често изтъквано опасение е, че идеята може да има обратен ефект: “лесните пари“ биха направили хората по-пасивни – ако някой знае, че ще получава безусловно 1200 евро месечно, той може да реши да не работи.

Хенрик Маас категорично не споделя този страх. “Дори след като започнах да получавам безусловен базов доход, продължих да работя в същия институт, в който бях и преди“, казва той. Според него, когато хората не се тревожат за оцеляването си, те участват по-активно в социалния живот, което от своя страна повишава качеството на демокрацията.

Планиране на поредната томбола в офисите на Mein Grundeinkommen в Берлин. Фотограф: Lena Mucha

Ари, социална служителка в Бюрото по труда в берлинския квартал Кройцберг, предлага съвсем друга, човешка перспектива. Тя е свидетел на това как бюрокрацията ежедневно уронва достойнството на хората задължителните посещения, санкциите при неизпълнение на изискванията, строгото наблюдение и безкрайният поток от документи често предизвикват стрес и срам. Хората прекарват повече време в доказване на правото си на помощ, отколкото в подобряване на ситуацията си, което ги вкарва в режим на оцеляване.

“Когато не се налага да прекарваш дни в доказване, че заслужаваш помощ, можеш да използваш това време за намиране на работа или повишаване на квалификацията“, казва Ари пред “ВИЖ!“.

Финансирането на безусловния базов доход в национален мащаб остава нерешен проблем. Германия не е наивна по отношение на парите и обществото настоява за фискална отговорност. Берлинските експерименти обаче показват важно нещо: безусловният базов доход може драстично да промени представата на хората за живота и бъдещето им в град с 9,7% безработица – значително по-висока от средната за страната (6,3% към август 2025 г.) – и това е аспект, на който политиците трябва да обърнат внимание.

Германските пилотни проекти и експериментите в Берлин показват защо безусловният базов доход печели широка обществена подкрепа: той предлага прост отговор на ежедневната несигурност, съвпада с традицията на социалното подпомагане и е политически привлекателен в град, известен с гражданските експерименти. Ранните резултати показват подобрения в качеството на живот, психичното здраве и качеството на работа – без “епидемия от масов мързел“.

Берлин показва, че социалната иновация не се ограничава до законодателството или политическите дебати. Тя живее в ритъма на ежедневието – в общностните пространства, където идеите се изпробват, споделят и превръщат в действие. Тук безусловният базов доход е повече от “лесни пари“ в банковата сметка – той е призма, през която хората преосмислят работата, риска и възможностите в живота си.