“Срам и вина“ втора ръка

Във втората част от трилогията си кураторката Галина Димитрова-Димова кани петима млади български художници да представят своите творчески размишления върху чувствата на срам и вина. Изложбата, която ще остане в галерия „Васка Емануилова“ до началото на септември, показва творби на Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин Седевчев, създадени специално за проекта. Всеки от тях има критична нагласа и индивидуален подход, допълнени от дълъг процес на изследване, с индивидуално проучване и множество срещи в екипа, както и с външни консултанти. Фокусът е срамът като морален коректив и вината от наследството от предишните поколения, а интересното е, че повечето от тях се занимават със срама „втора ръка“, който идва от действията на някой друг, или от процеси в общественото пространство, върху които ние, като обикновени граждани, нямаме контрол. Мартин Пенев се вдъхновява от реален случай за пациент на психиатрична клиника, който умира в пожар, завързан за леглото си. В своя Fremdschäm Радостин Седевчев кани публиката да сподели какво предизвиква у тях срам заради постъпката на някой друг. Мартина Вачева представя проблема с домашното насилие и стереотипите, налагащи мълчание и срам у жертвите им. Мария Налбантова насочва вниманието към корупция, злоупотреба с власт и ненаказаните актове на посегателство върху околната среда. С доза шега и хумор Невена Екимова разбутва табутата за секса от миналото до настоящето, в което общуването е затруднено от дигиталните устройства.

Мария Налбантова / Безсрамна пепел 

Инсталация с обгорели парчета дърво, метална врата от кула за наблюдение на птици изгоряла през януари 2020 г. след пожар в Драгоманското блато, вариращи размери / 2024

„Безсрамна пепел“ дискутира темата за умишлените палежи като форма на „разчистване“ на терени или прекратяване на определени взаимоотношения. Често мотивите за такива „инциденти“ включват инвестиционни цели, уреждане на финансови или лични въпроси.

Работата разглежда тези аспекти на човешкото поведение, където социалната и политическата реалност се определят от липсата на срам, разкаяние или вина. Тук се разпалват различни „огнени“ конфликти, които разрушават както материални, така и нематериални ценности. Палежите на обществени сгради или паметници на културата, горски пожари и палежи на ниви, както и на превозни средства са част от този деструктивен модел на действие.

В проекта са използвани обгорели парчета дърво и отломки, които са останали след пожара в Драгоманското блато през януари 2020 година и все още могат да бъдат открити на място. При този пожар бяха унищожени 80% от растителността в блатото.

Мария Налбантова е художничка, чиято практика изследва взаимовръзките между обществото и заобикалящата среда, в която живеем. Фокус в нейната работа е природата в едно по-широко разбиране, включваща околната среда, природата на взаимоотношенията между хората и природата, която създаваме в контекста на грижата, доверието и отговорността. През 2024 г. Мария Налбантова е част от Art & Science Residency “Fusion 2024” в Букурещ, Румъния. През 2023 участва в културния обмен “Silk Road Artists‘ Rendezvous” в Ханджоу, Китай, организиран от Китайската международна културна асоциация. По-рано през годината участва в биеналето “Art Encounters” в Тимишоара, Румъния, курирано от Адриан Ноц, и е селектирана за научно-творческа резиденция по международния проект “WaterLANDS” на Драгоманското блато. През 2022 участва в два от проектите на номадското биенале „Манифеста 14“ в Прищина, Косово – груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на Института за съвременно изкуство – София, и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия “OGMS”; във фестивала за медийни изкуства “Schmiede”, Халайн, Австрия, както и в международната резиденция „Изкуство и Наука Варна“, vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 е в артистичната резиденция “Residency Unlimited” в Ню Йорк като носител на наградата за съвременно изкуство „БАЗА“ (2020). През 2021 получава стипендия в Международната лятна академия, Залцбург, Австрия.

Мартин Пенев / Привързано тяло 

инсталация / дърво, кожени изделия, метални елементи / 2024

Пациент загива при пожар в държавна психиатрия. Младежът е бил завързан за ръцете и краката и заключен в „меката стая“ в момента на избухването на огъня. След проява на „психомоторна възбуда“ сутринта е наредено пациентът да бъде вързан и изолиран. След изтичане на часовия срок е наредено отново и после наредено за трети път. Така младежът, постъпил доброволно в институцията месец по-рано, дочаква огъня. В стаята има камера, но никой не я наблюдава. Звуковият сигнал за дим не е чут от персонала, а само от други пациенти на етажа. Приятел на младежа се опитва да отвори стаята, но вратата е заключена. Чува само: „Горя, горя“. След намесата на огнеборците пожарът е загасен и е открит мъртвият пациент. Наред с многото нередности в психиатрията, изброени в доклад на омбудсмана, „меката стая“ е наречена „наказателна стая“.

Мартин Пенев (р. 1985) живее и работи в София. През 2009 получава магистърска степен по специалност „Теология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2012 – магистърска степен по специалност „Дигитални изкуства“ от Националната художествена академия в София. От 2010 участва в съвместни изяви и със самостоятелни проекти в редица фестивали и събития в България и в чужбина. През 2017 е номиниран за наградата за млад художник БАЗА, а през 2018 печели същата награда. Има интереси в областта на обекта, инсталацията, интерактивния дизайн, медийните изкуства и пърформанса.

Мартина Вачева / Common Injury

глазирана керамика, санитарен стол, клони, бинт / 2024

Още заглавието на творбата „Common Injury“ (в буквален превод на български „често срещано нараняване“ или общо нараняване, травма) говори за насилието и агресията както в локален, така и в глобален контекст.

Светът се е превърнал в една насилена, болна и деградирала развалина, за която човекът сам е виновен. В нашенската арена насилието е всекидневие, а срамът и вината са най-честите чувства, вменявани на жертвите от насилника. Често наложените стереотипи от тесногръдото ни обществото структурират рамки, от които, ако имаш смелостта да излезеш, биваш колективно порицан, осъден или насилствено премоделиран. Агресията като наказание бива оправдана, а лицето на Срама се посочва за пример... Трябва ли да ни се вменява срам за това, което сме, излизайки от формираните обществени предразсъдъци и настройки?

Може би сме пропуснали много културни пластове, виновни за лицето на агресията като норма в политическия и социалния живот. Парламентът се е превърнал в боксова арена, а ти ставаш не просто жертва на един садист у дома или навън, а жертва на цялата система. Прогниване, разпад, статичност, запустялост и безжизненост като общо състояние, като диагноза. Това са умъртвените надежди на едно насилено общество. 

Мартина Вачева (1988) е художничка, живееща в Пловдив, България. Завършила е Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“. Вачева е участвала в много международни изложби като "Baywatch", KVOST, Берлин (2018); "Dias de Romance" Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); „КОРЕНИ / Roots / Wurzeln“, самостоятелна изложба, Museum Folkwang, Есен (2019); "Crack up - Crack down" Замъкът Уяздовски, Варшава (2020); "Keeping the Balance", творби от художествената колекция Telekom, Museum Ludwig, Будапеща (2020); See Me Moving Placeless, творби от Art Collection Telekom, Музей за съвременно изкуство Скопие (2021); How to Deal with the World, творби от Art Collection Telekom част от Berlin Art Week, Wilhelm Hallen, Берлин (2022); Don't dream dreams – Works from the Art Collection Telekom, Moderna Galerija, Любляна, Словения (2023); GROUP THERAPY; Collections in Dialogue – Art Collection Telekom and Prague City Gallery, Прага (2024). Вачева участва в 33-тото Биенале на графиката в Любляна "Crack Up - Crack Down", където печели една от наградите. През 2017 г. е носител на наградата BAZA / Young Visual Artists Awards. През 2024 г. тя взема наградата за артист на форума за съвременно изкуство BUNA 2 със самостоятелната си изложба VLACHUGANE, организирана от Топлоцентрала, София. Нейни творби са част от колекциите на Art Collection Telekom; колекция на библиотеката на Музея Метрополитън, Ню Йорк; Музей Фолкванг, Есен, колекция EVN; колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих, Виена.

Радостин Седевчев  / Fremdschäm

Синтетичен плат, дървени закачалки за дрехи, фото принтер, дървен рафт, хартия / 2024

Инсталацията се базира на дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“, използвана като наказание и носена от осъдените от църквата в Средновековието римокатолически страни, като Италия, Испания и Португалия. В контекста на съвремието ни, доминирано от социалните мрежи, преливащи от доброволно качени изображения, инквизицията на онлайн културата разцъфтява и без съмнение всеки един от нас е бил обект на срам втора ръка* (Fremdschäm), без да го подозира. Инсталацията ни подканва да споделим върху дрехата изображения от нашето всекидневие, които пробуждат у нас чувството за срам втора ръка, но едновременно с това да облечем „хабителото“ и да се превърнем съзнателно в колективен обект на срама.

* Срам втора ръка, или Fremdschäm (известeн също като вторичeн), е чувството на срам, което изпитваме при наблюдаване на срамните действия на друг човек. За разлика от общата срамежливост, Fremdschäm не е чувство на срам за себе си или за собствените си действия, а е чувство на срам, след като сме станали свидетели (вербално и/или визуално) на нечия срамна случка от друг човек. Тези емоции могат да се възприемат като про-социални и някои казват, че могат да се разглеждат като мотиви за следване на социално и културно приемливо поведение.

Радостин Седевчев (роден в Перник през 1988 г.) завършва специалност „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно-научната степен доктор в НХА (2018), в момента е главен асистент в специалност „Стенопис“. Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ – София (2017). Специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в университета Глиндор в Уелс (2011). Основна тема в работата му са паметта и изследването на миналото чрез намерени обекти, снимки, документи и тяхното преосмисляне в настоящето. Член на Института за съвременно изкуство София. През 2022 открива самостоятелна изложба в Галерия +359 София, през 2021 в Националната галерия в София, през 2019 в галерия „Heerz tooya“ във Велико Търново, през 2018 г. в галерията на Института за съвременно изкуство – София, а през 2017 г. в галерия „Васка Емануилова“ в София.

Невена Екимова /Момков свян

Интерактивна инсталация / Ракла, бродиран текстил / 2024

Работата се фокусира върху срама и табутата около секса и в частност проявленията на този срам у момчетата в подрастваща възраст. Разглеждат се теми като традицията на спазване на приличие и семейна йерархия, неопитността и незнанието, които оцветяват обсъждането на вълнуващите теми около сексуалността, както и чувството на срам от самия ни пол – „отбора“, в който по случайност сме се родили. Без да обвинява момчетата за всички нещастия на момичетата, Момков свян се опитва да скъси космическата дистанция между половете с добронамерен хумор, който не сочи с пръст, а по-скоро смушква приятелски.

Невена Екимова е българска художничка, живееща в родния си град Габрово. Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция. Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни. Творбите на Невена често са както визуални, така и тактилни, имат поетичен и/или перформативен елемент и предлагат активно участие на публиката.

Изложбата "Срам и вина" е от 25 юни до 6 септември в галерия “Васка Емануилова“.