Йохан Мурман: Градът като платно

Нидерландският художник и дизайнер Йохан Мурман е сред лекторите в Международния симпозиум за дизайн Мелба, който се провежда на 14 ноември в „Топлоцентрала“. Неговият разпознаваем визуален език съчетава геометрични форми, ярки цветове и влияния от ретро видеоигрите, хип-хоп културата и естетиката на 80-те години.

Мурман ще остави своя следа и в градската среда на София със специално създадения стенопис Let’s Dance върху фасадата на магазин „Слънчоглед“ на ул. „Марин Дринов“ 12, откъм ул. „Васил Априлов“. Проектът е част от градската програма на Фестивала за дизайн Мелба и се реализира с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия и в партньорство с фондация Citywise.

Преди да го посрещнем в София, разговаряме с Йохан Мурман за границите между изкуството и дизайна, ролята на изкуството в публичното пространство, предизвикателствата пред съвременните автори и значението на личния творчески почерк.

Кои са най-силните влияния, оформили визуалния ти език?

Ретро аркадните игри и ретрофутуризмът като цяло. Естетиката и дизайнът на 80-те години, хип-хопът и направи-си-сам културата. Харесвам простия, но категоричен и ярък визуален език на всички тези неща.

Къде поставяш границата между изкуството и дизайна? Има ли изобщо нужда от подобно разграничение?

Предполагам, че дизайнът по принцип е функционален и има за цел да постигне определен резултат. Той трябва да се съобразява с множество фактори като разходи, нуждите на аудиторията или потребителя и т.н. Изкуството, от друга страна, може да бъде всичко, стига да бъде представено като такова. За мен няма строго определена граница между двете области. Едно произведение може дори да бъде едновременно и изкуство, и дизайн.

Какво може да даде изкуството на публичните пространства, което архитектурата сама по себе си не може?

Изкуството може да предаде послание, да разкаже история, която свързва хората. Когато е интегрирано в архитектурата, може да създаде силна идентичност на дадено пространство. Може да накара хората да се гордеят с мястото, в което живеят, да се почувстват свързани със заобикалящата ги среда и да придаде смисъл на пространството.

Ще създадеш и стенопис в центъра на София. Как подхождаш към създаването на произведение за град, с който тепърва се запознаваш?

Първо разглеждам стената и непосредствената ѝ среда. Търся дали има нещо, което мога да повторя визуално, или нещо, с което да създам контраст. След това преценявам какъв мащаб и какво ниво на детайлност са необходими.

Как се променя отговорността на един художник, когато работата му стане част от ежедневието на хиляди хора?

На първо място, не искаш работата ти да обижда хората. Искаш те да оценят изображението, историята зад него или поне усилията, вложени в създаването му. Но хората имат различни мнения, затова е важно и  да останеш верен на собствената си творческа практика.

В свят, в който сме заобиколени от непрекъснат поток от визуално съдържание, как един автор може да запази своя отличителен и разпознаваем почерк?

Алгоритъмът иска от теб да бъдеш последователен, а днес все повече и настоява да споделяш и видеа от творческия си процес. Създаването им отнема много време и някои по-популярни художници вече прекарват повече време в правене на видеа, отколкото в развиване на собствения си стил или дори в самото рисуване.

Затова моят съвет е: отделяйте повече време на самата работа, отколкото на създаването на съдържание за процеса на работа. Показвайте произведенията си на живо и общувайте лично с хората. Тези срещи струват много повече от едно мимолетно харесване в социалните мрежи!

Има ли нещо, което би искал да изследваш в творческата си практика, но все още не си имал възможност да опиташ?

Бих искал да си сътруднича по-често с архитекти и например да чрез техниката сграфито да създам произведение върху някоя фасада.

Би ми било интересно също да направя мозайка върху стена или фасада на сграда. Отделните ѝ елементи биха могли да приличат на пикселите в дигиталните изображения, така че произведението да бъде едновременно традиционно и съвременно.

Има ли нещо, за което си се тревожил като млад художник, а днес ти изглежда напълно незначително?

Не съвсем. Все още имам същия стремеж и същите основни въпроси, свързани с работата и бъдещето. Но днес имам повече опит и съм по-уверен.

Ако можеше да се върнеш 20 години назад, какъв съвет би дал на по-младото си аз в началото на творческия му път?

Действай! Сега е моментът.

Фестивал за дизайн Мелба 2026 е в София от 12 до 22 ноември. Допълнителна информация ще откриете на www.festival.melba.bg