Творческият път на нидерландският художник и дизайнер Йохан Мурман започва от графити сцената през 90-те години, а по-късно продължава във Willem de Kooning Academy в Ротердам. Работата му е дълбоко повлияна от визуалния свят на ретро аркадните игри и ретрофутуризма, геометричните композиции на M.C. Escher, естетиката на 80-те, хип-хоп културата, както и от наследството на Lego, De Stijl, попарта и Memphis Group.
На 14 ноември Мурман ще бъде лектор в Международния симпозиум за дизайн „Мелба“ в „Топлоцентрала“, а по време на фестивала ще остави следа и в градската среда със специално създадения стенопис Let’s Dance върху фасадата на магазин „Слънчоглед“ на ул. „Марин Дринов“ 12, откъм ул. „Васил Априлов“.
Преди да го посрещнем в София, разговаряме с Йохан Мурман за границите между изкуството и дизайна, публичното пространство, предизвикателствата пред съвременните автори и личния творчески почерк.
Фотограф: Kilian van Gool
Кои са най-силните влияния, оформили визуалния Ви език?
Ретро аркадните игри и ретрофутуризмът като цяло. Естетиката и дизайнът на 80-те години, хип-хопът и направи-си-сам културата. Харесвам простия, но категоричен и ярък визуален език на всички тези неща.
Къде поставяте границата между изкуството и дизайна? Има ли изобщо нужда от подобно разграничение?
Предполагам, че дизайнът по принцип е функционален и има за цел да постигне определен резултат. Той трябва да се съобразява с множество фактори като разходи, нуждите на аудиторията или потребителя и т.н. Изкуството, от друга страна, може да бъде всичко, стига да бъде представено като такова. За мен няма строго определена граница между двете области. Едно произведение може дори да бъде едновременно и изкуство, и дизайн.
Какво може да даде изкуството на публичните пространства, което архитектурата сама по себе си не може?
Изкуството може да предаде послание, да разкаже история, която свързва хората. Когато е интегрирано в архитектурата, може да създаде силна идентичност на дадено пространство. Може да накара хората да се гордеят с мястото, в което живеят, да се почувстват свързани със заобикалящата ги среда и да придаде смисъл на пространството.
Фотограф: Kilian van Gool
Ще създадете и стенопис в центъра на София. Как подхождате към създаването на произведение за град, с който тепърва се запознавате?
Първо разглеждам стената и непосредствената ѝ среда. Търся дали има нещо, което мога да повторя визуално, или нещо, с което да създам контраст. След това преценявам какъв мащаб и какво ниво на детайлност са необходими.
Как се променя отговорността на един художник, когато работата му стане част от ежедневието на хиляди хора?
На първо място, не искаш работата ти да обижда хората. Искаш те да оценят изображението, историята зад него или поне усилията, вложени в създаването му. Но хората имат различни мнения, затова е важно и да останеш верен на собствената си творческа практика.
В свят, в който сме заобиколени от непрекъснат поток от визуално съдържание, как един автор може да запази своя отличителен и разпознаваем почерк?
Алгоритъмът иска от теб да бъдеш последователен, а днес все повече и настоява да споделяш и видеа от творческия си процес. Създаването им отнема много време и някои по-популярни художници вече прекарват повече време в правене на видеа, отколкото в развиване на собствения си стил или дори в самото рисуване.
Затова моят съвет е: отделяйте повече време на самата работа, отколкото на създаването на съдържание за процеса на работа. Показвайте произведенията си на живо и общувайте лично с хората. Тези срещи струват много повече от едно мимолетно харесване в социалните мрежи!
Фотограф: Kilian van Gool
Има ли нещо, което бихте искали да изследвате в творческата си практика, но все още не сте имал възможност да опитате?
Бих искал да си сътруднича по-често с архитекти. Например чрез техниката сграфито да създам произведение върху някоя фасада.
Би ми било интересно също да направя мозайка върху стена или фасада на сграда. Отделните ѝ елементи биха могли да приличат на пикселите в дигиталните изображения, така че произведението да бъде едновременно традиционно и съвременно.
А такова, за което сте се тревожил като млад художник, а днес Ви изглежда напълно незначително?
Не съвсем. Все още имам същия стремеж и същите основни въпроси, свързани с работата и бъдещето. Но днес имам повече опит и съм по-уверен.
Ако можехте да се върнете 20 години назад, какъв съвет бихте дал на по-младото си Аз?
Действай! Сега е моментът.
Фотограф: Kilian van Gool
Фестивал за дизайн „Мелба“ е в София от 12 до 22 ноември. Повече за програмата ще откриете на festival.melba.bg. Гостуването на Йохан Мурман се реализира с подкрепата на Посолството на Нидерландия в България.