През 2023 г. се навършват точно 70 години от рождението на алпиниста, планински спасител, поет, писател и “заслужил майстор на спорта“, който се ражда “долу“ в Перник и ни напуска едва на 35 години “горе“, под връх Камилата в Рила.

Точно 35 години след неговата смърт предприемачът, планинар и пътешественик Любомир Попйорданов (разговор с него четете по-надолу) се заема да преиздаде всичко, написано от Янков, в нова книга, чието оформление доверява на дъщеря си София Попйорданова.

Това обаче не е книга за алпинизма, а за човешкото в човека и от човека, осмелил се почти да докосне Еверест, за да окаже помощ на Христо Проданов и след това да загуби четири пръста заради саможертвата, която прави.

“Върхове и хора“ е сбор от практически всичко, създадено от перото на Янков. От поезията, отпечатвана във вестниците “Пулс“, “Труд“ и “Литературен фронт“, както и от издадената от “Народна младеж“ през 1986 г. книга “Мечта отвъд долините“, чийто 30-хиляден тираж е разпродаден почти мигновено. След смъртта му излизат още стихосбирката “Гранитна вода“ и публицистичната “Стената“, а сегашната “Върхове и хора“ ги допълва с негови авторски илюстрации, както и с множество фотографии, някои от които – малко известни.

Изданието е подплатено и с красивите думи на Едвин Сугарев за Янков като личност, както и на поетесата Екатерина Йосифова за пътя му в поезията, която можете да започнете да “изкачвате“ със следните стихове:

Нощ преди изкачване

Тази нощ

Животът лудо прегръща

безсъницата...

Тази нощ

Тишината се връща

Оглушително

и ни прави на пепел.

В просъница дните

се свършват

внезапно и сигурно.

Събуждам се малък,

раждам се сякаш от бурята.

И тръгвам самотен

напред към зората.

Пред “Виж!“ издателят Любомир Попйорданов сподели още за книгата и най-вече личността, която тя представя:

Защо за Вас книгата “Върхове и хора“ има място във всяка библиотека? Какво я прави актуална днес и защо за Вас е важно преиздаването ѝ в точно този момент?

Този малък том включва текстове, отпечатани в периода 1981-1989 г. Сред тях откроявам “Мечта отвъд долините“, поезията, някои есета, факсимилие на “Стъпки във въздуха“. Написани са с огромна отговорност към езика, както и към живота и събитията и експедициите, в които Людмил е участвал. Истински откровения и изненада за всеки непосветен в алпинизма и планинската литература. Философски изстрадани текстове, с огромен заряд. Както не си представяме героите на нашето Възраждане в днешния ден, така е трудно да си представим каква би била съдбата на Людмил Янков в днешните времена на тотално разединение.

"Ръката, която написа тези редове, ръка с изгризани от ледовете на Еверест пръсти, не ще се вкопчва вече в скалните цепнатини, търсейки най-прекия път към истината и не ще прокарва по белия лист маршрутите на истината"

Едвин Сугарев

Изхождайки от примера Людмил Янков, какви трябва да бъдат хората, които се стремят към върхове - планински и изобщо?

Хората винаги са се стремяли към върховете. Това е поривът към непознатото, към далечните хоризонти. В днешния ден ни липсват хора с визия и мечти - във всички сфери на обществения живот. Липсват ни хора, които да водят със своя пример, дела и живот, които да вдъхновяват и да показват, че пътят може да се следва честно и с отговорност към другите и България. Има такива хора, но са критично малко. Проблемът е глобален.

Кои качества на Людмил Янков са неповторими? Кое Ви впечатлява най-силно в неговия характер и биография?

Пълното съответствие между живот, дела и мечти. Има един трагичен порив да бъде такъв, какъвто иска да бъде, и действителността, и съдбата, която понякога пресрещаме фронтално и фатално... Има ли някой, който е да описал по-завладяващо собствената си смърт?

"Дълго летях... всеки скален праг отнемаше част от живота ами. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме... Болеше ме много ... Скалните прагове късаха от мен децата ми. Виждах очите им., спомнях си трескаво допир на потни детски ръце."

Казвате, че книгата за Вас е вдъхновение - вдъхновение за какво?

Споменът за Людмил за мен е много личен. Вдъхновение да следвам честно своите цели и мечти, да бъда полезен за другите. Прочее, в българския алпинизъм имаме още един също толкова вдъхновяващ пример, със същата участ - Боян Петров. Имаме техния завет да пазим природата на България.

Книгата е писана в залеза на режим, от чието наследство все още не можем да избягаме. Има ли в нея скрити ключове към бягство?

Тоталитарното наследство е като воденичен камък. В продължение на почти половин век, а и след това, управляващите режими в България, с малки изключения, убиваха надеждата и стремлението на хората и съдействаха за оглупяването на българския народ, за отвръщаването му от участие в обществените дела... В изумителното есе “Приказка за дъжда“ нещата са казани с хирургическа точност. Време е да се вземем в ръце, заедно. Намираме се на ръба на пропаст.

Кои са най-опасните лавини, които ни грозят сега като хора и общество?

Трябва да проявим заедно, като общество, амбицията да успеем: с повече лично участие в процесите и доверие; с реални усилия да се информираме, когато сме изправени пред избор. Стига сме бягали от решенията. Кой друг, освен ние, трябва да си напише домашното?

След мирното присъединяване на Добруджа през 1940 г. при управлението на цар Борис III приемането на България в Европейския съюз е най-хубавото, което ни се е случило. Нека най-после като общество осребрим това, да проведем докрай борбата за справедливост и реални реформи в правосъдната система и не само. Не можем да си позволим този разпад на държавността. Това е лавина, която ще помете и последните остатъци от свобода на словото, на пътуванията и перспективи за просперитет.

“Върхове и хора” може да се намери в книжарници “Сиела“, “Хеликон“ и магазини “Стената“, както и онлайн на stenata.com. Цялостното оформление на книгата са дело на София Попйорданова.

“Върхове и хора“ от Людмил Янков

Едвин Сугарев