Вракола да го вземе този мамник!

Това десетилетие донесе сеизмични промени за българската литература и те не се ограничават само до по-голямото ѝ признание навън. Отвътре също протичат интересни процеси и един от тях е свързан с поредицата „Мамник“ на Васил Попов. Тя е от малкото местни примери за жанрова история, която успешно преминава от формат на формат: сюжетът започна като аудио сериал за Storytel през 2021 г. преди да бъде издаден като книга от „Ерове“.

Неотдавна излезе и сериалът на Виктор Божинов за БНТ по нея – така поредицата мина от аудио през книжно тяло до адаптация за едва няколко години. Попов разгърна вселената в книгите „Мамник“, „Лехуса“, „Аждер“ и финалната „Караеврен“, засега излязла само в аудио формат. Във всяка книга героите се сблъскват с ново чудовище. Междувременно той е автор още и на сборника „Вълчи разкази“ и фантастиката „Пермафрост“, чиято история се развива в българската база в Антарктида.

Светът около „Мамник“ и тайнственото гранично село Вракола са силно вдъхновени от трънския край, откъдето произхожда родът на Попов. И по-точно от село Филиповци, което е все по-често посещавано именно заради поредицата. В предстоящо разширено издание от „Колибри“ ще бъде включен и пътеводител из ключовите за историята места. Атмосферата и някои исторически детайли в следващите книги пък идват от реални места в Странджа и Централния Балкан. Тези маршрути не спират до писането: Попов ни разказва за важните за него места, малко преди да се срещне с читатели в Сопот и Мизия.

Васил Попов. Снимка: личен архив

Къде приключва село Филиповци и къде започва Вракола

„За мен най-логично и лесно беше да пиша за район, който познавам. Знам не само местностите там, но и историята и диалекта. Макар че все пак диалектът в „Мамник“ е преиначен и опростен. Ако го бях пресъздал напълно автентичен, читателят нямаше да разбере нищо. А все пак това е книга, написана с идеята да се чете не само от хора от Трънско. Но дори ако трябва да се абстрахираме от тези чисто рационални подбуди, трябва да призная, че намирам района за изключително красив. Село Филиповци е сгушено в подножието на един приличен на пирамида връх Драговски камък. Навремето се занимавах с пейзажна фотография и съм го снимал много, в различни сезони. А и около селото текат много реки, има живописни ждрела, стари манастири. На една сравнително малка площ са разположени разнообразни локации.

Винаги обаче съм се чудил защо в този район не са съхранени кой знае колко традиции и обичаи. Днес местните не се интересуват много от тях. Дори в близките села и градове – около Перник и Брезник например – има много кукерски групи. В селата в Трънско почти липсват такива. Там сякаш миналото не се тачи толкова. Това поне са моите наблюдения. Но нямам представа на какво точно се дължи тази забрава. Аз поне се опитвам да се боря с нея.“

Драговски камък и село Филиповци. Снимка: личен архив

Казано честно по трънски

„Намирам трънския диалект за доста груб. Отчасти това се държи и на грубия характер на хората в този регион. Надявам се да не обидя никого с това си изказване. Но хората там са сурови, не са с най-благия характер. Обичам думата вракола. Тя означава лош човек, дявол, сатана.“

Ако искате да тръгнете по стъпките на мамника…

„Съвсем скоро предстои „Мамник“ да излезе в напълно ново издание. В него ще има не само допълнителни глави в историята, но и карти на района, където се развива действието. Освен това реших да включа и подробен списък с локациите, нещо като пътеводител. По стъпките на мамника. В него разказвам за всяка една от местностите. Както и личните си истории, свързани с даденото място.

Село Парамун, в подножието на Парамунски камък / връх Любаш. Снимка: Камелия Величкова

През годините десетки читатели са ме молили да им опиша къде се развива действието. И забелязвам, че все повече и повече хора посещават района и вървят по дирите на черното пиле. Това е от неподозираните ефекти на книгата. Имаше дори едно момиче, което държеше да узнае къде се намира селското гробище. Много хора сега посещават и Драговски камък.

За щастие, вече има и маркирани пътеки и туристически маршрути, поддържани от Трънското туристическо дружество членовете му правят страхотни неща за региона. С тях дори сме се уговорили да направим нов маршрут „По стъпките на мамника“. Забелязвам в социалните мрежи, че все повече хора се снимат с една табела, на която пише „Тук има мамник“ – монтирана е именно от Трънското туристическо дружество. Явно черното пиле наистина направи района много популярен.“

Каменна фигура край село Бусинци. Снимка: Камелия Величкова

Към Усое и Караеврен

„Село Усое (което влиза в следващите книги) е по-скоро съвкупност от различни места в България. У нас има немалко села, които са потопени и са останали на дъното на язовири. В „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“ има и едно друго село. Село Караеврен. Именно то е останало на дъното на едноименния язовир. Но

Караеврен всъщност е старото име на реално съществуващото село Близнак, намиращо се в Странджа. Отчасти историята му пък е вдъхновена от истинската история на язовир Огоста до Монтана – включително потопената църква, проблемите с язовира, останалите на дъното села и замърсяванията с арсен.“

Манастирът „Света Троица“ край село Ерул. Снимка: Камелия Величкова

Писателят като нетипичен турист

„Не знам дали се нуждая точно от прототипи, но със сигурност изпитвам необходимост да пиша за актуални проблеми и за въпроси, които вълнуват съвременния читател. Смятам, че това прави историята правдоподобна. Дори да става въпрос за история с фентъзи елементи. В противен случай има риск тя да се превърне в никому необходима фантасмагория. А за мен лично е по-вълнуващо да пиша за места и хора, с които вече съм се сблъсквал. Търсенето на истории продължава да ме отвежда до нови краища на страната, които може би нямаше да посетя никога, ако не бяха книгите.”