Антология на полуреалността

“Действителността се ражда в главата ти”, така описва житейската си философия художничката Невена Екимова. Самата тя се ражда в Габрово в семейство на математици, но си дава сметка, че иска да се занимава с изкуство. Втурва се да учи в Норвегия и Исландия и се дипломира в Художествената академия в Гьотеборг, Швеция. После се прибира в родния си град и днес е част от екипа на Музей на хумора и сатирата в Габрово. Там прави чудеса като отворилата врати през 2020 г. Огледална зала. Автор е на самостоятелните изложби “Хазяинът” (2018) и “Три пъти вътрешности” (2021). През 2019 г. е номинирана за наградите за съвременно изкуство БАЗА и МОСТ. А от 3 до 19 май в галерия "ИНТРО" ще покаже новата си изложба “Травма и тривия: Сезонът на Кали” част от програмата на второто издание на Фестивала за илюстрация и графика (ФИГ.), организиран от “КО-ОП”.

Как се породи идеята за изложбата “Травма и тривия: Сезонът на Кали”? Коя е травмата и коя е тривията?

“Сезонът на Кали” е предисловие на “Травма и тривия” - книжка-самиздат, която се очаква да излезе през юни. Харесвам думите травма и тривия като смислово оглеждащи се една в друга. Едно и също събитие може да бъде и удар, и просто факт от живота. Всичко зависи от това къде и кога ни застига, в какво състояние сме в дадения момент, както и какъв темперамент сме си отгледали. Един пример: преди години, когато почина баба, не можех да спра да тъжа. Тогава леля ми, много спокоен човек, ми каза: “В такива моменти помага да гледаш философски на нещата.” Тогава го разбрах по следния начин - че случките са неутрални по естество, а оцветяването им го вършим ние. Будистка мисъл, сега осъзнавам.

Невена Екимова, “Травма и тривия: Сезонът на Кали”

Какви са темите, които обикновено предизвикват вдъхновението Ви?

Работите ми са свързани с лични преживявания - като се замисля, как иначе? Хората и случките около мен са постоянен източник на идеи.

Харесвам ежедневното. В него често има зрънце странност, което се разраства в главата ми в някаква страшна фантасмагория. В изложбата чрез този похват се опитвам да внуша едно усещане за несигурност. Има ли нещо особено в наглед симпатичната картинка, какво точно се случва, кои са добрите и кои - лошите? Това недоверие във всичко, включително и в собствените възприятия, като че ли е водещо в цайтгайста на съвремието.

Невена Екимова, “Травма и тривия: Сезонът на Кали”

Работите с различни материали и техники, включително и с такива втора употреба.

За изложбата “Сезонът на Кали” подбрах ръчно бродирани кърпи, възглавници, гоблени и други декоративни изделия втора ръка. Чудесно е, когато обектът носи скрита история, за която можеш само да гадаеш! А текстилът ми е в кръвта по географски причини - Габрово е бивша текстилна столица. Габровци освен това са пословично пестеливи. В изложбата ще видите и фрагменти от мебели, изработени от стари кашони. Няма по-евтин и лек начин да правиш обеми от кашоните, амбалажната хартия и кокошата мрежа.

Казахте, че подготвяте и самиздат под името “Травма и тривия”. Защо този формат ви привлича и какво ще съдържа този конкретно?

Разгръщането на страници дава уникална възможност да се борави с амалгамата текст-изображение в разказна форма. Някои от бродериите, които ще видите в изложбата, са вариации на илюстрациите в бъдещата книжка. Беше интересен тест да ги поставя във вече създадени реалности. Една намеса никога не е еднозначна - в случая пасторалът на оригинала е опорочен. А в книжката ще им акомпанират документални текстове, подбрани по начин, който оставя на читателя да си доизмисли връзките. Умножено по дванайсет, колкото са картинките, се получава нещо като антология на полуреалното.

Невена Екимова, “Травма и тривия: Сезонът на Кали”

Каква е според Вас добавената стойност на фестивала ФИГ. и какви липси в артистичния пейзаж запълва?

Приятно се изненадах, когато Pastedko (бел. ред. Теодор Генов) и Васко от “КО-ОП” ме поканиха за тази изложба. В нашата арт сцена, за разлика от скандинавските страни, откъдето идвам, за моя радост го няма неписаното разделение между красивите (графиците, приложниците) и умните (съвременното изкуство). Аз често съм се оказвала увиснала някъде между тях и това разделение ми се е струвало глупаво. Много се радвам, че мога да участвам в събитие, което в моите очи свързва тези два свята, като задава една многопластова и релевантна тема като патафизика - за същността на истината, същевременно носейки скромното (макар и хип!) звание Фестивал за илюстрация и графика.

В работата Ви винаги присъства политическо измерение – как се свързва политиката с изкуството в наши дни и защо толкова често двете се налага да се смесват?

Щем - не щем, личното е политическо. Споменах всеобхватното усещане за несигурност, както и нееднозначността на всяка намеса в чужда реалност. И двете теми имат както частно, така и глобално измерение: в наши дни не знаем къде е истината и се съмняваме, че можем изобщо да я познаем. А що се отнася до намесите, аз лично изпитвам едно леко гадене при всяко упражняване на власт върху безсилни хора с уж благородна цел. Да запазиш акъла си в днешно време е истинско предизвикателство, а най-страшното е, че ни се губят нюансите - всичко е черно или бяло.

Невена Екимова, “Травма и тривия: Сезонът на Кали”

Малко се знае за актуалното състояние на сцената за съвременно изкуство в Габрово. Какъв е Вашият вътрешен поглед за артистите, местата, публиката?

С удоволствие ще се възползвам да изрекламирам града си, защото тук в момента се случва много изкуство. В Музея на хумора и сатирата, където работя, подготвяме габровското Биенале - мащабен международен форум за изкуство. На 20 май откриваме две журирани и една кураторска изложба с участието на над сто артисти от целия свят и ще бъде някаква невероятна олелия, на която каня всички да присъстват. А за в бъдеще кроим градът ни да засияе с един гигантски център за съвременно изкуство на името на Кристо и Жан-Клод.

Изложбата “Травма и тривия: Сезонът на Кали” е от 3 до 19 май в галерия "ИНТРО" като част от програмата на второто издание на Фестивала за илюстрация и графика (ФИГ.), организиран от “КО-ОП”.