2006 → 2026 → Място за фотография, хора и идеи

Фотосинтезис отваря врати през 2006 г. и от самото си начало е замислен като „място за фотография, хора и идеи“ повече като център на фотографската общност и публика, пространство за споделяне и изразяване, място, посветено на целия творчески процес, наречен фотография – от заснемането до представянето ѝ.

В сградата на бул. „Васил Левски“ 57 се събират в едно цяло – магазин, принт център за фотографски печат, кафе, което е притегателна точка за автори, публика и многобройни събития, място за обучения и галерия за фотография Синтезис.

Две десетилетия по-късно пространството напълно отговаря на първоначалните мечти на екипа: всяко влизане означава среща с отдадени професионалисти, влизане в будни разговори, посещение на изложба или лекция.

...Просто така, като случка във влак 2011. Фотосинтезис започва да работи на сегашния си адрес, важна крачка в реализирането на замисъла и пълния му потенциал. Освен магазина и екипа му, обособява се принт център на долния етаж и кафе-галерия на горния етаж, в която се провеждат срещи, лекции и обучения.

От изложбата „Vernacular MashUp!“ на Жан-Мари Дона, 2019. Фотограф: Никола Михов

2013. Начало на галерия Синтезис като самостоятелно пространство. Куратор на първите изложби е фотографът Калин Руйчев (1968-2025).

2014. Открива се една от най-важните изложби в ранната история на пространството: „...Просто така, като случка във влак” на фотожурналиста Димитър Дилков. Точно преди откриването на 13 май е инсталирана и табелата над входа на галерията, която стои и до днес.

2014. В този период в галерията започва да работи и изкуствоведката Надежда Павлова. С нея е свързан и преходът на галерията към сегашната ѝ естетика, тип автори и теми. Тя има особен принос към представянето на малко известни, рядко показвани, но значими за българската фотографска история автори.

2014. Гръцкият фотограф Джон Демос гостува със своята magnum opus серия „Сенки на мълчанието”, заснета през 80-те години. През следващите години в галерията са показвани други негови проекти: „Албания – на прага на промяната (1990-1991)” и Panigiria.

2016. Фотосинтезис отбелязва десетгодишнината си. Същата година галерията показва изложба на Гаро Кешишян, в която италианският колекционер Серджо Поджанела представя колекцията си от сребърно-желатинови копия на известния български фотограф.

2017. Друга изложба от колекцията на Поджанела показва фотографии на Йордан Йорданов – Юри (1940-2009) от България, Албания и Монголия.

2018. Галерия Синтезис представя изложбата „Разказ за Несебър” на арх. Николай Попов (1914-1973), един от големите перфекционисти на българската фотография.

2018. Авангардното кино на репресирания от съветския режим режисьор Сергей Параджанов е във фокуса на изложбата „Homo Liber”. В сътрудничество със София филм фест галерия Синтезис представи специфичен поглед към творчеството му през фотографиите на Юрий Мечитов, който в продължение на дванадесет години е близък до автора и процеса около филмите му.

От изложбата „Семейство Стоянови” на Тихомир Стоянов, 2019. Фотограф: Тихомир Стоянов

2018. Проектът „Семейство Стоянови” на Тихомир Стоянов започва разговора около значението на намерената фотография и работата с визуални архиви. С колекционираните от него през годините негативи, снимки и семейни албуми, в пространството на галерията е изграден свят на въображаемо семейство от времето на социализма.

2019. Към кураторския екип на галерията се присъединява и фотографът Никола Михов. Към този момент той вече има три изложби в галерия Синтезис. Една от тях, „Моя Лиза” (2018), е курирана от Павлова и това несъзнателно бележи началото на партньорството между тях. То продължава и до днес.

2019. Сред най-амбициозните исторически изложби в галерията е представянето на фотографските архиви на братята Янаки (1878-1954) и Милтон Манаки (1882-1964), ключ към размирната история на Балканите в началото на ХХ век.

2019. Впечатляващи късчета фотографска история се крият в архивите на Антоан Божинов от 80-те и 90-те години. Изложбата „Моите свидетелства (2015–2021)“ съчетава сериите „Социалните домове в България“, „Щастливците“ и „Маските на сина ми“ – особен поглед към страната преди и след политическите промени.

2019. Изложбата „Vernacular MashUp!“ буквално изпълва стените на галерията с фотографии от колекцията на Жан-Мари Дона. Събирана в продължение на повече от 40 години, тя обхваща един век от историята на фотографията (1880–1980).

От улиците на Истанбул до пчелите на Езерец

2020. В началото на годината, малко преди локдауна, причинен от Ковид-19, галерията отбелязва един от най-големите си успехи изложбата “Този малък свят” на Мартин Пар, британски фотограф и дългогодишен президент на Магнум . Синтезис публикува специално издание по повод изложбата.

От изложбата „Този малък свят”

2021. Паралелно с изложбата „Сребърна мина“ на Тома Сован започва и поредицата събития Библиотека Фотосинтезис. В нея кураторите на галерията представят тематично подбрани фотокниги свързани с темите на изложбите. Библиотеката включва над 1000 заглавия и може да бъде посетена и извън рамките на тези събития.

От изложбата „Сребърна мина“ на Тома Сован, 2020. Фотограф: Никола Михов

2021. Заедно с Биляна Карастоянова екипът се заема с трудната задача да направи изложба и обемна книга за почти непознатия дотогава фотограф – Георг Волц (1862-1917). Той е едно от значимите имена в ранната история на българската фотография, официален придворен фотограф на цар Фердинанд и кореспондент от фронта.

2021. Ако сте стигнали дотук, вероятно ви е направило впечатление, че голяма част от споменатите имена са мъжки. Галерия „Синтезис“ обръща внимание и на често подценяваното женско присъствие в българската фотография. Изложбата „Бунтът на изображенията“ на Деяна Стаматова (1941–2003) представя пред публиката артистична линия, коренно различна от тенденциите у нас във времето на социализма.

2022. „Никой не се тревожи за пари, за сметки, за прехрана, никой не се пита къде ще спи довечера”, така пред ВИЖ! гръцкият фотограф Стратос Калафатис описва ежедневието в Атонските манастири. Той документира живота на монасите в изложбата „Атон: Цветове на вярата”. Неотдавна, Калафатис се завърна с нова изложба в Синтезиз - Archipelago, която пък ни отвежда към Егейско море.

2022. През последните години галерията засилва акцента върху български фотографи, които работят извън България и рядко са показвани у нас: подобен пример е изложбата T(h)races на живеещия във Франция Владимир Василев.

2023. Изложбата „Огледала и прозорци” представя за първи път пред публика уникалната колекция на Рафаело Казаков, която обединява творби на български и световни майстори, между които Робърт Франк, Едуард Уестън и Антанас Суткус.

2023. В галерията гостува фотографската двойка Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу с разработената специално за пространството изложба „Дългият път”.

2023. Едно от най-важните събития за Фотосинтезис е партньорството с музея Ара Гюлер в Истанбул, в резултат на което е представена работата на знаменития турски фотограф, документирал специфичната атмосфера на града в черно-бяло.

Откриване на изложбата „Строителни войски” на Гаро Кешишян, 2024. Фотограф: Добрин Кашавелов

2024. Всеки запознат с българската фотография е чувал за серията „Строителни войски” на Гаро Кешишян. Това е едно от най-значимите документални изследвания, което засяга рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Изложбата е удостоена с награда от Столична община. Ако видите мъж с бяла каубойска шапка и солиден бастун в кафенето на галерията, то пред вас е именно Гаро Кешишян.

2024. В същата година Денислав Стойчев представя един съвсем различен поколенчески портрет със „Заедно за кратко. Милениали в България 2010-2016”, серия, която съвпада с последните му години в гимназията в Ямбол и началото на следването му в София.

Откриване на изложбата „Заедно за кратко“ на Денислав Стойчев, 2024. Фотограф: Добрин Кашавелов

2024. Една от най-интересните и тематично неочаквани изложби е „The Heavens“ на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти. Съчетание между фотография и финансово разследване, проектът им разказва за тринадесет офшорни зони по света и глобалните последици от укриването на данъци. Изложбата, която преди това е показана на фотографския фестивал в Арл е продължение на дългогодишното сътрудничество с Френския културен институт.

2025. Галерията често представя авторите в неочаквана светлина или с концептуален проект, отвъд обичайната им работа. Подобен е и случаят с „Мръсно” на Боряна Пандова, част от цикъла „Обекти на невниманието”.

2026. На Фотосинтезис гостува шведският архитектурен фотограф и изпълнителен директор на Фондация „Хаселблад“ Кале Санер.

От изложбата „Градината на пчелите” на Красимир Костов, 2026. Фотограф: Добрин Кашавелов

2026. Една от мисиите на галерия Синтезис е да открива непознати на широката публика имена: едно от тях е фотографът и пчелар Красимир Костов. „Градината на пчелите” разказва 20 годишната сребърно-желатинова история на неговото семейство и домът му в шабленското село Езерец.