“Там има добри хора, има лоши хора, умни, глупави, широкоскроени, консервативни, има гейове, има хетеросексуални. Ще намерите, каквото търсите.”
Мястото, което гръцкият фотограф Стратос Калафатис описва, е планинският полуостров Атон, населяван само от мъже и свързван с огромната монашеска общност, която установява начина си на живот там през 1054 г. Според Калафатис в момента на Атон живеят три хиляди монаси. “И ако попитате тези три хиляди мъже какво е да се живее на Атон, ще получите три хиляди различни отговора.”
Най-доброто от дългогодишния му интерес към хората на Атон е събрано в изложбата му “Атон: Цветове на вярата” в галерия “Синтезис” в София — серия, която първо представи миналата година на Международни фотографски срещи в Пловдив. Излагането ѝ в София е нейното 25-о поред.
Фотограф: Стратос Калафатис
Посещава България много преди да се реализира като фотограф. “В детството ми в Кавала през 70-те години ходихме до ЦУМ, за да купуваме банани — и при нас нямаше.” В родния му град често има туристи от източния блок, като един поляк му продава фотоапарат за 4000 драхми, сега 10 евро. Така той започва да снима всичко около себе си — процес, който сравнява с водене на визуален дневник. Интересът към фотографията не се превръща в професия веднага. Калафатис е бивш състезател по лека атлетика от Националния отбор на Гърция. Едва след като завършва Солунския университет “Аристотел” през 1987 г., той учи фотография в арт института във Филаделфия между 1991 и 1993 г.
Фотограф: Стратос Калафатис
Отива в Атон покрай ученически еко лагер през 1977 г. Опознава полуострова, когато негов приятел, завършил гимназия там, му помага да влезе и да се запознае с монасите. Стратос прави 30 посещения за пет години между 2008-2013, обикновено всяко по две седмици. “Накрая все пак ти се иска да се върнеш обратно към града това усещане, че има твърде много мъже около теб, те кара да се чувстваш все едно си в армията.” Природата, мистерията, ритуалността в отношенията между хората там го привличат към трудно достъпното място.
Също като женското присъствие, снимането в общността е забранено. Въпреки че е изпитвал трудности в това да убеди някои от монасите да участват в проекта му, Стратос Калафатис винаги намира общ език с тях. “Все пак учтивостта е нещо, което се преподава там. Бях повече от добре дошъл. Невинаги е лесно, трябва да имаш подход. Да не те е страх, че ще се уплашиш, така да се каже.”
Фотограф: Стратос Калафатис
На няколко пъти Калафатис описва живота на монасите като тежък, но в хода на разговора като че ли си дава сметка, че за други той може да се стори съвсем идиличен. “Има много фактори, заради които може да се каже, че всъщност хората в града живеят много по-тежко. Примерно на Атон никой не се тревожи за пари, за сметки, за прехрана, никой не се пита къде ще спи довечера. Икономическите грижи за спестени, хората живеят насред хубава природа, с добро вино и вкусен хляб. А и те все пак не са напълно изолирани — някои пътуват до Солун, за да си поправят очилата или да отидат на лекар, други се срещат с роднини през определен период време.”
И когато Стратос казва, че човек може да намери всякакви истории на Атон, един от показателните примери е случаят на монах от китайски произход, отраснал в Швейцария. Интересът му към православното християнство е толкова голям, че той посвещава години на това да придобие пълното образование и да се научи да общува на гръцки свободно. След множество откази, той най-сетне е приет в един от манастирите. “Амбицията му да стане монах го скара със семейството му родителите му, които реално толкова са се трудили да се впишат в Швейцария, никога не приемат това решение.”
Фотограф: Стратос Калафатис
Стратос е публикувал няколко фотокниги с работата си, често в колаборация с престижното гръцко издателство Agra Publications, което се занимава както с фотокниги, така и с регулярни литературни класики. “Фотокнигите са най-важното нещо за мен, виждам ги като по-важен елемент от изложбите”, казва Стратос. За него това е и изграждане на връзка с първите години, когато навлиза във фотографията и отделните фотокниги, на които попада, са единствената му връзка с това какво се е правило преди и кои са добрите примери. Печатните издания го учат и как да разказва визуално. “Много хора знаят как да снимат добре, особено сега. Но не всички могат да разкажат история, да построят правилния монтаж.”
Фотограф: Стратос Калафатис
Фотографът вижда направеното до момента като затворена страница — не планира скоро да се върне при монасите и като че ли е казал каквото може по темата. “Веднъж почувствах нуждата да се върна, но после снимките, които направих, въобще не ми харесаха. Така че може би е време…”
Голяма част от вечерите на Атон са прекарани в дълги разговори с монасите и в тях Стратос забелязва още нещо отличително — те по никакъв начин не са изолирани от световните новини и актуалните вълнения. “Ако ги попитам за войната в Украйна, ще се окаже, че те са по-информирани от мен. Те знаят повече, отколкото ние знаем. Не мога да си го обясня.”
Фотограф: Стратос Калафатис
Изложбата “Атон: Цветове на вярата”, с куратор Надежда Павлова, продължава до 16 юли.
Между 17-19 юни Стратос Калафатис ще проведе работилница по документална фотография в София. А на 23 юни предстои “Библиотека Фотосинтезис: Отворени врати” с фокус “Тяло и душа”.
