Всички добре познаваме Мона Лиза на Леонардо да Винчи, но през април ще ви срещнем с Никола Михов и „Неговата“ Лиза. Към тях и още няколкостотин усмивки, уловени в кадър от фотографа, докато работи по последия си проект „Processing …”. Той ще бъде представен с откриване на изложбата „Моя Лиза“ на 4 април, от 19 ч. в галерия Synthesis.
Процесът по създаването на „Processing ...“ започва през 2013 г. и, случайно или не, улучва началото на селфи културата. Самият документален проект се моделира от времето и продължителността, в която фотографът работи по него – общо 138 часа в рамките на 4 години, прекарани в Лувъра. Защо Никола Михов ходи всеки ден в най-посещавания музей в света? Защо снима най-популярната в света картина? И защо отново избира Париж с неговия „преситен пейзаж“, където всичко вече е измислено и заснето?
„Processing ...“ всъщност е ритуалът, който се установява сред посетителите на Лувъра и на Париж, задължени да се снимат пред Джокондата, да чакат на опашка, да станат част от „процеса“ на тълпене. „Имаш едно префабрикувано усещане за този град, което трябва да се потвърди, като отидеш. Затова симулираш щастие, като се озовеш пред картината, но през останалото време си изнервен, недоволен... “, разказва Никола.
Фотографът се превръща в наблюдател, който улавя „лудостта на съвременното общество“. И тук, както и в предходния му проект „Hello and Welcome to Paris“, има социален елемент. Нека го наречем, заразени от хумора на Никола, продуктово позициониране, само че, докато в „Hello and Welcome to Paris“ „продукт“ е терорът като медийна новина, сега в продуктов артикул се превръща едно произведение на изкуството. Проектът „иконизира“ не образа на Мона Лиза, а на зрителите й, на масовия турист, който създава въпросното вълнение в музея.Докато преди туристическите забележителности са привличали фокуса на камерите, сега акцентът се измества – отиваш, за да снимаш себе си. Не картината придава стойност на присъствието на човека, а обратното - тя се превръща в негов аксесоар. Никола Михов решава да проследи този процес и също измества фокуса на своята камера от иконата Мона Лиза към посетителя на музея, който вече не ходи в Лувъра, за да се възхищава на картината, а на себе си ...
Изложбата „Моя Лиза“ е малка селекция от хилядите снимки, които той прави, докато почти никой не го забелязва в „мелето“. Както самият той ни разказа, така се получава една идеална ситуация, в която той сякаш не е там, всеки гледа себе си в екрана на собствения си смартфон и не вижда, че влиза в кадъра на неговия фотоапарат.
Това, което придава стойност на проекта, е продължителността на случването му - времето всъщност го изгражда концептуално. Той започва малко преди началото на селфи културата, когато първите самоснимачки плахо навлизат. Проектът „хваща“ разцвета на тази мания – селфи стиковете, преди да се стигне до тяхната забрана в близост до Джокондата в Лувъра. Това прави някои от уловените кадри уникални. В снимките има една последователност, която градира в реакциите на селфи-фотографите от стандартно позиране до преувеличена актьорска игра. Никола се заиграва и с естетиката на кадрите, търси масовост и имитира начина на снимане на самите туристи.
Документалната фотография се развива в дълбочина, а фотокнигите добре се вписват в този тип фотография. Всеки един елемент от дизайна на книгата може да допълни идеята. Фотокнигата „Processing …“ е съществена, много важна част от проекта, която съпътства и изложбата. Публикувана е в сътрудничество с френския колекционер на намерена фотография Жан-Мари Дона и неговото издателство Innocences, както и с подкрепата на Френския институт, които застават зад целия проект на Никола, и е представена на изложението за фотокниги Polycopies, което се провежда по време на Paris Photo 2017. Книгата е дълга 4 метра и половина, а дизайнът й напомня нагъната на хармоника туристическа брошура. Текстовете, поместени в нея, ще бъдат активна част от самата изложба като графичен елемент, който допълва визуалния.
В текста към нея фотографът влиза в ролята на изследовател и прави задълбочено проучване на любопитни факти, свързани в Мона Лиза, които са част от потока на жълтите новини. В този стил подрежда истории за нея, превръща я в звезда, проследява нейната „кариера“ от произведение на изкуството до превръщането й в място за поклонение и в аксесоар за туристите. Оттук му хрумва и идеята да създаде аксесоари и сувенири, които ще придружават изложбата и ще се предлагат, наред с фотокнигата, в лимитиран тираж на самото откриване и след това в „Gifted”. Това е още едно иронично намигване към масовата консумация на изкуството и предлагането на произведенията му като продукт на търговските марки и вериги.
Изложбата „Моя Лиза“ на Никола Михов ще бъда в галерия Synthesis почти месец, а през това време ще я съпътстват и други тематични събития - детско ателие на 14 април съвместно с Френския институт и кураторски тур на 21 април с Никола Михов и Надежда Павлова. Закриването на изложбата ще бъде на 2 май със специален гост Ицко Финци и прожекция на филма "Лятото на Мона Лиза" на Лиза Боева. Има идея изложбата да пътува и извън пределите на родните ни галерии, така че не пропускайте накъде ще ви отведе „Моя Лиза“.
