Всичко започва с една случайна януарска разходка на север от Варна преди три години. Денислав Стойчев, заедно с приятелката си – фотографката Михаела Аройо, забелязват пустеещ хотел. “Това беше първата ми зима, след като се преместих във Варна и малко неща ми бяха ясни. Като го наблюдавахме отвън, изникнал върху изкуствена плажна ивица, с разкривени бетони и щръкнали ръждясали арматурни железа, самонадеяно заключихме, че хотелът е нов, никога неотварян и се руши от времето. Оказа се, че си е работил 16 години, а около него има недовършено яхтено пристанище.”

Четиризвездният хотел “Долфин Марина“ е открит през май 2001 г. и е свързван с Илия Павлов (“Мултигруп“). Скоро околните нови хотели – наред с приватизирания през 1994 г. “Гранд хотел Варна“ – са обединени в комплекса “Сейнт Елиас“, на името на лидера на емблематичната за “българския преход” групировка. Там Павлов празнува и последния си рожден ден – убит е през май 2003 г., извършителите остават неизвестни.
Последният турист, нощувал в “Долфин Марина“, оставя картата си на рецепцията през септември 2017 г. Хотелът спира да работи и заедно с някои от другите обекти очаква реновация. Но с избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. намеренията за инвестиции пресъхват, охраната е освободена и хотелът става тотално неподдържан и необитаем.

През 2025 г. Стойчев се завръща на същото място и намира хотела в още по-лошо състояние. “Реших да го обходя и започнаха да ми идват идеи. Те се формираха и избистряха по време на работата и на паралелните проучвания, които започнаха през есента. Така работя, в движение. Ако ще трябва всичко да измисля, проуча и планирам предварително, ще се откажа в края на третия ден. Затова и киното ми се струва като непосилна история.”
Резултатът е изложбата “Няма свободни стаи”, която беше представена в CU29 в Пловдив през март.

“Персонал наглый, постель грязная”
В заглавието на изложбата Стойчев се заиграва с това, че “Долфин Марина” все още има своя “онлайн живот”, но при опит за резервация през някоя от платформите се връща отговор “няма свободни стаи”. Все още могат да се прочетат и някои от ревютата на отседналите български и чуждестранни туристи: “Комплексът е страхотен [...] храната е под всякаква критика”, “Чистачка открадна обеците”, “Не знам защо се надигна такъв вой срещу строителството на хотели по морето – в комплекса цареше истински ред и хармония, подстригана трева и храсти, чисти полянки с пейки [...] Мене ако питате, аз бих построил по един хотел във всяка незастроена градинка, за да заприлича на нещо.”

Междувременно степента на разруха отвътре създава впечатление за повече от десетина години изоставеност: не просто стаите са свободни, а едва приличат на стаи. “Исках да направя един вид рентгенова снимка през конструкцията на хотела към морето. Без общите пространства: ресторанти, барове и изходи към плажа. Само стаите, досадно еднакви. Сега поне, покрай погромите, всяка една стая е уникална спрямо останалите. А те са цели 215.” Стаите, отделени за гостите, са малко по-малко: от анонсите от времената на активните му години виждаме, че капацитетът е от 168 двойни стаи, 28 мезонета и 4 студиа.
Да развиеш привързаност към изоставен хотел
Все още Денислав не е сигурен дали изложбата ще бъде поставена другаде и дали вижда атмосферата около “Долфин Марина” като проект в развитие.
“По отношение на реализацията проектите ми са два типа: такива, които започвам и завършвам в рамките на година или малко повече, правя изложба и с това минавам напред, и такива, които влача с години, тръшкам се, депресирам се, зарязвам ги, отказвам се, пораствам, пак опитвам.”

Представителна за втория тип проекти е серията му “Заедно за кратко“, която проследява преместването му от Ямбол и студентските години в София в периода 2010–2016 г., също така опит да се обхванат преживяванията на милениалите, новото поколение тогава. “Заедно за кратко” беше представена като изложба в “Синтезис” в София и отпечатана като фотокнига.
Денислав казва, че “Няма свободни стаи“ е по-скоро от първия тип и може би е затворена страница. И все пак темата остава актуална – новините и разследванията за нелегално или неясно как разрешено строителство по Черноморието продължават, а по-рано това лято във Варна голяма публичност придоби казусът с над сто постройки в местността Баба Алино.

“Развих лека привързаност към хотела. От есента до пролетта съм обикалял стаите му десетки пъти, даже реагирах ревностно, когато откривах пресни следи от други посетители. Така че, ако господата инвеститори решат да го обновяват, бих документирал и това. От друга страна, самата сграда не е толкова важна. Ползвах я като символ на гадното презастрояване на черноморския ни бряг, а и градовете, в които живеем, както и на наглярските корупционни практики, които съпътстват това строителство. Варна има огромен проблем с това, а гражданското общество е много по-слабо от столичното.”
Повече на @denislav_stoychev в Instagram. Фотокнигата на Стойчев “Заедно за кратко” може да се намери в pukbooks.com.