“Сънувам на български“ е проект на документалната фотографка Михаела Аройо, който през 2023 г. е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Неговото първо представяне пред публика в столицата е в галерия “Синтезис“, а куратори са Надежда Павлова и Никола Михов.

Фотографиите са резултат от петгодишно документално проследяване на културата и идентичността на българската диаспора в Бесарабия, с акцент върху историята на региона. За този период Аройо прави 14 пътувания до Молдова и Украйна, за да снима традициите и ежедневието на хората, но успоредно с това прави аудиозаписи на разговори, песни, стихотворения и интервюта. На тази база журналистът и музикален селектор Светослав Тодоров създава звуковата среда на експозицията, а към нея се добавя текстът “Бесарабският фронт“ на писателя и журналист Димитър Кенаров.

Първото си пътуване до Молдова Аройо прави през 2019 г., за да посети събора “Есть контакт” в село Стояновка. Три години по-късно отново там се запознава с момиче на нейните години, което ѝ обяснява, че бесарабските българи използват ежедневно три езика – български, украински/молдовски или руски, но независимо на кой от тях мислят, езикът, на който сънуват, е български.

“Когато за първи път посетих Бесарабия през 2019 г. не знаех почти нищо за нашата диаспора там. Всъщност, тъкмо това ме отведе в един горещ юлски ден на събора “Есть контакт” в село Стояновка в Молдова – ежегодна среща на българските младежи от региона. На влизане в селото спрях колата пред една къща по прашния черен път и на развален руски попитах бабата отпред къде е съборът, а тя изненадващо ми отговори “Говори на български, бе!”. На път за там бях прекосила две граници, а се чувствах като у дома си, толкова гостоприемно ме приеха. За това допринасяха и разговорите на български, познатите манджи, неизбежната “Бяла роза”, както и някои позабравени поп-фолк хитове от 90-те", споделя Аройо.

"Това пътуване продължи само едно денонощие, но неочаквано се превърна в начало на дългосрочен фотографски проект. През 2021 г. отново бях на събора „Есть контакт“, този път в село Чушмелий, Украйна, където се запознах с едно момиче на моите години – Дана Митанова. Разказа ми, че бесарабските българи използват поне три езика в ежедневието си: родния – български, държавния – украински или молдовски и общия за всички в този мултиетнически регион – руски. Тогава на какъв език мислиш? – попитах. “Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български“.

Десетки хиляди българи мигрират от българските земи към Бесарабия след руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., за да избегнат османските набези. Причините за преселението са свързани и с политиката на Руската империя да засели в Бесарабия население, което да облагороди граничния за империята регион. Българите получават земя, освободени са от военна повинност и заживяват с привилегиите на т.нар. “задунайски преселници”.
Макар по-често да споменаваме Бесарабия покрай войната в Украйна, малцина са онези, за които Бесарабия е нещо повече от име. Етимологията на топонима е спорна. Румънските историци смятат, че името произлиза от влашката княжеска династия Басараб, а руските – от племето Беси, населявало тези земи в древността. Бесарабия официално започва да обозначава географския регион между Черно море и реките Дунав, Днестър и Прут след Букурещкия договор от 1812 г., когато Руската империя отнема териториите от васалното на Османската империя по това време Княжество Молдова.

Бурният ход на историческите събития превръща Бесарабия в разменна монета за мирните договори на всички по-големи европейски войни през XIX и XX век. Понякога три поредни поколения се раждат в различна държава, макар и в същата къща. След Втората световна война целият регион попада под съветска власт. Разпадът на Съветския съюз поставя нова граница и разделя Бесарабия между Молдова и Украйна.

Днес в двете държави живеят общо между 250 000 и 300 000 души, самоопределящи се като българи, сред които са бесарабските, таврийските, одеските и олшанските българи. Бесарабия е мултиетнически регион, в който живеят украинци, молдовци, руснаци, българи, гагаузи, румънци, албанци, а руският език е основно средство за комуникация между тях. Както и в много други постсъветски пространства, икономическият разпад през 90-те години оставя дълбоки белези, а носталгията по Съветския съюз е осезаема, дори след началото на руската инвазия в Украйна. Хората мигрират към по-големите градове или в чужбина, но тези, които остават са горди да съхраняват традициите на предците си и чувстват специална връзка с родния си край.

До момента проектът е представян в Болград, Украйна (2021), в селата Тенево и Голица, България (2021), в изложби организирани от фондация “Аморфа“ в Ателие Пластелин София и ЖП гара Варнa (2022), в групова изложба На/родна земя в Пловдив (2022), както и като част от инициативата Square Mile на The VII Foundation в Арл, Франция (2024).Представянето на изложбата в София ще предложи и няколко съпътстващи събития: представяне на фотокниги, избрани от Аройо, както и гостуване на авторката в галерията на “Фотосинтезис“ във Варна на 29 август.
“Сънувам на български“ е от 30 юли до 24 септември в галерия “Синтезис“.