Фотографът Красимир Костов за хората и пчелите

Не е рядкост изложба да покаже елементи от нечий вътрешния свят, но с “Градината на пчелите” в галерия “Синтезис” навлизаме пълнокръвно в цял един живот – този на Красимир Костов, както и на близките му хора, пчели, кучета и котки.

Аналоговите му снимки, огромна част от които никога не са показвани пред публика, носят особено безвремие и романтика, подплатени от ежедневието на семейството му в село Езерец до Шабла.

“В един момент се влюбих във фотографията. За разлика от живописта, в нея намерих по-необременена и по-свободна територия, в която нямам представа от нищо и така можех да направя нещо ново за мен“, казва той.

В кошера на изкуството

Костов сам проявява филмите и работи по всеки елемент от процеса на снимките. За него крайната фаза на една снимка не е показването или заснемането ѝ, а материлизирането ѝ на хартия. “В началото работих много примитивно, затъмнявах стаята с одеяла.” Вълнува го всеки малък детайл около процеса на проявяване, копирането, избора на хартия.

Черно-белите снимки, често с добавени колажно цветни краски, сами по себе си са в контраст с бързо изменящия се свят. “През колажа прекъсвам историята и започвам друга. Чувствам се малко като нихилист, който разрушава старото изображение и създава ново. Харесва ми тази монолитност, която създава колажът.”

Сребърен желатин и златен мед

Костов е роден през 1975 г. във Варна, прекарва детството си в Каварна, учи в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, след което следва педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет. “Но бях гола вода като студент. В живописта се влияех от повече стереотипи, норми, все нещо не можех да направя както трябва. А във фотографията започнах откъдето завърших с живописта: интересуваше ме натюрмортът, портретът, да снимам това, което познавам, като обект, човек, елемент от архитектурата. Постепенно започнах да затварям периметъра до къщата ми, близките ми хора. Вълнува ме и медът …”

Малко преди да навърши 30, той се премества в семейната си къща в Езерец. В самото начало на изложбата стоят различни елементи от самия дом на семейството. Костов вижда установяването в Езерец не като радикално решение, а като стечение на обстоятелствата. Той продължава и развива пчеларството около къщата. Като интерес и умения това е наследство от баща му. “Той е ренесансова личност – като млад беше учител по литература, с усет към словото, има музикален слух, също така е дърводелец.” Покрай баща си Костов е около кошерите от най-ранна възраст, а с преместването си в Езерец той се отдава професионално на добива на мед. Сега се грижи за близо двеста кошера в двора си.

“Селото е живо, особено през лятото. През 2002–2003 г. изглеждаше някак по-автентично като архитектура, имаше много запустели дворове и буренясали градини, беше интересно човек да се загледа какви следи са оставили хората след себе си: инструменти, посеви… Голяма част от местните, с които се запознах тогава, са вече покойници.”

На плажа до Езерец той се запознава и с бъдещата му съпруга Елен, често герой заедно със сина им Коки в снимките. “Нашият живот, средата, в която сме, се превърна в тема сама по себе си. Както и животните ни. Любимата ми част от деня е сутринта, като нахраня юрдечките, а после карам Коки към училищния автобус или към уроците по карате.” Семейството развива и образователни посещения и демонстрации за практиките в пчеларството.

В селото през годините все по-често се нанасят приятели и приятели на приятели. “Направихме една малка творческа диаспора.” Този вътрешен свят е достатъчно богат на събития и малки детайли, които да иска да документира: всеки ден снима по десетина кадъра.

Но не всичко е цветя и рози – Костов споделя, че е имало няколко тежки години, покрай увеличена смъртност на пчелите. Тя е следствие на все по-трудното обезпаразитяване и резистентността към препаратите на кърлежите, които върлуват около кошерите. Мишките също са опасен враг.

“Понякога и суровите зими са проблем: при -15 градуса жизнените им ресурси не могат да преодолеят студа. Както и много сухите есени, а пък като няма приток на полен тогава, отслабват. Надявам се, че тази година пчелите ще са добре. Има известен риск в пчеларството – понякога си просто в ръцете на съдбата. Може да ги спасиш от всичко и накрая да излезе нова опасност. В началото преживявах смъртта им много емоционално…”

Описва работата си с кошерите като много интензивна в кратки моменти, обикновено между май и юли. “И така хем работя по едното, хем по другото. Има периоди и на покой, когато оставяш пчелите сами да се подготвят за зимата.”

Какво могат да научат хората от пчелите

“Банален отговор, но може да научим много за сплотеността. Независимо от йерархията – от пчелата-майка през работничките до търтеите – всички работят за една цел, тъй като поотделно не могат да се запасят за зимата с мед и прашец. Заедно те произвеждат дори повече от необходимото им и пчеларят реално взима излишъка. Осите са единаци и те успяват, защото са хищници, ловуват. Докато пчелите са заедно, всички действат като един. Няма излишни движения. Пчелата не лети, за да се разходи. Всяко действие има смисъл.”

Участва и като вокалист (или по-скоро spoken word артист) в музикалния проект KopfderHund Band с художника Иван Костолов, автор и на картината към етикетите на меда на Костов. През 2024 г. двамата са част от програмата на второто издание на фестивала за съвременно изкуство БУНА във Варна. Двамата се събраха за изпълнение и около началото на изложбата в “Синтезис”.

За Красимир друго важно приятелство и артистично партньорство е това с художника Нено Белчев, който дори рисува стенописи в къщата в Езерец. “Като че ли Нено ми е единствената връзка с родната Варна. Като ходя в града, само си купувам филми – май няма на кого да се обадя, всички приятели са тръгнали някъде по света.”

След разговора ни Красимир продължава с подреждането на снимките заедно с кураторите Надежда Павлова и Никола Михов. Нелека задача предвид големия архив. “Накараха ме да се почувствам специален с тази изложба”, казва Костов, докато се чуди дали да не “цапне” една бира. “Малко ме е срам, не знам дали оправдавам такова внимание…”

“Градината на пчелите” е в “Синтезис” до 4 април. В рамките на изложбата има няколко паралелни събития: прожекция на двукратно номинирания за “Оскар” документален филм “Медена земя” на Татяна Тотевска и Любомир Стефанов на 11 март от 20 ч. в “Одеон”, а на 17 март новото издание на “Библиотека Синтезис” ще бъде фокусирано върху фотокниги на тема семейни архиви и летописи, селекцията ще бъде на Росен Кузманов.