Нови страхове = нови идеи

Нощем улиците са празни, полицейските коли и такситата създават единствения трафик. Някъде по тези празни улици Иво Димчев пътува към поредния адрес, като част от поредицата си домашни концерти. Срещу купуване на фланелка от онлайн магазина на основаното от него пространство Mozei, винаги излизащият с нови идеи съвременен артист е готов да пее у вас. 

Aдресите, които е покрил с 45-минутни изяви, са вече десетки, а заснетият материал ще завърши в документална поредица. “Продължавам да ходя по софийски апартаменти и къщи в околиите, току-що се върнах от концерт в една къща в Ковачевци”, разказва ни Иво Димчев, който предложи триминутно бягство от тревожните новини още с песента Corona Cush Cush. Изявите и камерната обстановка са повод да изпробва и неща, които все още не е издал. “Непрекъснато си пея новите песни.” От 2 юни той започна и изяви на роял в Националната галерия. 

Артистичната солидарност, която започна из целия свят с началото на извънредното положение и пандемията, прерисува културния пейзаж и в България. Хората на изкуството се оказаха в положение да дават безрезервно, докато отново бъдещето им е несигурно, повече от всякога в близкото минало, а междувременно и да намират иновативни начини да преодолеят новите ограничения.

 

фотограф: Ели Цонева

Примери са многобройни. От средата на март онлайн театърът се оказа едно от явленията в този период и режисьори като Иван Добрев, Маргарита Младенова, Явор Гърдев, Крис Шарков отвориха архивите си. Платформата за късометражно кино “Кинематограф” започна да представя всяка седмица български филми, а Master of Art е първият кино фестивал у нас, който направи онлайн издание. Музикантите Мария Каракушева и Иван Шопов започнаха да преподават онлайн, а част от най-познатите български групи и изпълнители направиха онлайн концерти. 

За други повечето време вкъщи означава връщане на отдавна забравени идеи: Тео Чепилов се впусна в серийния онлайн роман (или литературен сериал, както предпочитате) “До последен зъб”. Той лежи върху идеи от 2008 г., които започва и не довършва. “Вдъхновението дойде от експлозиите в Челопеч тогава и колективната истерия по темата. После нещо животът ме завъртя и го забравих”, казва Чепилов. “В първите дни на карантината си говорех с вечния ми partner in crime Кирил Христов и се присетих за тази идея. Той ме запали да я направим на онлайн литературен сериал с илюстрации на Стефан Стоев. Пост-апокалиптичният жанр отиде в посока на нещо наше си, което кръстихме „панелен пънк“. Като сайбър пънк, само че яко българско.” Планират сюжетът да се развие и като аудио сериал. 

Онлайн изложбите също са посока, в която опитите да се намери заместител на реалното усещане са многобройни. Между масовото затваряне на галерии в началото на март и плахото отваряне в средата на май, се случи една напълно реална: художникът и видеоартист Нено Белчев откри на 19 април изложба от рисунки на антивоенна тематика в бункер от Втората световна война, в близост до телевизионната кула във Варна. Казва ни, че обича противоречията и заради това представя и още един проект, този път в дигитална среда. Онлайн изложбата “Езикът” е на сайта на “Галерия 8”, а в тази поредица Белчев рисува по снимки на приятели и познати, често изплезени - заигравка на няколко нива, от акта на изплезване в митологията, през жеста като войнствен акт при маорите до разглеждането му като част от индивидуалността ни. “Прерисуването на чужди снимки е също така ключ към това да преживееш чужди спомени.”

Новите артистични практики не се получават само чрез кратки бягства навън, а понякога от това, което най-често се оказва спасителен пристан у дома. Актрисата Ирмена Чичикова започна “Поезия от вкъщи” - четене на поезия от Instagram профила irmenareadspoetry.

“Поезия от вкъщи” се случи някъде измежду часовете вътре, най-сетне времето с книга в ръка и желанието да изпращам изкуство до приятелите си в дни на домашно безвремие”, казва Ирмена Чичикова, позната от филми като “Виктория”, “Не ме докосвай”, “Писма от Антарктида” и последно “Доза щастие”. “Не съм сигурна дали определен стих или поетична книга го породи, по-скоро възможността да бъда насаме с поезията породи някаква потребност да я споделя.” Планира да разшири идеята с повече визуални и аудио идеи. “Скоро обмислям да чета от “Писма до Гаустин” на Георги Господинов, “Мляко и мед” на Рупи Каур, “Поезията като бунтовно изкуство” на Лорънс Ферлингети, още Ана Ахматова, някои скандинавски поети, Дилън Томас. Надявам се проектът да просъществува и извън времето, за което официално е определен да се случва.” 

Последното е в сила и за голяма част от идеите, които се появяват в момента. А както гласи едно от стихотворенията на Пол Елюар, които тя представя на профила: “Ще придобием всички нова памет / Ще заговорим всички един чувствителен език”.