За архитектурата като пространство за общност, култура и изкуство разказват хората зад Wonder Cabinet във Витлеем и центъра Dawar El Ezba в Кайро
Сградите за култура винаги са заемали централно място в разговора за архитектура, защото често те са най-отличителният символ на обществата или общностите, към които принадлежат. Те са места, на които си “вдъхновен не само да мечтаеш, но и да действаш и създаваш”, казва пред “ВИЖ!” Джуд ал Калауи от екипа на пространството Wonder Cabinet във Витлеем. Създателите му съзнават, че именно през тях се формира културната продукция и обмен, с които една общност се заявява – и пред себе си, и пред света.
Съвременните пространства за култура отдавна не са просто съхранители на памет и изкуство – те са живи платформи, които поощряват създаването на среда за общуване. Върху това разбиране стъпват два проекта в Близкия изток – на пръв поглед далеч един от друг, разположени в различни държави, в различен политически и социален контекст, те си поставят подобни цели и търсят сходен подход към участие и колективно създаване.
Чрез смела съвременна архитектура и креативен замах Wonder Cabinet във Витлеем и Dawar El Ezba в Кайро показват как подобни пространства възникват от конкретни локални нужди и се развиват като притегателни центрове.
The Wonder Cabinet във Витлеем. Фотограф: Mikaela Burstow
Стаята на чудесата във Витлеем
Wunderkammer (стая на чудесата) през XVI век в Европа са се наричали колекции от редки и необичайни предмети, събрани от различни краища на света – произведения на изкуството, екзотични артефакти и природни находки. Wonder Cabinet, разположен във Витлеем на Западния бряг, стъпва върху идеята за подобна “стая на чудесата“, но вместо да събира артефакти, тя събира, тоест насърчава развитието на различни дисциплини – архитектура, дизайн, изкуство, музика и гастрономия.
Проектът е иницииран и реализиран от палестинското архитектурно студио AAU ANASTAS на братята Елиас Анастас и Юсеф Анастас. През миналата година Wonder Cabinet спечели една от най-престижните награди за архитектура – Aga Khan Award, която се връчва на най-значимите проекти в мюсюлманския свят.
Wonder Cabinet е независимо многофункционално пространство, кацнало на един от хълмовете на Витлеем и обърнато към долината Ал-Каркафех. То работи в три основни направления изследване и създаване; образование и общност и публична програма. Основната му цел е да осигури работни пространства за палестински артисти, инженери, дизайнери и местни занаятчии и да се превърне в регионален център за творчество. Джуд ал Калауи от екипа на Wonder Cabinet споделя с нас, че “творческият и артистичният сектор в Палестина, макар и изпълнен с най-различни таланти и голям креативен потенциал, страда от липса на необходимата инфраструктура и ресурси“, което превръща Wonder Cabinet в естествен отговор за развитие на среда за работа и среща на младите творци.

Кадър от откриването на The Wonder Cabinet. Фотограф: Mikaela Burstow
Wonder Cabinet се финансира чрез комбинация от частна подкрепа, културни фондове и собствени дейности на организацията – от производство и продажба на обекти до програми, събития и резиденции, както и чрез приходите от международната архитектурна практика на AAU Anastas.
Под покрива на Wonder Cabinet се събират архитектурното студио на Елиас и Юсеф, техният бранд Local Industries и онлайн радиостанцията Radio AlHara, която има глобална аудитория и се превърна в символ на културна солидарност и съпротива. В сградата се намират и студиа за артисти, напълно оборудвани работилници за дървообработване, металообработване, текстил и леене, където се произвеждат и продукти за Local Industries.
Архитектурата на сградата е почти изцяло прозрачна – обемно дефинирана единствено от семплата геометрична рамка от видим бетон. В номинацията към Aga Khan Awards Елиас Анастас споделя: “Ние си представяхме архитектура, която е прозрачна и пропусклива. Архитектура, която превръща сградата по-скоро в градска сцена – всичко, което се случва вътре, е видимо от улицата и от квартала.”
Вътрешните пространства на The Wonder Cabinet. Фотограф: Mikaela Burstow
Тази прозрачност е символно отваряне на сградата към общността и към артистите, които пространството събира. Местни занаятчии и творци участват активно и в самото изграждане и оформяне на облика ѝ. Майстори от региона работят по металните елементи като осветителните тела и различни части от интериорния дизайн. Сомнат Бхат и Айед Арафе създават стенописа на северната фасада, а въртящият се надпис “Wonder Cabinet” на върха на сградата, движещ се спрямо посоката на вятъра, е изработен от Бишара Ал Хадуе.
Атриум, който пробива центъра на сградата преминава през всички етажи и пренася прозрачността на фасадата и в интериора. Той позволява създаването на постоянен визуален контакт между различните дейности и общности в сградата, което поощрява обмена между тях. Джуд ал Калауи споделя, че това наслагване живее и в звука на мястото: “Постоянно може да чуете тракащи инструменти, дрелки и искри от заварчици… готвач, приготвящ храната, радиопредаване в процес или пък някоя филмова прожекция – и всичко това едновременно.”
Amwaj Choir – Crying for Freedom. Фотограф: Fares S. Mansou
Атриумът позволява отварянето на гледки не само вътре, но и към долината отвън. “По този начин сградата допуска долината вътре в сградата”, казва Юсеф Анастас. “Когато влезеш, на секундата те посрещат огромни прозорци, откриващи гледки към хоризонта. Всеки етаж е видим, където и да се намираш. Помня първото си посещение. Бях поразена и си помислих, че името, което са му дали, е идеално”, допълва Джуд.
Ако погледнем през призмата на архитектурната история, моят личен прочит на Wonder Cabinet е за сграда, която десетилетия след появата на брутализма на световната сцена успява истински да въплъти неговите идеалистични цели. Брутализмът в архитектурата често се асоциира със “студенина и бетон“. В действителност той се появява през 50-те години на ХХ век като течение, което вярва в създаването на неподправени сгради за общностите – част от философията е самите хора да ги обживяват и изпълват със смисъл. До известна степен брутализмът на ХХ век се проваля в тази задача.
The Wonder Cabinet. Фотограф: Mikaela Burstow
Днес обаче Wonder Cabinet показва как привидно проста структура в комбинация с внимателна работа с прозрачност и светлина може да създаде истинско публично креативно пространство, разположено между няколко стени.
В контекста на войната и насилието, които бележат живота на палестинския народ, Wonder Cabinet придобива и друго значение. Съществуването му се превръща и в своеобразна форма на съпротива. Чрез своята работа и международни партньорства Wonder Cabinet поставя палестинската култура и изкуство в по-широк глобален контекст и привлича внимание към творческата общност на Витлеем.
Културният център Dawar El Ezba в Кайро. Източник: Ahmed Hossam Saafan
Жълтата къща в Кайро
В южната част на Кайро, в един от най-гъсто населените и социално сегрегирани квартали на града – Езбет Хайраллах (Ezbet Khairallah), се издига малка, но ярка и лесно разпознаваема сграда.
Културният център Dawar El Ezba, проектиран от египетския архитект Ахмед Хосам Сафаан, се появява в среда, в която културната и образователната инфраструктура почти отсъстват. В квартал с над 700 000 жители, където днес съществува едно-единствено училище, центърът се утвърждава като важно обществено пространство и през 2023 г. получава наградата Ethical Architecture Award за социалния си принос.
Културният център Dawar El Ezba в Кайро. Източник: Ahmed Hossam Saafan
Сградата е създадена за Dawar Arts независима организация, която използва изкуството като инструмент за социален диалог, образование и подкрепа. Новият център надгражда съществуващата Dawar Kitchen – социално предприятие, което чрез кулинарни инициативи осигурява работа и обучение за жени от общността.
Интериорът е организиран като гъвкава платформа за срещи, работилници и общностни събития – от театрални и артистични ателиета до образователни програми, музикални събития и обществени дискусии. Така културата се създава колективно и става част от ежедневието на квартала.
Архитектурният образ се ражда директно от наблюденията на Ахмед Хосам Сафаан върху средата: “Исках сградата да действа като жив елемент в квартала разпознаваема и привличаща общността към себе си”.
Културният център Dawar El Ezba в Кайро. Източник: Ahmed Hossam Saafan
В изграждането на сградата са използвани наличните на място ресурси, което подчертава връзката между архитектурата и местните занаятчийски практики. В квартала има множество работилници за дърво и метал, чиито материали и умения намират пряко приложение в реализацията на проекта в дървената конструкция и в яркожълтата метална облицовка от профилирана ламарина.
Този подход е доказателство, че с прости и достъпни материали, но със смела архитектурна идея може да се постигне силно въздействие за общността, която разпознава сградата не само като културен център, но и като важен ориентир в гъстата градска тъкан.
Културният център Dawar El Ezba в Кайро. Източник: Ahmed Hossam Saafan
На въпроса ни какво е бъдещето на тези пространства и по-конкретно на Wonder Cabinet Джуд отговаря: “Идеята тук е да се преодолее разривът между теорията и практиката, между производството и изкуството – и то под един покрив. Но в същото време сме оставили мястото да се развива самостоятелно и заедно с общността. Затова е трудно да се каже каква точно ще бъде ролята му за региона в бъдеще – възможностите са безкрайни.”
Повече за Wonder Cabinet във Витлеем на @wonder.cabinet и центъра Dawar El Ezba в Кайро на ahscxa.com.
Медиите винаги са се преобразували в зависимост от тенденциите в разпространението на съдържание и къде точно се формира интересът на аудиторията. Но за първи път наблюдаваме фаза, в която авторитетните гласове масово изоставят традиционните модели, и тя е добре изразена у нас
Спас Спасов от “Дневник” и екипът на ДЕН за регионалната журналистика и защо, когато я няма, демокрацията се превръща в илюзия
Начините, по които медиите в днешно време търсят път напред, напомня за самото зараждане на пресата у нас и някои исторически развои във Франция и в света. Редакторът Леополд Ламберт, доц. Михаил Иванов и Димитър Липовански за утвърдените във времето добри и лоши примери