Артистът, който превърна боклука в злато

Наскоро жителите на Кьолн станаха свидетели на нещо историческо премахването на един от най-известните символи на града през последните 35 години. Това е (беше) златиста скулптура на автомобил Ford Fiesta с крила, поставена на покрива на една от централните сгради. Тежащата четири

тона скулптура на германския концептуален художник ХА Шулт, наречена Flügelauto, е инсталирана през 1991 г. върху кулата “Цойгхаус“, но 35 години по-късно, на 13 август, трябваше да бъде премахната, след като инженери установиха пукнатини и структурни повреди в средновековната сграда от XV век.

Скулптурата е транспортирана във фабриката на Ford в покрайнините на Кьолн, където ще бъде реставрирана. Тя е част от серията Fetisch Auto, създадена през 1989 г. С нея ХА Шулт превръща автомобила от най-желания обект на масовото потребление в следвоенна Европа в централна мишена на критиката си към консуматорското общество.

Демонтирането на скулптурата Flügelauto несъмнено е любопитна новина. Тя ни дава повод да погледнем към странната и провокативна кариера на ХА Шулт артистът, превърнал боклука в критика на модерното консуматорско общество, много преди понятия като „устойчивост“, “рециклиране“ и “екологична криза“ да станат част от речника на съвремието. “Швитерс, Раушенбърг и Арман използват боклука като материал, но единствено ХА Шулт успява да го превърне в свое послание“, пише в сп. artNEWS критичката Ким Левин през 2011 г. и отбелязва, че “публичните екстравагантности на ХА Шулт често са сравнявани с тези на Кристо“.

ХА Шулт през 1968 г. в галерия ekto, Мюнхен. Източник: HA Schult

ВИЖ! разговаря с 87-годишния Шулт в дома му в Кьолн дни след демонтирането. Намираме го крайно недоволен от случилото се. По-рано тази година артистът изисква от Окръжния съд в Кьолн да наложи обезпечителна мярка, с която да се спре демонтирането на работата му. Шулт заявява, че мястото, на което е изложена тя, е част от цялостната артистична концепция. Съдът отхвърля този довод като несъстоятелен, защото преди това скулптурата е била на друго място.

“Ако законът е против изкуството, то тогава работата ми трябва да бъде показана някъде другаде. След като в продължение на 35 години стоеше върху някогашния градски музей, скулптурата ми ще прекара следващите десетилетия, като посреща гостите на Кьолн от моста Дойц“, казва ХА Шулт и добавя в типичния за него саркастичен стил: “Да се надяваме, че фабриката на Ford няма да бъде закрита дотогава.“

От Situationen до Wirtschaftswunder

ХА Шулт е роден като Ханс-Юрген Шулт през 1939 г. в градчето Пархим, провинция Мекленбург-Предна Померания. Той израства в руините на следвоенен и разделен Берлин. През 1958 г. постъпва в Дюселдорфската художествена академия в класа на легендарния художник абстракционист Карл Ото Гьоц. Там той осъзнава, че в средите на авангардните художници вече голямо влияние имат състудентите му Готхард Граубнер, Зигмар Полке и Герхард Рихтер и насочва погледа си другаде. Шулт казва, че по онова време традиционните живописни или скулптурни техники започват да му се струват все по-неадекватни. Зараждащият се свят на хепънингите и перформативното изкуство, и по-специално работата на артисти като Алан Капроу, Нам Джун Пайк и Волф Фостел, разкриват нови хоризонти пред него – той открива, че изкуството може да напусне студиата и галериите, и да заживее сред хората.

В края на 60-те Шулт открива своя форма, която отговаря на артистичните му търсения. Той започва да организира т.нар. Situationen (от немски – “ситуации“), вдъхновени от хепънингите на движението Fluxus, като въвлича активно публиката. По същото време се заражда и концепцията за т.нар. Sub Art – изкуство, създадено извън конвенционалния пазар и институции, с използването на евтини материали, както и на изхвърлени ежедневни предмети. Германия след войната навлиза в епохата на т.нар. Wirtschaftswunder – години на безпрецедентно консуматорство и просперитет, процеси, известни като Германското икономическо чудо. Един от страничните ефекти на високия стандарт на живот са повишените нива на замърсяване. И докато всички гледат на боклука като на нещо, от което трябва да се отърват, Шулт започва да вижда в него своебразен археологически материал, който може да бъде завещан на бъдещите поколения.

“LoveLetters Building (Централна поща на Oranienburger Strasse в Берлин), обвита с близо 100 000 любовни писма, събрани чрез Deutsche Post от ХА Шулт. За създаването на творбата Шулт и Deutsche Post отправят публичен призив към хората да споделят своите лични истории, в резултат на което събират  десетки хиляди истински любовни послания от цял свят. Инсталацията е открита през 2001 г. Фотограф: Zöllner / Getty Images.

“Много бързо ми стана ясно, че след години на недоимък и лишения по време на Втората световна война новородената консуматорска лудост ще доведе до появата на планини от боклук“, казва ХА Шулт. “И в този боклук аз още тогава открих темата на бъдещото си изкуство и превърнах изхвърления кен от “Кока-Кола“ в модерния аналог на римските керамични фрагменти на утрешния ден. Наричам този подход “превантивна археология“.

Фразата “превантивна археология“ описва артистичния подход на Шулт, доколкото той превръща боклука в артефакти на една цивилизация, заета със създаването на собствените си руини в реално време. Той си представя бъдещото човечество, което гледа назад към консуматорското общество през оставения боклук. Така много преди екологичното движение да използва боклука като политически и културен манифест, Шулт събира остатъците на консуматорското общество и ги изсипва пред публиката като нещо, върху което тя трябва да се замисли, нещо, от което да се отврати, а понякога дори да се възхити.

Изкуство от пет тона стари вестници

През годините стратегията еволюира и става все по-впечатляваща. Това, което започва с малки инсталации от изхвърлени ежедневни обекти, постепенно достига монументални размери. Материалите се променят, мащабът се разраства, но основният въпрос остава същият: какво се случва, когато нещата, които изхвърляме, отказват да изчезнат?

Този въпрос получава своеобразен отговор в ранните артистични акции на ХА Шулт. През 1969 г. той и негови съмишленици блокират автомобилния трафик на една от централните улици в мюнхенския квартал “Швабинг” с пет тона стари вестници. Артистичната акция Situation Schackstraße не е екологична кампания в съвременния смисъл на думата, а атака срещу конвенциите на изкуството и подредеността на всекидневния живот. Тя е проведена под надслова “Kunst so nötig wie Müllabfuhr“ (от немски – “Изкуство толкова необходимо, колкото и събирането на боклука“). Така боклукът се превръща едновременно в материал и послание в изкуството на ХА Шулт.

През 1976 г. ХА Шулт засипва площад “Сан Марко” във Венеция с половин метър смачкани вестници. Източник: HA Schult

Печатното слово като символ на силата на медиите е един от основните материали в работата му през годините. През 1976 г. той засипва площад “Сан Марко“ във Венеция с половинметров слой вестници. През 1983 г. ХА Шулт организира артистичната акция “NOW!“ в Ню Йорк, като покрива улица “Уошингтън“ с повече от 300 000 стари броя на вестник “Ню Йорк Таймс“. Той създава огромна “хартиена река“ в подножието на Световния търговски център, превръщайки боклука в критика на новините, потреблението и западния капитализъм. По същото време организира аналогичната акция Trash City, която е документирана от легендарния фотограф на “Магнум“ Томас Хьопкер. Така ХА Шулт постепенно се превръща в артист на масмедиите и масовия спектакъл, който разбира, че едно произведение може да пътува по света чрез вестниците и телевизията толкова ефективно, колкото и с помощта на музеите.

Артистът на масмедиите

През 1996 г. ХА Шулт започва работа по вероятно най-известното си произведение, което синтезира голяма част от идеите му през годините – скулптурната композиция Trash People. Представена за първи път в градчето Ксантен същата година, работата се състои от хиляда човешки фигури в естествен ръст, направени от пресовани кенове, електронни отпадъци и други изхвърлени материали. Силата на композицията идва от нейната простота. Поотделно всяка фигура изглежда почти примитивна, но заедно те се превръщат във внушителен монумент. Формулировката е откровено брутална: “Произвеждаме боклук и в крайна сметка самите ние се превръщаме в боклук.“

След като създава скулптурите от Trash People, ХА Шулт започва да ги изпраща по целия свят и те са изложени на знакови локации като Червения площад в Москва (1999), финансовия и бизнес квартал “Ла Дефанс” в Париж (1999), върху Великата китайска стена (2001), пред египетските пирамиди в Гиза (2002), в Цермат, на фона на връх Матерхорн (2003), в градове като Рим (2007), Барселона (2007) и Вашингтон (2008). Изборът на тези места не е случаен серията почти винаги е изложена на фона на паметници, които представляват постижения на човешката цивилизация. Какво е посланието, което Шулт се опитва да отправи с този жест?

Инсталацията “Trash People goes Berlin“. Площад „Шинкелплац“ в Берлин, 5 август 2016 г. Стотици фигури в човешки ръст, изработени от смачкани кенчета, електронни отпадъци и боклук от ХА Шулт като критика срещу прекомерното потребление. Фотограф: Isa Foltin/Getty Images

“Когато изсипя боклука на нашата епоха на тези исторически локации, възниква сблъсък, от който се поражда искра, а огънят, който тя запалва, е моето изкуство“, обяснява ентусиазирано ХА Шулт. “Огънят на изкуството в главите на хората освобождава фантазиите. Обръщането на ценностите, на мисленето в посока на кръговата икономика – всичко това още тогава, през 50-те години, сред всички художници и скулптори от Дюселдорфската художествена академия, вече беше моя цел.“

Днес работите на ХА Шулт са представени в колекциите на някои от найпрестижните музеи и институции за модерно и съвременно изкуство в света: Музеят “Соломон Р. Гугенхайм“ и Музеят за модерно изкуство (МОМА) в Ню Йорк, Националната художествена галерия във Вашингтон, галерия “Тейт“ в Лондон, Центърът “Помпиду“ в Париж и Държавният руски музей в Санкт Петербург. Той участва и в изложението documenta през 1972 и 1977 г.

След повече от пет десетилетия, в които създава изкуство, критикуващо потреблението и отпадъците, вярва ли ХА Шулт, че работата му действително е променила начина, по който хората гледат на боклука? Или изкуството просто се е научило да го превръща в поредната желана стока?

“Вярвам, че и двете твърдения са верни“, казва ХА Шулт. “Ние, художниците, безспорно променихме екологично-политическото мислене на обществото. Години преди Римския клуб (бел. ред. – тръст за решаване на глобални проблеми, основан през 1968 г.) ние поставихме екологичния дисбаланс на нашата планета в полезрението на медиите. Но също така е вярно, че продуктите на нашето послание са се превърнали в стока на арт пазара. Преди време германският издател и доктор по история на изкуството Хуберт Бурда заяви по повод на моята инсталация Trash People: “Сред нас има артист, който превърна боклука в злато.“