Близки срещи с далечното: Любен Кюркчиев

Любен Кюркчиев е завършил китаистика кинематографист, който в продължение на години живее в Шанхай, преди ковид да го върне обратно, и смята, че за повечето хора Далечният изток е Франкенщайн от чуто-недочуто, нямащ връзка с действителността.

Какво Ви впечатлява най-силно в източните култури?

Не възприемам “източните култури” като категория. Разбирам, че между някои от тях има припокриване, но обобщението “източни култури” намирам за редуктивно до безполезност. Най-близък допир имам с китайската култура, вследствие на образованието си по китаистика и последвалите 13 години живот в Китай. В резултат на сравнително дългото си пребиваване там във формативните години от живота си, в известен смисъл китайското светоусещане ми е по-естествено от всяко друго дотолкова, че ми е трудно да го погледна с впечатлителни очи. Мога обаче веднага да посоча често срещаното качество, на което най-много се възхищавам – hustle. Младите хора в Китай, или поне тези, с които аз съм имал контакти, искат да успеят и работят упорито.

Кое е най-интересното място, на което сте били в Далечния изток?

Поради естеството на работата си в Китай съм бил в постоянно движение и съм преминавал през всички провинции (без Тибет) многократно. В страната има умопомрачителна природа. От пясъчни пустини до алпийски – тип чукари, от монголски степи до тропически джунгли: гигантски пейзажи, за които малко хора подозират. Веднъж преминавахме някакъв проход в Цинхай, крайпътната табела показваше 5400 метра височина, главата ми заплашваше да се разцепи, а около пътя тревистата земя беше като застинало море с триметрови вълни, докъдето ти види окото, а вълните бяха напукани от пресни цепнатини, в които не искаш да паднеш.

За кое бяхте подготвени и кое Ви създаде културен шок?

Шок беше колко малко китайци играят тенис на маса, а колко много – баскетбол. Шок беше, когато охраната на летището се приближи до мен, както си карах скейта в чакалнята, и вдигна два палеца с усмивка за реклама на „Колгейт“. Шок беше как с първото си стъпване в Шанхай така се влюбих в града, че се върнах за още 12 години. Да си подготвен е въпрос не на подготовка, а нагласа.

Кои са най-често разпространените погрешни представи за Далечния изток?

Ох, откъде да започна. Вчера един приятел пита пия ли саке, като съм бил в Китай. Много хора омесват реалии. “Далечният изток” е Франкенщайн от чуто-недочуто, който няма връзка с действителността. Супа с мръсни вицове, медийна пропаганда, ракиен политически анализ и провинциална маркосемовщина. Реалността е, че Китай, Япония, Корея, Филипините, Индонезия, Малайзия, Камбоджа, Виетнам, Тайланд, Лаос, Мианмар, Непал и т.н. са различни места с различни истории, култури, качества и недостатъци, допирни точки и специфични особености и най-сигурният начин да не научим нищо полезно за тях, е да ги сложим под общ знаменател.

Повече в IMDb на @Lyuben Kyurkchiev и @lubodp