На сцената на последния “София прайд” активистите в страната бяха посрещнати от публиката като поп звезди и за това си има причина. Сред тях е и адв. Деница Любенова от наскоро отбелязалата десетилетие организация за правна консултация и помощ “Действие”.
Някои промени са очевидни след 15 години “София прайд” и 10 години “Действие”: вместо събитие, на което много хора са заплашени за сигурността си, сега то обикаля централните улици на София, има все по-разширена програма и привлича все по-голяма обществена подкрепа (тази година беше посетено от 12 000 души). И все пак, как се усещат тези контрасти отвътре?
“За мен най-голямата победа и напредък на ЛГБТИ общността през последните 10 години е чувството на общност, което успяхме да създадем. И тук включвам всички ЛГБТИ организации и активисти за права на човека.” Според нея е важно да не се забравя основната цел на събитията, които подкрепят каузите, тъй като в момента 79 закона дискриминират хората в този спектър. “В последните 15 години “София прайд” се утвърди като най-голямото правозащитно шествие в България. И макар музиката и веселието да преобладават, исканията, зад които Прайд застава, го правят това, което е. Виждаме огромната нужда от промяна на статуквото, виждаме, че десетки хиляди хора остават невидими за администрацията и законите в България.”
Деница Любенова/ Фотограф: Анастас Търпанов
Името на Деница Любенова се свързва с няколко от правните случаи около ЛГБТИ двойки, които привлякоха общественото внимание през последните години. В момента е динамичен развоят около делото "Бебе Сара" – момиченце на 2 години, родено в Испания с родители българка и гражданка на Гибралтар, което е де факто британска територия. Тя има акт за раждане, но не и паспорт. Испанските власти отказват да ѝ издадат паспорт, тъй като майките не са испански гражданки, Великобритания не признава предаването на гражданство, а в България проблемът е, че родителите са две жени. На 14 декември 2021 г. Съдът на Европейския съюз отсъди, че всяка страна членка на Съюза трябва да издаде документ за самоличност на дете, родено в рамките на ЕС, което има родители от един пол, вписани в акта за раждане на друга държава членка. Благодарение на това решение десетки деца в ЕС и хиляди в бъдеще ще имат паспорт с вписани и двамата родители, но независимо от това драмата продължава.
Въпреки че решението на съда задължава България да издаде паспорт на дъщеря им, на 10 юни, в последния възможен ден за оспорване на решението, Столична Община входира касационна жалба в АССГ срещу издаването на документите. Любенова и двете майки няма да се откажат да търсят правата си, но това означава, че при продължаване на делото Сара ще остане без паспорт за още около две години.
Колко е нужна ролята на организации като “Действие” става ясно постепенно. “За тези 10 години доказахме, че знаем как се прави качествена промяна. Успяхме да мобилизираме общността да знае и търси правата си. Ако през 2015 г. водехме 1 дело и давахме 10 консултации на година, през 2021 г. делата са 60, а консултации са дадени на над 120 човека. Делата, които водим, променят средата. Мога спокойно да кажа, че делата ни променят общественото мнение. Лично съм го виждала, и то най-вече в малките населени места, където ходя.”
Упоритостта на екипа се отплаща във времето и погледнато по-глобално, с дейността си през последните десет години те променят с малки, но сигурни стъпки законите в България.
“Ако през 2017 г. никой не смееше да говори за брак между лица от един и същи пол, благодарение на делата ни вече всички чакат издаването на акт за раждане с вписани две майки. Ако през 2017 г. никой не смееше да говори с политиците, сега ние имаме изготвени искания и екипът на “Действие” знае точно кои закони и по какъв начин следва да бъдат променени, за да се случи равнопоставеността на ЛГБТИ хората.”
За Деница това означава и съвсем различно ниво на обсъждане на тези проблеми и разрешаването им: “Днес имаме огромната подкрепа на дипломатите в България и на представители на Европейския парламент. Днес сме много по-силни именно заради подкрепата на партньори, донорски организации, корпоративния сектор и обществото като цяло. Но за мен най-голямата победа остава вярата на общността ни в ”Действие“. И ние я виждаме всеки ден. Накратко, вярвам, че вървим смело напред и макар администрацията и политиците в България да нямат желание за промяна, тя се случва, благодарение на всички нас.”
Целият екип на "Действие" на Форум Право
“На 17 юни, ден преди прайд шествието, в The Steps беше показан късометражният документален филм за Деница Любенова, част от поредицата “Think Freedom: Свободата е действие” на Tanuki Films и фондация “Фридрих Науман”. В по-малко от двадесет минути филмът на режисьорката Анна Стоева и оператора Иван Николов показва няколко дни от живота ѝ, обхващащи година и половина работа по делото “Бебе Сара”. Колко трудно е било да допусне нови хора до работния си процес? Тя вижда това допускане в по-широк контекст: да се разбере какво прави един правозащитник и как прогресът в една посока отключва напредък в друга.
Аз съм адвокат от осем години, а от шест се занимавам изключително с права на човека и главно с правата на ЛГБТИ общността ни. В началото ме беше страх и срам, защото срещах невероятен отпор и подигравки. Никой не вярваше в това, което “Действие” се опитваше да прави и да изгради.”
Издания на “Действие”, които излязоха през последните няколко години: “Смелостта да бъдеш”, която събира истории на ЛГБТИ двойки и “Смелостта да бъдеш родител”, която представя гледната точка на родителите на деца, които впоследствие са се разкрили като ЛГБТИ.
През първите години тя често чува, че организацията води дела просто, за да ги загуби. “Не беше така, винаги сме се борили със зъби и нокти за всяко едно наше дело и това много ясно се видя в делото “Бебе Сара.” В един момент осъзнах, че трябва да допусна всички в работата ми. ЛГБТИ общността трябваше да разбере повече и в детайли това, което правим. Това беше моментът на изграждане на доверие, на градене на общност, на истинска промяна”. Към днешния момент “Действие” се анагажира и с все повече казуси около транс хора в страната. “Колкото повече допускахме хората до работата си, толкова повече казуси получавахме, защото хората започнаха да осъзнават, че институционализираната дискриминация и дискриминацията, закрепена в закон, си остават дискриминация.”
Работата на Любенова е специфична и с това, че изисква огромна отдаденост в среда, която е както обществено, така и законово нереформирана. При положение че резултатите от нея идват постепенно, колко често тя се замисля дали всичко това си заслужава? “Да, всеки ден си мисля дали не трябва да замина. Това, което ме спира, е вярата, че ние самите носим каузите си в сърцата и че никой друг не би горял толкова за нещо, което е чуждо за него. Понякога преследването на каузите ни струва много, лишаваме семействата си от присъствието си. Има умора, изтощение, заплахи, но вярвам, че промяната на законодателството в България ще се случи и ние сме част от това.”
Повече на www.deystvie.org и @lgbtaction / @lgbtdeystvie