Raw Lab и връзката между езика и образите

 

За повечето хора метафората е стилистично средство на поетичното въображение, но естествената концептуална система, в рамките на която ние мислим и комуникираме, е метафорична по природа. Човешкият ум трудно изгражда представи за абстрактни понятия, недостъпни за сетивата. Метафората, свързваща прякото и преносно значение на думите, прави абстрактното опознаваемо.

 

По отношение на изкуствения интелект и обработката на естествен човешки език, под въпрос e дали невронните мрежи биха могли да разберат изрази с преносно значение по последователен и небуквален начин.
Видео инсталацията проследява семантичните ограничения, характерни за парадигмата на машинното обучение. Уязвимостите на алгоритъма превръщат пространството в абстракция освободена от факти: поетична истина, която е мистериозна и неуловима.

 

Художниците използват алгоритми за обработка на естествения език и изкуствен интелект, за да създадат една подобна на сън вселена. Резултатът е поредица от генерирани стихотворения, които са използвани за инструктиране на алгоритъм за машинно обучение за създаване на изображения.

Инсталацията приканва посетителите да влязат в потапящо пространство, където серия от визуални експерименти разкрива скрити модели и сложни отношения, възникващи от взаимодействието между езика и образите.

 

Васил Владимиров и Яна Абрашева (куратори, ФИГ. 3) се срещат с Радина и Рoслана Йотови (RAW LAB), които разказват повече за създаването на колектива и за работата с изкуствен интелект.

 

 

ВB: Ще ни разкажете ли за историята на колектива?

Рослана Йотова: Нашият колектив се заформя при първото ни запознанство преди около 24 години. Официално работим заедно от около година, но в известен смисъл сме си колаборирали цял живот.

Радина Йотова: И името ни се появи по естествен начин: raw е най-често употребяваното определение което сме чували относно работата си, а lab реферира към експерименталния подход, към който се стремим.

ВВ: Доста дълъг опит имате значи. Тук е моментът хората да разберат, че сте сестри. Това също е интересно за процеса ви на работа. А в какво друго се изразява експерименталният подход? Например в изложбата, която ще е в Пунта на 28 март.

Радина Йотова: Нещо от рода на научен експеримент - може и да проработи, а може и не. Често пъти идеите се раждат от опити с непозната за нас технология или код. Относно ФИГ, когато чухме “грешка” се замислихме за език и впоследствие метафори. Логично беше да изпробваме новата сензация ChatGPT. Противно на очакванията ни, моделът се справя стряскащо добре с обработката на фигуративна реч. Това се оказа в контраст с моделът за генериране на изображенията, където ясно се забелязват уязвимостите и границите на подобни математически изчисления.

Рослана Йотова: Да, бяхме изненадани как ChatGPT генерира поезия от метафори като “времето е пари”, “drowning in paperwork” и подобни. Звучи меланхолично и пълно с надежда за по-добър живот, съвсем като истински човек.

ВВ: Да, това е доста интересно, че тази технология работи доста “безгрешно” с текст, а пък при изображения е очевидна лимитацията ѝ.

ЯA: Може ли да ни разкажете малко повече за човешката роля, а и тази на езика при моделите за изкуствен интелект? Например - писането на промптове.

Радина Йотова: Много малка част от хората си дават сметка, че зад автоматизирания процес стоят хиляди часове ръчна човешка работа свързана с категоризиране и анотиране на милиони изображения събрани от интернет. За нас е интересно да разглеждаме продуктите на тези нашумели open-source модели генериращи изображения от текст не като творчески израз на човека, който е инструктирал машината с промпт, а като визуална репрезентация на много от колективните ни вярвания, пристрастия и заблуди. Също и на технологичните ограничения характерни за конкретната индустрия. Например при промптовете, които използвахме тук, ясно се виждат пропуските на алгоритъма да се откъсне от буквалното при обработка на метафоричен текст. Нещо, което пък е естествено за човека и начина по който възприема и си обяснява абстрактни понятия. Аз лично мисля, че се дължи на финансиране. OpenAI започва като open source, а впоследствие става собственост на Microsoft. Вероятно корпoративният интерес е причината Chat GBT да е толкова напреднал в обработката на текст.

ВВ: Може ли да направите някакви заключения за колективните ни вярвания от експериментите си досега? И конкретно за експериментите с метафорите в изложбата?

Рослана Йотова: Едно от заключенията, които спокойно можем да направим след процеса ни е, че интелектът е нещо много комплексно и има много измерения. Невъзможно е тези сложни когнитивни процеси да се репликират от машина. В най-безобидния случай, ще получим нещо подобно на изображенията, които ще видите в Пунта. Там невъзможността алгоритъмът да разбере и пресъздаде нещо, което не е присъствало в процеса му на обучение (например фигуративна реч) води до леко комичен резултат. Но нещата съвсем не са така безобидни, когато такива модели се използват в системи за наблюдение, социално кредитиране и подобни дискриминативни практики. 

ВВ: Интересно е, че метафорите също са проявление на колективните ни вярвания (с др думи културата). Намерихте ли някакви дисонанси в културните ни вярвания като производно на езика и в поведението ни в интернет?

Рослана Йотова: На този въпрос сънувах много подходящ отговор, но не мога да си го спомня.  Ние архивираме всичките си предразсъдъци и нагласи в интернет и съответно моделите ги унаследяват. Но интересното е, че поради голямото публично недоволство, разработчиците наистина ги адресират. Създали са нещо наречено machine unlearning, което кара вече научен модел да “забрави”подобни расистки или сексистки убеждения, като с шум замъгляват проблемни изображения, тъй като премахването им от базата данни и повторното обучение са прекалено скъпи. Но такава практика няма за нас - хората. А и базите от данни си остават пълни с пристрастия за последващи модели, които се обучават на тях.

ВВ: Това е изключително интересно - интернетът наистина е безпрецедентно голям архив. А един архив никога не е неутрален. Веднага възникват въпроси за това кой архивира? За колко време и как се съхранява информацията? И след това се намесва машина, която работи с всичкото това съдържание. Как е програмирана тази машина? От кого и за какви цели? Освен нашите колективни предразсъдъци, има ли други вродени такива? Какво мислите за това?

Рослана Йотова: Точно! Огромна част от тях идват от сайтове и апликации за споделяне на изображения, блогове, новинарски сайтове, банки със стокова фотография и т.н. В този списък попадат и изображения защитени с авторски права или семейни и портретни снимки, селфита. А разработката, доколкото съм запозната, се прави предимно от специалисти по компютърни науки. Ако в него участват и културолози, етнолози, психолози, философи, артисти и други, би било доста по-коректно.

ВВ : Какво друго да очакват хората да видят в Пунта? И имате ли някакви последни коментари и идеи, които бихте искали да комуникирате отвъд това, което е написано в текста към изложбата или проличава от пръв поглед?

Рослана Йотова : Изпитваме затруднение да отговорим на този въпрос, тъй като откриването е съвсем скоро и ни е налегнало притеснение. Това, което забелязахме е, че при всеки прочит се вижда по нещо ново. Изображенията са необичайни и се налага окото и умът активно да търсят нещо познато и да му придават значение, за да си обяснят картината. Надяваме се, че публиката ще остане приятно изненадана и с удоволствие ще се разходи из този странен свят, който се постарахме да сътворим!

 

ДЕЗШИФРОВАНИ ДВУСМИСЛИЦИ е в галерия ПУНТА до 11 април.