Добрите, лошите и активните политики

Преди десетина години Ивайло Маджаров е футболна надежда. “Целият ми живот до един момент беше обвързан със спорта.” Сега той е част от различен тип двубои: покрай дейността си с гражданската организация “Активни политики” той мотивира все повече млади хора да покажат червен картон на властта. Понякога буквално – на един от антиправителствените протести, на 9 декември, организацията прикани към масово издигане на червени флаери, една от многото им инициативи по време на демонстрациите.

“Активни политики” навлизат в четвъртата си година на съществуване. Екипът беше важна и видима част от протестите, с принос не само да се запали искрата в новото поколение, но и за оформянето на целите, хумора, ключовите думи. Плакатите и посланията им доведоха до широка самоорганизация из цялата страна. Позиционирането на протеста като “операция Gen Z” започна именно от “Активни политики”, а постът в Instagram, с който те реферират по този начин към демонстрациите, има над 26 хиляди харесвания.

Динамичното им онлайн присъствие, което преминава и през групи в Telegram, Discord и Signal, доведе до по-засилено внимание към тях. А с това и до верижна реакция, в която публикациите им започнаха да се споделят не само от нови и предишни последователи, но и от инфлуенсъри и известни личности органична реакция, покрай самото нараснало очакване по-видими фигури и профили да имат позиция по въпроса. Ако протестите често са наричани “най-големите от 90-те насам”, то подобна тенденция по отношение на публични фигури не се наблюдаваше нито по време на протестите през 2013–2014 г., нито при тези от 2020 г.

“Активни политики” участваха не само в ролята си на обясняваща и информираща медия, но и чрез създаването на слогани, протестни песни, хореография. Членовете на организацията бяха също важен глас в местните и международните медии.

Антиправителствените протести през декември 2025 г. Фотограф: Георги Величков

“Действително бяхме първите, които призоваха нашето поколение да излезе, те са и нашата основна публика и за нея създадохме това чувство на общност през съдържанието и плакатите на “Активни политики”. Разбираемо имаше и негативна обратна връзка, че твърде много се акцентира върху младите, докато на улицата са и толкова много други групи хора“, казва Маджаров, но екипът е наясно, че бълбукащото недоволство има по-дълбоки корени.

Защо сега?

Преди събитията през ноември и декември имаше и други немалки протести в рамките на годината, включително през лятото и есента, но със силно ограничено присъствие на редовно протестиращите няколко хиляди в София.

Според Асен Лазаров, също основна част от екипа, енергията сега е съвкупност от набраното (и неразрешено) недоволство при по-малките движения по-рано през 2025 г. Също така и от огромното разминаване между културата на комуникация на политиците и очакванията за различен диалог с властта (още един паралел с 2013-2014 г.).

“Хората осъзнаха, че политиците не комуникират ефективно с гражданите”, казва Лазаров и дава за пример казусите около заплащането на младите медицински работници, както и 30-секундното гласуване за законопроекта, с който управлението на “Лукойл” премина в ръцете на особен управител – първа стъпка към национализирането и продажбата на рафинерията, а и пореден повод за обвинения към властта в непрозрачност.

Ивайло Маджаров

“Ако се абстрахираме от икономическите проблеми около предложения държавен бюджет, един от основните фактори е именно комуникацията: политиците казват, че това е единственият вариант независимо от критиките. Това нежелание на управляващите за вслушване в обществото и всичко да опира до това дали ще мине номера, разпали недоволството.”

Ивайло Маджаров и Асен Лазаров, и двамата на 26 години и с професии в търговския мениджмънт, имат наблюдения и върху по-младите от тях тези, които са в гимназиална възраст. Покрай поредицата им от обучения по гражданско образование от 2024 г. насам, които “Активни политики” провеждат в училища из цялата страната, те виждат изключително отдадени и информирани хора. Досега са говорили пред над 1600 ученици и са посетили над 80 училища.

“Установихме, че децата, които живеят в Търговище, по нищо не се различават от тези в София. Разликата е във възможностите и инструментите за действие, но иначе те имат същите мечти и страхове. Често са и някак необременени от предишни дебати по определени проблеми, това им дава свобода да предлагат различни идеи как да подобрим средата”, казва Маджаров.

“Просто понякога няма кой да даде израз на тяхната енергия и мнения”, отбелязва Лазаров. На работилниците те разказват защо е нужно да си граждански активен, създават наръчник и видео съдържание по тези теми, обясняват по-сложните термини на достъпен език, както и симулации, чрез които ученици в 11 и 12 клас са поставени в позиция да взимат решения. “Разбира се, понякога желанието им да участват варира, но това също е резултат от навързани фактори: там, където се поддържа връзката между учителя и ученика, има и по-добра информираност, внимание и активно участие от класовете”, казва още Лазаров, който започва да се интересува повече от политика в 8.–9. клас покрай дискусионни училищни клубове, а после следва в Американския университет и влиза в Студентското правителство.

Асен Лазаров

При Ивайло Маджаров футболните амбиции приключват с контузия, но той прави завой в живота и заради смъртта на баба си, също труден момент. “Преживях го много тежко, но това донесе и особен катарзис.” Осъзнава, че трябва да промени нещо в живота си, да намери нова посока. “Реших да наваксам всичко, което съм пропуснал и което бях оставил на заден план покрай спорта. Записах се на уроци по история и литература, за да кандидатствам в Софийския университет, започнах да чета много. Като студент по Регионално развитие и политика в Геолого-географския факултет разбрах как с малко ресурси могат да се постигнат самоорганизация и добри резултати: с колеги възстановихме факултетния съвет след 10-годишна пауза. Това ми отвори един път на постоянно самоусъвършенстване.”

Балансът между агитация и информиране

Сред принципите, които “Активни политики” следват и споделят са: независимост, проактивност, обективност, диалогичност, прозрачност, отговорност. Но как се постигат независимост и обективност, ако организация, ангажирана с анализ на събития и данни, съвсем пристрастно участва в протести?

“Това е тема, по която много си говорим”, казва Лазаров. Консенсусът, до който екипът им е стигнал, е, че все пак позицията също се създава на база на информиран избор и затова е естествено тя да бъде ясно поставена.

“Например, бюджетът е проявление на системен проблем, който засяга всички български граждани, не просто наследство на една или две партии“, продължава Лазаров. “Стараем се да сме максимално обективни, да обясним контекста, различните гледни точки и да цитираме адекватни източници, и понякога казваме какво е нашето мнение. Има една ясна червена линия за медията: ние никога няма да подкрепим политическа партия или да сме пристрастни към обществени личности. Трябва да разчитаме на фактите, вместо да заемаме partisan позиции.”

Антиправителствените протести през декември 2025 г. Фотограф: Георги Величков

“Младите” като абстрактна маса за управляващите

Има поне още едно ниво на труден баланс. Маджаров добавя, че няма как гражданските реформи да се случат без контакт с народните представители. “Каквото и да си говорим, те трябва да бъдат убеждавани за важността на някои въпроси и в някои случаи ние трябва да можем да работим с партийни представители, за да има директно търсене на отговорност“.

“Трябва да се върнем към разбирането, че партиите са най-вече инструмент за прокарване на политики. Те не са създадени хората да ги обичат, това не са рок банди.”

Анализ на “Активни политики“ на партийните програми от предишните избори показва, че 70% от тях не са заложили какъвто и да е акцент към развиване на младежки политики, 80% не споменават нужда да се развива гражданското образование, 50% не конкретизират дългосрочна визия за България.

А от страната на личностите в политиката, Маджаров и Лазаров наблюдават огромен разрив в това, което е очаквано от тях, и това, което могат да покажат като базисни идеи за бъдеще: “Има млади хора, които са си заявили вижданията, но те искат нещо ново”, казва Ивайло. ”Положението не е розово за опозиционните партии, тъй като въпреки протестите, въпреки “пърформансите” на Ивайло Мирчев и Асен Василев доверието към самите партии е загубено. Трябват сериозни крачки напред, за да се възстанови и се опасявам, че вече е късно. Част от действията им са някак еднократни, не напълно автентични, по-скоро опортюнистични. Чуваме призивите как трябва да се гласува, но партиите не са направили нищо, за да мотивират хората да гласуват. Безумно е ние да имаме стратегии за ангажиране, а хората, на които това им е работа, да нямат.”

С поне два изборни тура в рамките на годината (парламентарни през пролетта и президентски в края на годината) “Активни политики“ ги очаква доста работа. Какво друго им предстои? Маджаров и Лазаров казват, че информираността около изборите и повишаването на активността ще е сред приоритетите им през следващите месеци, както и все по-интензивната работа с данни. Така те искат да обяснят процеса на “изпращане” на народни представители в парламента и да илюстрират как се променя картината, ако определени райони гласуват по-интензивно. Според тях “най-мащабната, но все пак реалистична цел” е 80% изборна активност (на последните, през октомври 2024 г., тя е 38.91%, а най-голямата отчетена е през 1990 г., когато гласуват 90,3%). Друга кампания, която планират да организират, е да приканят Gen Z и милениал гласоподавателите да протегнат ръка към предишните поколения и да разговарят по-често с възрастните си роднини. “И така те да превъзмогнат натрупаното огорчение и отново да гласуват.”

Антиправителствените протести през декември 2025 г. Фотограф: Георги Величков

Те се надяват това да доведе и до повече чувство за отговорност при властимащите, тъй като те ще трябва да се борят за присъствие на фона на повишена активност, вместо самото им съществуване на политическата сцена да е резултат от малко гласове насред всеобща апатия. По данните на ЦИК, на последните избори за ГЕРБ са гласували около 643 хиляди души, а например за НДСВ през 2001 г. – над 1,9 милиона българи. “Когато нивото е вдигнато и повече лица те гледат с очакване, една партия много по-бързо губи легитимност, ако не изпълнява това, което е обещала”, убеден е Маджаров. “Затова и в момента доверието се губи по-бавно.”

Според Лазаров подобни по концепция и размер организации на тяхната след година-две стигат до момент, след който не могат да отидат на следващо ниво. “Затова през тези няколко години ние непрекъснато се променяме, работим и със стажанти, и с по-възрастни експерти, забелязваме нови тенденции, стараем се да намерим нови инструменти да сме интересни, разпознаваеми за публиката ни. Такива бяха и инициативите ни по време на протестите. На първо място, те приканват към действие вместо просто лайкване.”

Повече за дейността на екипа на www.activepolitics.bg и @activepolitics.bg.