Добре дошли в постиндустриалната епоха

Денислав Стойчев улавя лица и места максимално естествено, като че ли забравяме, че има чуждо присъствие, фотограф зад тях. Снимките на изоставени сгради имат често присъствие в архива му, въпреки че това далеч не е единственото, което го вълнува. Но пък е запален по темата, откакто се помни. В това той вижда нещо като традиция през поколенията.

“Естетиката на разрухата е онова, което най-силно ме привлича към изоставените сгради. Както през епохата на Романтизма хората, или поне онези с достатъчно свободно време, са се възхищавали на руините от Античността и Средновековието, така и днес, в света на глобалната дигитална и културна свързаност, носталгиците сме привлечени от постиндустриалните пейзажи”, казва Денислав Стойчев, роден през 1992 г. в Ямбол.

Той си спомня разходките из гори и села от детството с вече покойния си дядо. Тогава за първи път усеща колко ясно си контрастират детайлите в природата с бетонните платформи, електрическите стълбове, висящите жици и оборите, през чиито покриви надничат облаците. “Има нещо особено привлекателно в сцените как природата обратно навлиза в завзетите от човека нейни територии.”


Фотограф: Денислав Стойчев / Сградата на Синагогата във Видин

Години по-късно случайно се заглежда в стар съветски филм на име... “Сталкер”. Класиката на Андрей Тарковски и тягостната атмосфера в него на постоянна мъгла, полуразрушени сгради, неконтролируема природа и прекъсващо електричество също му повлияват. “Три часа гледах ококорен, а после бях като онемял. Тогава разбрах, че съвсем не съм единственият на света, който е влюбен в особения постиндустриален декаденс.” Това влечение Стойчев определя като тип воайорство. “Желание да надникнеш в чуждата среда на живот и работа, без нуждата да установяваш контакт със съществуващи хора. Прибавяме и адреналина от проникването като непозволен акт и ето я причината за този тип urban exploration.”


Фотограф: Денислав Стойчев / Село Генерал Тошево

Денислав завършва журналистика в Софийския университет, а впоследствие е познат най-вече с работата си като фотожурналист. През последната година и половина той се отдава на ритъма на постоянни ангажименти и в момента е фокусиран върху личните си проекти. “Всекидневната фотожурналистика, ако не е импотентна и отразяваща само официални напудрени събития, неминуемо би включвала и разрухата около нас.” Денислав селектира и ни изпраща снимки, докато участва на фестивал в Болград, Украйна (град, основан от бесарабски българи), а отговорите - по пътя обратно, из Румъния.

Имало ли е място, в което тотално да се е почувствал отвъд нормите на съвремието и ежедневието? “Това място е печално известният блок 20-и в махалата в Ямбол.”


Фотограф: Денислав Стойчев / Село Теново

Сградата в ромския квартал в града е отбягвана до степен, в която влизането там граничи с лудост за местните. Денислав снима живота в блока малко преди разрушаването му. “Блокът нямаше дограма, от терасите стърчеше желязна арматура, имаше купчина отпадъци до втория етаж, от него се подаваха глави на коне, по етажите горяха огньове. Когато влязох вътре, хаосът беше извън очаквания от мен. По етажите мъже разбиват с чукове и щанги рамките на вратите, други се изхождат в коридорите, деца се забавляват, гонейки се. Същевременно попадам в стая, чиито обитатели сякаш очакват да останат там, а не да бъдат евакуирани заедно с останалите. Леглото е с намачкана покривка, на стената зад него има закачен ковьор с Исус Христос, под него на раклата са поставени изкуствени цветя във вази.
А около блока агресията контрастира със сцени на вежливост и доброта. Върнах се още няколко пъти, за да снимам лагера от колиби на близките поляни с останалите без жилища хора.”

Специфична меланхолия пораждат и изоставените училища, особено тези, които не са все още разграбени или напълно саморазрушили се.


Фотограф: Денислав Стойчев / Блок 20 в Ямбол

“Там атмосферата е като в снимките от Припят преди масовата вълна от туристи. Носят усещане, че са затворени за кратко, за лятната ваканция само.” Това го кара да се замисли и за това как едно място се разделя от идентичността и функционалността си. “Когато черните дъски изчезнат, картините по стените избелеят, а подът пропадне, това място е вече достатъчно отдалечено от представата ни за училище. Просто поредна руина в поредно село без деца.” Намира интересен контраст в поддържането на училищата, докато пътува из Южна Украйна с Михаела Аройо, която снима бесарабските българи в района.


Фотограф: Денислав Стойчев / Ямбол

“Пътищата тук са като след бомбардировка, колхозните сгради са зяпнали и рушащи се, табелите - ръждиви и криви, но училищата по селата са варосани, прозорците светят в топла светлина, потоци от очарователни деца се изливат следобед по улиците..”

В процеса на пътуване, снимане и документиране, Денислав също така намира още един изненадващ нюанс на чувства и асоциации. “Да се срещнеш с физически останки от цивилизация носи и подсъзнателна наслада от надмощие над съграденото, което не е устояло на времето. А ти си още тук, в света. Като антипод на Далчевата меланхолия за това как хората си отиват, а вещите остават. Накрая значимостта остава у съзиданието, не отломките. Романтичната епоха не съществува дълго. Замества я Модерността с нейните практични градежи.”

Повече от фотографията на Денислав Стойчев на: instagram.com/denislav_stoychev и denislavstoychev.com