Експериментално музикално съединение

От съвсем малък българският електронен продуцент Иван Шопов слуша и обръща с баща си грамофонни плочи на The Beatles и Uriah Heep. После от Кувейт му донасят касетофон, на който с брат си презаписват албуми с рок и метъл. На 10 започва уроци по барабани, на 13 – по бас китара, а на 16 вече има пънк-рок метъл група, с която свирят кавъри в родния Троян. Вкъщи експериментира с грамофона и касетофона, защото иска да създава ритми, подобни на Aphex Twin. Цялото това натрупване от музикален ентусиазъм дава своите плодове, защото днес Иван Шопов е едно най-разпознаваемите лица на българската електронна сцена. Докато следва графика в НХА в София, набира популярност като COOH в култовите за времето си Drum & Jazz партита, но с времето добива опит и жанрови разновидности и зад други псевдоними като Бalkansky, Drum Kid и Underhill. Така вече над 20 години развива различни съвместни проекти, които с времето неизменно се свързват и с фолклора. Сред тях са няколко албума с Теодосий Спасов, “Авигея“ и последният му проект TRIGAIDA, който през октомври представи мини-албума “Рофинка“.



Кога и как компютрите влязоха в полезрението ти като средство за творчество?

Някъде на 16 се запознах с троянската група “Бахур“ и техният китарист ми показа компютъра, на който прави ритми и мелодии с клавиатура и мишка. Впечатлих се как променя звуците и сам създава всички елементи на една композиция и започнах да ходя всеки ден в клуб за компютърни игри. Там с касетофон и кабел си записвах всичко, което успея да изсвиря с програмата ReBirth, която взех от моя приятел на флопи диск. Говоря за 1998 г., когато в моя град Троян имаше само няколко човека с компютри и тази зала беше спасението ми. Всичките ми спестявания отиваха за упражнения там и за нова музика. Когато събрах 4-5 касетки с мои електронни композиции, реших да избера име за проекта си. COOH се появи, когато, отегчен в час по химия, видях това съединение на дъската и ми се стори достатъчно експериментално. След като дойдох да следвам в НХА, се запознах с Валери Шолевски – Ogonek, който ми показа програмата Fruity Loops. Започнах да я разучавам и да прекарвам безсънни нощи, докато създам нещо ново. Още нямах компютър, затова тормозех всички познати, които имаха, за да мога да се уча. Оттогава не съм спирал да се занимавам с това и да търся нови и още по-интересни начини за създаване на звуци. Никога не съм играл на електронни игри на компютър, освен на най-интересната – да правиш музика.



Кои бяха твоите извори за музика и вдъхновение в раните ти години и как се случи преходът към фолклора?

Най-напред беше рок и поп, после дойде тежкият рок и метълът, след тях готик метълът, индъстриалът и електронната музика. Всеки стил ме довеждаше до следващия, като интереса ми към фолклора дойде, след като мой учител в художественото училище, където учех, ми даде албуми на касетки със световен джаз, в който имаше и фолклорни мотиви. В тях имаше албуми на Хектор Зазу, Ян Гарбарек, Майлс Дейвис и други световни имена в тази посока. По-късно, вдъхновен от това звучене, открих и Теодосий Спасов, Иво Папазов, "Ева Квартет" и други български изпълнители. Спомням си как през 2002 г. семплирах Теодосий Спасов от негов албум в мое дръм и бас парче и след 4 години беше първото ни участие заедно на сцена. Голяма заслуга за навлизането ми във фолклора има и Иво Христов, който ме провокира да ремиксирам няколко албума от каталога на неговия лейбъл "Кукер Мюзик", което ми даде възможност да работя с музиката на най-добрите български етно музиканти. След работата по ремиксите се роди и съвместния проект Бalkansky с дебютния ни албум "Кукер", издаден през 2009 г.

Много хора уважават и харесват българския фолклор, но не могат да го слушат. Защо според теб?

Според мен фолклора ни има нужда да бъде преведен по начин, който хората могат да разберат, понеже в автентичната си форма той е много далеч от нагласата и мирогледа на съвременния човек. Трябва да си в автентична среда, за да усетиш силата му, но в града и офиса той може да звучи не на място и затова е нужно да бъде представен по нов и красив начин, без да се злоупотребява със силата му. Гласовете и народните ни инструменти имат невероятна енергия и могат да те пренесат в друго измерение, стига да могат да стигнат до съвременния слушател през отворената врата от добре направената интерпретация с познати музикални стилове и похвати.



Какво пропускаме, когато не познаваме или пренебрегваме музикалните фолклорни традиции?

Нашата история, бит и култура са голямо богатство, но в годините съм имал различен мироглед. Много харесвах северните вярвания и митове, културата на викингите и как групи като “Батори“ и “Аморфис“ я описваха с музиката си. После осъзнах, че и тук има мистицизъм и необятно красива природа, която е възпята във фолклора ни. Това ме вдъхнови да търся и слушам повече от него. 

Според мен всеки българин в един момент има нужда да се свърже с корените си. Дали е, когато е в чужбина и му липсва родината, или е когато има нужда да усети националната си идентичност, докато се усеща загубен в чужди светове и илюзията, че може да се раздели с корена си. Ако не знаеш откъде идваш, няма да разбереш и накъде отиваш. За това, дори и да не си експерт по фолклора ни, е важно поне да уважаваш хилядолетната история на нашия народ и култура.



Често си ментор на български изпълнители. Какво се стремиш да предадеш като опит и какво научаваш от работата си с тях?

Винаги съм се стремял да помагам на талантливи хора, в които виждам желание за работа и стремеж да се развиват. Понякога само за звука и композицията на даден албум, но винаги гледам да дам повече, отколкото ми е поискано, за да може да не губят излишно време в лутане по пътя, а да се фокусират върху важните неща. 

Това попивам и аз от по-успелите от мен артисти и опитвам да го предам нататък. Създаването на повече конкуренция развива теб самия и разгръща таланта, а споделянето на знания и технически умения е процес на себепознание, което е силен инструмент за развитие. Всеки път, когато помагам на някого, аз помагам и на себе си за утвърждаване на наученото, стимулирайки желанието да го прилагам в моята практика.



Как се презареждаш и как обичаш да прекарваш свободното си време извън музиката?

Моето любимото място за презареждане е там, където са семейството ми и хората, които ме вдъхновяват. Обичам да съм сред природата, в родния Троян, в планината. Навсякъде, където има повече криви линии и по-малко бетон. Това лято бяхме на невероятно добро място в Боровец, където имах време за жена ми и дъщеря ми, общувахме със себеподобни и се радвахме на природа, двигателни и дихателни практики, както и на зареждаща и полезна храна.

Кои са местата, на които най-често можем да те срещнем и кои са хората, които те вдъхновяват?

Най-често съм вкъщи със семейството ми или в студиото-ателие, където правя музика и рисувам. Откакто имам дете, вечерите ми са много различни, заради ранните сутрини и домашни дела. Затова посещавам клубове и концерти основно, когато имам участие в тях. Сред хората, които ме вдъхновяват, са колеги с които мислим и създаваме неща в една посока, като например музиканта Теодосий Спасов, художника Насимо, хореографа Живко Желязков, създателя на Etheraudio Аспарух Желязков и много други, които ми показват правилния път към духовно и личностно развитие.



Какво би променил с едно щракване на пръстите, ако имаше такава суперсила?

Бих накарал всички хора в света да осъзнаят, че имат душа и бих им помогна да се откъснат от илюзията на материалния свят.

Кога ти е най-лесно и съответно най-трудно да следваш себе си?

Най-лесно е, когато осъзнавам и се отделям от заблудите на света, в който живеем. Най-трудно е, когато съм физически неразположен. Старая се да водя осъзнат и здравословен начин на живот, за да мога да съм максимално дълго време себе си.

***

Tова интервю е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.