Елена Урумова, съзнателният дизайнер

На фона на политическите и социални промени през последните години, които често изместват на заден план дискусиите за рециклиране и устойчиво потребление, а бързата мода продължава да доминира пазара, гласове като този на дизайнерката Елена Урумова стават все по-необходими в общественото пространство.

След повече от десетилетие в модната индустрия, през което създава бранда за бельо Lena-Lena, Урумова се мести да живее в Щатите, където решава да се завърне към корените на своето първоначално вдъхновение: спомените от детството ѝ в ранните години на прехода в България. Във време, в което средствата са ограничени, а възможностите за облекло още по-малко, едва 14-годишна тя започва да вдъхва нов живот на старите дрехи на майка си, комбинирайки ги с всякакви намерени остатъци от платове. ”Нямах много, с което да работя, но това ограничение запали в мен дълбоко чувство за креативност. Всеки бод, всяка промяна беше шанс да преоткрия нещо от миналото в нещо свежо и пълно с живот.” Този ранен опит оставя траен отпечатък и постепенно оформя нейната философия като дизайнер, като превръща липсата на избор в двигател за експерименти и иновация.

Така се ражда брандът “New Moon“, в който Урумова използва естествени винтидж тъкани и влакна – предимно домакински текстили като одеяла, завеси и покривки – и ги превръща в единствени по рода си дрехи. Чрез принципите на ъпсайклинга (създаване на дрехи от употребявани текстилни материали), тя не само вдъхва нов живот на старите вещи, но и активно се стреми да намали отпадъците, да опази ценни ресурси и да се противопостави на доминиращата култура на изхвърляне.

Откриваме я в ателието ѝ в Лос Анджелис, където преди три години я отвежда желанието ѝ да бъде с любимия човек и вълнението да опознае тази част на света.

Какво Ви привлече към ъпсайклинга, рециклирането на материали?

Удоволствието, което ежедневно изпитвам от процеса на ъпсайклинг, се корени в креативността. Понеже материалите, които използвам, са в ограничено количество най-често само един-два метра – се налага да бъда много изобретателна. Всяка кройка трябва да е предварително изчислена, така че материалът да стигне. Няма място за грешки, което ме кара да работя прецизно. Тъй като се старая да използвам целия наличен материал, често съм изправена пред пъзел – например, дали да направя късо палто с дълги ръкави или дълго палто с къси.

Целият процес ми дава и друго удоволетворение. Потреблението в световен мащаб е прекомерно, а компаниите за текстилни изделия масово произвеждат стоки с много ниска цена и качество. Глобалното замърсяване е в огромна степен причинено от модния сектор. Във времето любовта ми към текстила остана, но се почувствах отблъсната от скоростта, с която модата замърсява. Това ме накара да се отдам на каузата по спасяване и преупотреба на текстил. Основната ми цел е хората да пазят и да обичат дрехите си, да знаят как да ги поддържат и да потребяват по-малко количество и повече качество.

Какво Ви вдъхновява, когато търсите нов живот за старите материи и предмети? Кои са най-ценните Ви и изненадващи находки?

Винаги съм била почитател на старите вещи. За мен те не само често отговарят на високо качество, а и са носители на история. Една от любимите ми находки не е дреха, а старинна декоративна статуетка от глина във формата на фазан – красиво изрисувана с пера и лакирана. Когато я взех в ръцете си за пръв път, забелязах, че е била счупена на няколко парчета и внимателно залепена, толкова добре, че е почти незабележимо. Какво старание! Някой толкова е обичал тази статуетка, че тази енергия се усеща и досега. Всеки път, в който избърсвам праха ѝ, ми напомня колко е важно да не се отказваме лесно от нещата, които обичаме, да не бързаме да ги заместим, а да направим опит да ги приспособим към нуждите си.

Когато търся материали, с които да работя, се вдъхновявам от качеството на античните и винтидж платове. Много често те са ръчно изработвани, тъкани или декорирани. Обичам да работя с естествени материи, но разбира се, изкуствените също заслужават преработване, защото именно те са тези, които не успяват да бъдат рециклирани и допринасят за замърсяването най-много.

Разкажете повече за Вашия работен процес – от намирането на материали до завършването на продукта?

Намирането на добри материали за работата ми е предизвикателство. Свързано е с голяма доза случайност, много обикаляне по магазини втора употреба и още повече онлайн търсене. Най-трудната част е подновяването на материала. Всичко бива старателно почистено и дезинфекцирано, след което идва дълъг процес на подновяване. Това понякога означава подстригване, друг път разресване и набухване или дори изплитане на нови нишки, ако има нужда да се поправи скъсване. След което следва креативен процес и създаване на индивидуална кройка, шивашка работа и финално – един от любимите ми процеси: изработване и поставяне на етикет. Вместо да използвам произведени етикети, за New Moon Upcycling реших да правя всеки на ръка от изрезки от платове. За мен това е ритуал. След като изделието е готово, избирам шарени парчета плат и конци и избродирам етикета. Когато го поставя върху готовия дизайн, имам чувството, че част от мен оживява в него.

Какви умения са най-важни за един ъпсайклинг дизайнер? Налага ли се да учите нови техники?

Бих казала, че най-ценно е въображението. Да ти идва идея как тази завеса би станала на рокля и какъв точно дизайн би бил най-подходящ за материята е началото. Познания в сферата на платовете и шивашка техника са есенцкални. Новите неща, които научавам са свързани с възстановяването и почистването на текстила. Тоест ако има скъсване, протриване или каквото и да е захабяване, което трябва да бъде възстановено или в някои случаи подсилено и умишлено акцентирано.

Като че ли на фона на политическите и обществените сътресения от последните няколко години, темата за рециклираното, въобще “зелената“ тема отиде някак на заден план. Усещате ли, че по-скоро правим стъпка назад в потреблението си, вместо вече да сме се научили да го контролираме по-добре?

Темата с рециклирането никога няма да бъде завършен проект, понеже смятам, че тя е процес. Дори символът за рециклиране е движение (стрелки в кръг). Интересът към рециклирането понякога ще се повишава, а друг път ще намалява. Според мен важното е ние като индивиди и като част от глобалното общество да правим колкото можем в посока рециклиране и зелени практики. Да даваме максимума от себе си. Този максимум, разбира се, ще бъде различен всеки ден.

Била сте на редица фестивали, сред които култовия Burning Man. Повлия ли фестивалната култура на визията Ви за облеклото, което създавате, и мислите ли, че фестивалната мода може да бъде двигател за по-широкото приемане на устойчивия дизайн?

Със сигурност фестивалната култура повлиява стила на изделията ми. Смелостта, с която хората избират облеклата си на фестивали, е впечатляваща, много интересна и бих искала да виждам тези смели избори и в ежедневието. Все пак модата е изразно средство. Много от посетителите на фестивали “преправят“ дрехите си, като нанасят срязвания по тях, зашиват някой акцент или използват стара дреха по нов начин. Примерно шал става топ или пола. Сякаш свободата от модната стигма и “културното“ облекло предизвиква креативността. Това е абсолютно приложимо и в ежедневието.

Смятате ли, че има нарастващ интерес към устойчивия дизайн и ъпсайклинга в България? Каква е разликата с пазара и тенденциите в Щатите?

България прави огромни стъпки в посоката на преизползването, и то не само в сферата на модата. Народът отдавна е фен на употребяваните стоки. Все по-често има бутикови магазини, които предлагат селекция от устойчиви брандове. Бих казала, че ние като нация имаме добра култура за грижа за личните ни вещи и дрехи. Почти всеки има баба с гардероб със страхотни модни находки, които са грижливо прибрани и с дъх на нафталин. А и ако някога сте си преправили презрамките или крачолите на някоя дреха, ви поздравявам, защото дори това се брои за ъпсайклинг в широкия смисъл на понятието. Надявам се да става все по-популярно и повече дизайнери да се възползват от креативния свят на ъпсайклинга.

Ако можехте да промените едно нещо в потребителското поведение, какво би било то?

Скъпи приятели, моля, не се подвеждайте по маркетингови стратегии и реклами, че ви трябва нещо от тазгодишния цвят на сезона или че някой дизайн е “на мода“. Няма нищо по-модерно от доброто качество и личния ви стил. Не ви трябват много на брой дрехи. Избирайте малко, но качествено и се грижете за вещите си така, както се грижите за себе си. Всеки продукт, който потребяваме, става наша отговорност. Замислете се колко отговорност искате и можете да носите и има ли нужда. Не се срамувайте, а се гордейте, че избирате втора употреба. Така не само спомагате намаляването на отпадъчния текстил, а и допринасяте за по-малкото производство на нов материал. А и нека си признаем: да влезеш във втората употреба може да бъде много забавно. Обичам да го описвам като търсене на съкровища за пораснали.

New Moon е онлайн на @newmoonupcycling.