Последната година донесе окончателния пробив на Letterboxd: въпреки че платформата отдавна събира киноманите по начина, по който GoodReads обединява отдадените читатели, а last.fm слушателите, през 2024–2025 г. тя се намира в истинска златна ера. Основаният от Матю Бюканън и Карл вон Рандов през 2011 г. сайт е пример как постепенното разрастване помага преживяването в него да остане ценно и качествено. Същевременно и тук има негативен пристрастяващ фактор: досегашните коментари да повлияят на зрителя преди гледането на филма или той да не си даде достатъчно време за осмислянето на видяното, защото бърза да го оцени с една до пет звезди.
Само по препратките може да се разбере нишовият фокус и есенцията на Letterboxd: потребителите “логват” и оценяват филмите, които са гледали, или подреждат тези, които искат да гледат, като ревютата варират от ударни шеги към задълбочени анализи. Реакциите често идват вкупом в моментите на премиери по фестивали или стрийминг платформи, което е добър начин да се проследи общото настроение към определено заглавие, а в някои случаи може да се каже, че и заместват поизтънелите източници на кино критика. Дори името подсказва, че платформата е насочена към отдадени зрители: то идва от letter-boxing, процеса на прехвърляне на кадър в точното съотношение на размера.
Според изнесените в края на миналата година данни в приложението и на сайта на letterboxd.com има 17 млн. потребители. За сравнение, в началото на 2020 г. 1,8 млн. са използвали платформата, а в рамките на годината те достигат 3 млн. – локдаунът и повишеният интерес към стриймването на филми в този момент често се цитират като причина за по-големия трафик към Letterboxd. За четиринадесетте години съществуване и постепенно разрастване потребителите са записали и оценили над милиард филма. Само за 2024 г. филмите са 700 млн.
Отглас от интернета на 2000-те
Освен че Letterboxd се превърна в тайното оръжие на новото и старото независимо кино (взаимното откриване на заглавия често води до свежа вълна на внимание към рядко показвани филми), цялото преживяване напомня на интернета отпреди социалните мрежи, онлайн среда, която вече почти не съществува: съдържанието се основава на писане, напомня на почти изчезналите форуми покрай проявяващия се вътрешен хумор, а това, че потребителите откриват сами това, което ги интересува, е алтернатива на пасивното поведение във времето на алгоритмите.
Връща се усещането, че активността в социалните мрежи може да е дневник на гледаното и слушаното, подреждане на преживяното във време, в което постоянно сме атакувани от нови предложения, връзка с хора, които имат подобно ниво на интерес, знание, чувствителност, инстинкт за споделяне. Платформата дава въможност от едно име да откриеш няколко нови истории за изследване.
Отделно от това Letterboxed има 292 хиляди последователи, които водят разпалени дискусии в Reddit, и добре развит Instagram, където актьори казват четирите си най-любими филма директно от червените килими (често за ужас на по-младите, които рядко са запознати с класиките от ХХ век).
В този контекст връзката между зрители и киноавтори е също по-непосредствена (нещо, което пък напомня на ранния Instagram и Twitter). Сред хората, които отдадено записват това, което са гледали, са Пол Шредер, сценаристът на “Шофьор на такси” и “Разяреният бик” на Мартин Скорсезе, самият Скорсезе, също така дарител на платформата, режисьорът на “Анора” Шон Бейкър (откъдето личи привързаността му към старото жанрово кино), Charli XCX, чийто профил беше разкрит от феновете ѝ (и е гледала впечатляващите 212 филма в най-заетата за нея година досега).
Все още неизследвана възможност за българското кино
Въпреки че в архива има и богато количество български заглавия от всички периоди, засега платформата рядко е част от кампаниите на местните продукции и липсват особени примери познати имена да дават поле за зрителските си навици по този начин. Голяма част от коментарите, особено към насочените към световните фестивали български филми, са на чужденци, които са ги гледали. Тези, които идват от местни потребители, се превръщат в източник на нефилтрирани реакции отвъд приятелските отзиви и пиар кампанията около дадения филм.
Има много случаи как заглавия достигат ново ниво на популярност, благодарение на платформата. Тя също така се превръща и в индикатор как определени събития влияят на зрителите и провокират реакции в реално време. Например, “Слънцето и сянката” на Рангел Вълчанов е коментиран до голяма степен от потопили се дълбоко в източноевропейското кино чуждестранни зрители и по-млади местни такива, гледали го на миналогодишните му прожекции в “Одеон” и в културното пространтство Bobbina (коментар определя черно-белия филм от 1962 г. като “сякаш се разхождаш във видоигра и не правиш нищо повече от това да разглеждаш света наоколо”). Киното на Бинка Желязкова е сравнително рядко показвано у нас (и още по-рядко извън София), но премина през отделни ретроспекции на международни фестивали, което води до това коментарите към “Привързаният балон” от 1967 г. да са почти изцяло на английски, от време на време на френски език. Това означава, че дори малки събития, на които се показва определено заглавие, могат да го завъртят пред напълно нова аудитория чрез оценките и коментарите впоследствие. Ако организирате прожекция на любим филм (особено пред хора, които някога са имали тетрадка, в която са записвали какво са гледали), твърде вероятно е по естествен начин да му вдъхнете нов живот в най-голямата кино мрежа.