Да не GENералиZираме

Андрей, Вилда, Ирма, Мартин и Ина. Това са пет имена, но и пет различни посоки между София, Бургас и Любляна в опита ни да разберем едно поколение, което вече отстоява позициите си в живота. А за някои от тях предстои да го направи и за първи път пред урните. Когато заглушим стереотипите, които те самите отбелязват, като “родени с устройство в ръка“, “зомбирани“ или “тънкообидни“, откриваме различни гласове между сънищата и анимацията, шума на репетиционната, кинематографията като колективен продукт, социалните мрежи като инструмент. Хора, които имат и държат на своите места за бягство офлайн и се вълнуват от различни теми като мястото на жените, политическата хигиена, етиката на труда в ерата на изкуствения интелект, неясното бъдеще и нуждата от повече човечност.

Андрей Младенов, 14 г.

От малко повече от година Андрей се изявява зад микрофона, китарата и дори барабаните на различни софийски сцени. В края на миналата година с група Maneken представиха “Вентилатор“ в Младежкия конкурс за нова песен в Студентски дом, в последния ден на януари имаха участие в клуб Gramophone. Междувременно в репетиционната работят над дебютен албум.

Generalization: Тийнейджърите често биват обвинявани, че са “зомбита“ и че не се интересуват от света около тях и емоциите, които изпитват.

The Digital Self: Ако можех, щях да си изтрия всякакви социални медии, въпреки че ежедневно ги ползвам доста.

Real Talk: Напоследък се мъча с отношенията си с хора, с които си общувам всеки ден, и много лесно и често се изнервям.

System Update: Мястото, на което се изолирам от всичко най-добре, е репетиционната.

Slang Check: Не ползвам много сленг думи, но най-вероятно използвам различни термини от социалните медии.

Future Update: Тази година очаквам с нетърпение с групата ми да завършим албума си. След 10 години бих искал да работя като тонрежисьор.

Audio/Visual: Напоследък песента “Everybody Knows That You're Insane“ на Queens of the Stone Age ми се върти в главата.

Ирма Петкова, 18 г.

Ирма е бъдещ абитуриент и в момента целият ѝ фокус е насочен към това да учи кино във Франция, като гледа на него не само като бъдеща професия, но и като философия за разбиране на другите.

Vibe check: Надявам се в бъдеще да се занимавам с кино. Смятам, че то е невероятен начин за изобразяване на човешките чувства и преживявания и идеята да работя в група от хора, които също ги интересува, ме вълнува. Един от най-ценните ми начини за оцеляване е, че с времето се научих, че трябва да се абстрахирам от нещата около себе си, които няма как да променя. Generalization: Съгласна съм, че поколението ни прекарва твърде много време в интернет, но това, което възрастните не разбират, е, че причината не е просто, за да се развличаме. Много по-сложно е. По време на пандемията, когато голяма част от Gen Z влизахме в пубертета, бяхме затворени по къщите си. Целият ни свят започна да се върти около онлайн пространството и тогава дълго така се справяхме с действителността.

The Digital Self: Ползвам социалните мрежи като инструмент за действие. И не само аз. Мисля, че всички забелязахме как през последните месеци те повлияха на хиляди българи.

Real Talk: Главният проблем, който наблюдавам напоследък, е как обществото ни всекидневно става свидетел на ужасите, причинени от жажда за власт, и въпреки това избира да бездейства, но когато се отнася до нещо безобидно като пол, раса, етнос, сексуалност и т.н., решава, че хората от даденото малцинство са заплаха. Трябва по-често да се сещаме, че всички ние сме човешки създания с човешки чувства.

System Update: Често се намирам в обстановка, в която един обсъжда друг по изключително грозен начин. Намирам го за ненужно и ми се ще да спрем да се интересуваме толкова от чуждите животи. Offline Escape: Обикновено след изтощителните дни в училище си оставям телефона и си лягам, дори без да заспя това време ми е нужно да оставя мозъкът ми да си почине.

Slang Check: Думата, която най-много използвам, може би е “криндж“. Даже бих казала, че е част от активния речник на повечето хора в днешно време. Означава нещо засрамващо.

Future Update: Тази година най-вълнуващото нещо за мен е промяната на обстановката, когато влезеш в университет и смениш държавата или града. Никога не съм си представяла да се установя на едно място и да остана там завинаги, затова ми се иска да имам възможност да пътувам и това също да е част от работата ми.

Audio/Visual: Преди известно време гледах филма ”Битка след битка”. Мисля, че изключително добре представя контраста между хората, които шумно се борят за ”свобода”, и тези, които гледат да не се набиват на очи, като всъщност те правят истинската промяна.

Вилда Карлсон, 18 г.

Вилда е гимназист предпоследна година в София. Казва, че е космополит, не се поставя в рамки и би искала да се занимава с вътрешнополитическа журналистика, без значение къде ще избере да живее.

Vibe Check: Не се поставям в кутия и търся какво ми харесва и доставя удоволствие. Гимназията е преходен период и мисля, че сега е моментът да се изградя като човек и характер. Може би единственото, което правя всеки ден, е да си водя списък какво трябва и искам да свърша – помага ми да се организирам сред всичкото напрежение и очаквания. Generalization: Пропуска се, че въпреки всички улеснения, с които живеем от малки (като безкрайния достъп до информация и социалните мрежи), те въобще не служат като такива, а даже напротив. Мисля, че влияят доста парадоксално на разбиранията ни за труд и социалност и вместо да са средство за помощ, в голяма част от времето те пречат на развитието ни (без значение дали е лично или кариерно). Във всеки момент с изкуствен интелект мога да генерирам текстове, чието съдържание ми е абсолютно непознато и това манипулира идеята ни за труд и етика. Не мисля, че има стереотип за нашата генерация, в който вярвам, тъй като Gen Z-тата все още сме доста млади. Някои даже не сме се развили напълно и не може да се направи равносметка кое и как ни е изградило като отличително поколение. The Digital Self: Социалните мрежи са просто отклонение от реалния живот и често хората прекарват повече време там, вместо да правят нещо с близките си, сами и изобщо нещо по-полезно от гледаното на нечии видеа. Аз по-често ги ползвам, за да си пиша с приятели и съученици.

System Update: Бих поправила образователната система, през която се налага да преминем в България. Абсурдно е да се мисли, че един ученик трябва да е способен да учи толкова много неща, повечето от които даже не са полезни или обвързани с реалността. На този етап се радвам, че има профилирана програма, но наистина се надявам МОН да претърпи някаква метаморфоза и да улесни малко децата, които тепърва ще се сблъскват с нереалистичните им стандарти.

Real Talk: В световен план категорично актуален проблем е липсата на хуманност. Мисля, че всичко лошо, което се случва в света, се дължи на нечий егоизъм.

Slang Check: Не съм най-големият фен на изразите, които се използват от наборите ми, но англицизмите са огромна част от моя речник и на връстниците ми. Не са специфични думи, а по-скоро когато не се сетиш за думата на български, е общоприето да я кажеш на английски, знаейки че всички млади ще те разберат.

Future Update: Очаквам с нетърпение моя 18-и рожден ден и всичко, което предстои след него – шофьорска книжка, първа сериозна работа. Надявам се да имам свобода в работата си и ако е възможно да не стоя в офис по 9 часа. Искам да се занимавам с вътрешнополитическа журналистика и не знам дали искам да следвам в България. Определям се като космополит и не ми е проблем да се интегрирам в интернационална среда, така че мога да си представя да си устроя живота в чужбина. Бих искала в България да има промяна в “цирка”, който наричаме Народно събрание. Крайно време е някои лица да отстъпят от властта и да ги заместят нови хора, които харесват работата си и движещата ги мотивация е желанието България най-накрая да стане цивилизована европейска държава, в която цари законът, а не корупцията.

Мартин Цене, 19 г.

Мартин е роден и живее в Словения, но има сериозна връзка с България, където всяка година идва при роднините и приятелите си през лятото. В момента следва медии и журналистика в Любляна, занимава се с графичен дизайн, фотография и видео продукция за социални мрежи, както и със своя бранд за дрехи Soiree.

Generalization: Възрастните си мислят, че всички от Gen Z сме еднакви, че си губим времето онлайн и се занимаваме само с несериозни неща. Понеже сме родени с устройство в ръка, разбирам, че ги е страх от много неща, но мисля, че трябва да ни имат повече доверие. Живеем в интересни и предизвикателни времена на война, кризи, пандемии, революция на изкуствения интелект, които ни дават много, но и трудни избори. Имаме много свобода за избор на кариера и начин на живот, но именно заради тези предизвикателни времена бъдещето изглежда несигурно.

Digital Self: Прекарвам много време в социалните мрежи, но повечето съдържание е шум и е безполезно. Има начин обаче да филтрираш и да го използваш в своя полза. Без социалните мрежи например трудно бих могъл да следя политическата ситуация в България.

Real Talk: Един от най-големите проблеми днес е генералното ниво на дезинформация онлайн. Все още много хора не проверяват достоверността на информацията, която виждат или четат, и сляпо ѝ се доверяват. Изкуственият интелект още повече усложнява този проблем. Да разграничаваш истината от лъжата стана по-трудно от всякога. Решението на този проблем е доста трудно – необходими са силни закони и регулация на изкуствения интелект, както и независим fact check на информацията. Непоправимо грешно е това, че прекалено много хора разчитат на изкуствения интелект, който не е перфектен и прави грешки. С това хората губят и умението си да мислят критично. Страх ме е за всички артисти и хора, които работят в креативните сфери. Покрай AI хората по-малко оценяват оригиналните и добри идеи, защото предпочитат бързи и безплатни резултати. Възможното добро, което виждам, е свързано с оптимизация на медицина, информатика и изцяло техническите сфери. System Update: Генерално бих искал хората да се интересуват повече от по-големи световни, политически и обществени проблеми. Иска ми се хората в близката ми среда да се фокусират повече в дългосрочен план, а не само ден за ден и седмица за седмица. Светът е динамичен и ми се иска приятелите ми да не се носят по течението, а да се интересуват и от неща, които не са част от ежедневието им.

Slang Check: Много ползвам думата SWAG като начин да опиша някой, който разбира от същите неща като мен, слуша същата музика, носи подобни дрехи и за него бих казал, че е готин. Бих казал, че е SWAG, защото има същите разбирания като мен. Да си SWAG значи да имаш добър вкус. Ползвам и LOWKEY – сленг за нещо, с което си съгласен, а примерно обществото не е. Future Update: След 10 години бих искал светът да се успокои, да паднат повечето съвременни диктатори като Тръмп, Путин и подобни и светът да премине в по-спокоен режим. Представям си също, че след 10 години ще работя от компютъра си, независим от никого, и че България ще се развие икономически, политически и социално, така че ще мога да се върна. Audio/Visual: “Never Gonna Reach Me” на Crazy P. “1984” на Джордж Оруел. Медия “Свободна Европа” и журналистът Христо Грозев.

Ина Ибришимова, 22 г. 

За Ина двайсетте години са лабиринт от емоции, в който изкуството служи за компас. На прага на дипломирането си в специалност “Анимация“ в НАТФИЗ, тя открива вдъхновение в сънищата, все по-често мисли за мястото на жената в света и настоява за по-дълбока емоционална осъзнатост и връзка с природата.

Vibe Check: Двайсетте години са много странни… В един момент си намерил себе си, а в друг си тотално изгубен. В един момент се мразиш, а в следващия се обичаш. Сякаш си в лабиринт.

Ritual: Сутрините ми са винаги бавни. Обикновено още съм в леглото, когато съквартирантката ми носи кафе и аз ѝ разказвам развълнувано шантавия сън, който съм имала. Много по-приятно е да си разказваш сънищата, отколкото да ги пишеш, защото когато минават през гласа ти, ги изживяваш по друг начин. Аз сънувам всяка вечер и сънят за мен се е превърнал в най-голямото вдъхновение и възможност да се предизвикам в работата ми.

Generalization: Бих се съгласила, че нашето поколение е доста тънкообидно. Особено в работна среда, сякаш са малко хората, които търпят на градивна критика или пък изобщо я търсят. Често се говори за нас, че сме прекалено фокусирани върху себе си и психичното си здраве. Това, което възрастните винаги пропускат обаче, е че нашето поколение е доста по-емоционално осъзнато. Ние умеем да разрешаваме проблемите си с комуникация както с хората около нас, така и под друга форма – със самите себе си. Струва ми се, че ние обръщаме доста повече внимание на емоциите ни ежедневно и ги анализираме открито, опитвайки се да стигнем до същината на проблема. В същото време по-възрастните сякаш потискат чувствата си и очакват, че всичко ще се реши само или ще утихне. Real Talk: Проблемите са много и винаги ще бъдат много, защото просто така е устроен светът. Напоследък най-често си мисля за мястото на жената в него. Разбира се, това не значи да сме обезкуражени и да спрем да се борим за промяна. Не знам кое е “непоправимо грешно“, но възможно най-доброто, което можем да направим, е да се информираме и да се опитаме да се разбираме един друг, защото това е начинът да вървим напред.

System Update: Ако мога да променя нещо, то това би било да живеем по-свързани с природата.

Slang Check: “Изяде!“ е любимият ми израз. Означава, че си се справил брилянтно с нещо или изглеждаш възхитително добре. Понякога се добавя: “Не остави трохи!“, което е бонус точки към изпълнението.

Future Update: Тази година е доста вълнуваща, но така или иначе тече бързо, затова имам търпение за всичко. След 10 години ще съм на 32 и се надявам да съм доста по-стъпила на краката си. Да съм преживяла достатъчно неща, от които да съм изградила самочувствието на една зряла и красива “diva“, която знае коя е. Надявам се да имам доста повече проекти зад гърба си, а ако е писано – съпруг и деца.

Audio/Visual: Никога няма да излезе от главата ми анимационният филм “Fantastic Planet“ на Rene Laloux. Препоръчвам го на всички, които са любители на киното, на изкуството, на тези, които се интересуват от социология и политика, и най-вече на хората, които още си мислят, че анимацията е само за деца.