Gif it to me, Никола Радулович

Визуалният артист Никола Радулович е родом от Северна Македония, но вече девет години България е неговият постоянен дом, където той се развива в областта на илюстрацията и анимацията. Пристига в София, за да поживее в чужбина и да направи магистратура по илюстрация в НХА, където се дипломира с анимираната книга – Book of Sclavin, която по-късно се превръща в поредица. Първата част, вдъхновена от историята на Людмила Живкова, той развива в забавна научнофантастична трилогия като приказка за голям цикъл, в който човечеството намира спасение от ентропията. След това започва работа в студиото за анимация Robo Lab.

Днес, като арт директор там, името му стои зад редица колективни късометражни проекти, GIF-ове, а сред творбите му има и илюстрации към детски книги, анимационни филми и комикси. Някои са се срещнали с работата му и в рамките на фестивала за дизайн на персонажи Pictoplasmа, който имаше няколко издания в България. Преди това той участва няколко пъти и в програмата му в Берлин, където през май предстои да представи най-новия си проект Lullaby. Разговаряме с Никола Радулович по всички тези причини, както и поради балканската тема на броя, но и за да заявим гордо, че той е автор на анимацията, с която “ВИЖ!“ представя своето най-ново начинание – месечен бюлетин, удобно събиращ най-интересно от света на културата и изкуството.

Първата анимация

В какъв момент усетихте, че визуалното е Ваше призвание?

Бях обсебен от рисуването още от много ранна възраст, както почти всички деца. Просто аз никога не спрях. Най-ранните ми спомени са свързани с голямата опаковъчна хартия, в която носеха хляба, разпъната на маса, с моливите и похвалите, които получавах от баба ми. Няколко бабешки “браво“ по-късно и вече бях в художествена гимназия, а после и в академията. След няколко изложби и малко продадени картини се впуснах в дигиталните води с интерес към новите дигитални медии, но и от финансови причини. В момента, в който във “Фотошоп“ анимирах илюстрация само с два кадъра, се закачих завинаги. Не съм сигурен кога изкуството е хоби и кога професия или призвание, но за мен е път с много криви.

Какво Ви доведе в България? Как усещахте страната в началото и как я виждате сега, 9 години по-късно?

България в началото беше основно София и много харесах града. Имаше усещане за свобода, беше евтино и ми напомняше малко на балканска версия на Берлин. Напоследък обикалям повече из страната. Планините са прекрасни, хората в хижите са топли, а морето е наистина черно.

В началото откривах доста разлики в манталитета. Тук хората са по-тихи и по-възпитани. Аз идвам от място, в което е нормално да се прекъсваме, докато говорим. С времето тази адаптация ми хареса – станах малко по-спокоен и се научих да слушам повече. Надявам се, че съм дал нещо в замяна.

Създадох приятелства, каквито трудно се правят на такава възраст. Вече имам и семейство и се чувствам у дома. Въпреки всичко кимионът в кебапчетата винаги ще ме кара да се чувствам като да съм от Марс.

Book of Sclavin

Как гледате на сложните отношения между Северна Македония и България и усещали ли сте някога напрежение в тази връзка?

Общността от хора, които аз познавам, е много различна от това, което се вижда в социалните мрежи и коментарите под онлайн новините. Сякаш национализмът е хоби на клавиатурните воини от двете страни. Смятам, че това е умишлено и обслужва други интереси, а не на нашите народи. Извън това, културният обмен, който се случва с гостуванията на музикални групи, артисти и пътувания на хора, e една позитивна история в двете посоки. Имало е разумни спорове и неразумни съгласия, но винаги в рамките на нормалното.

Lullaby

Най-новият Ви проект – анимацията Lullaby, тъкмо започва фестивалния си живот. Какво стои зад нея?

Lullaby е въображаема история около опита да успокоиш бебе, но с хумористичен подход. В анимацията се развива образът на бабата, но в различни от обичайното нюанси, докато бебето е гигантски герой предизвикателството, за което бабите обаче имат добра стратегия.

Филмът е направен в комбинирана техника от 2D и 3D анимация и с помощ от колегите аниматори Крум Петров и Анастаси Петров. Ползвахме традиционна фрейм-бай-фрейм анимация, комбинирана с 3D анимация в Blender, който всички много обичаме.

Премиерата на филма беше на фестивала Animakom в Билбао, а предстоят и още интересни фестивали, сред които е и Pictoplasma в Берлин.

Stare 

Музиката има важна роля в проектите Ви. Автор сте и на видеоклипа към парчето Stare на Impérieux. С кои други изпълнители бихте работили?

Stare беше страхотно сътрудничество със Sofia Records за EP-то на Impérieux. Имах пълна свобода, което е голямо предизвикателство, но и дава шанс да променяш неща в процеса на работа. Това беше и първият ми по-сериозен и обемен опит в 3D анимация. Клипът е 4 минути и научих страшно много. Забелязал съм, че проекти, в които се учиш от процеса, се получават по-свежи. Решенията, които намираш, не са толкова логични и това води до неочаквани резултати. Ако пътят ти е съвсем познат, не е забавно да го извървиш. Новостите обаче могат да имат и негативни страни, като например загубата на консистентност в стила. Аз обаче вече се примирих с това, че стилът не е нещо, което определя моята работа.

Бих работил с няколко имена от световната сцена, но в България бих се радвал да направя нещо с The Black Swells и Les Animaux Sauvages.

Виждате ли музиката в картини и анимации, докато слушате?

Нямам хроместезия, но често се появява наратив или идея, когато слушам музика. Звукът и анимацията са много силно свързани. Звукът може да издигне анимацията на нови нива или да я срине. Научих го скоро. Звукът определя кои детайли забелязва публиката, променя възприятието, а с това и значението на картината. В момента работя по проект, в който звуковият дизайн изисква повече внимание и ми отнема повече време от самата анимация.

Stare 

Какво е удовлетворението при създаването на визуално изкуство, което понякога има кратка употреба и продължителност на живот, но изисква много дълъг процес на създаване?

Не мисля много за проектите, след като са завършени. Може да звучи клиширано, но процесът е най-удовлетворяващ. Именно различните възможни посоки и решения правят създаването вълнуващо. След като е завършен, проектът вече е “запечатан“ и енергията спада.

Често е странно да говориш за нещо, което си завършил преди година и чак сега тръгва по фестивали – усеща се почти като да си измисляш отговори, защото вече си с мислите в новия проект.

След временна дистанция старите проекти пак може да ти станат драги, но ти напомнят на други неща. На хора, с които си бил близък по време на създаването, на случки, свързани с този период. Старите проекти са като татуировки, които ти припомнят колко си бил зелен или обратното – колко си деградирал.

Наду ми главата

В един от проектите си за дигиталната книга Evacide използвате изкуствен интелект. До каква степен смятате това за полезно и къде се пресичат естетическите и етичните Ви норми?

Evacide е кратка криминална новела, написана по-скоро като сценарий, отколкото като класическа книга. Моят поглед върху жанра на телевизионния сериал включва тъмната страна на интернета, пирамидални схеми, игри в реалността, изнудване и самоубийства, но в сърцевината си е история за старомоден детектив в съвременния свят. Книгата излезе и на хартия миналата година, но онлайн версията пресъздава усещането за сърфиране в тъмната мрежа. За целта ми трябваха реалистични криминални снимки в голям обем, които не можех да илюстрирам по подходящ начин, затова използвах AI генеративен модел. Повечето онлайн модели имат ограничения за ужас и насилие, затова трябваше да ги ползвам локално. Резултатите според мен са успешни и плашещи. Запитах се какви източници са използвани за захранването на тези модели.

Party

Вярвам, че изкуството е преди всичко човешка връзка. Лично аз нямам голям интерес към деривативното изкуство. В момента тази технология се ползва без видима художествена стратегия и това се повтаря с всички нови технологии в изкуството. Например доскоро артисти показваха просто функцията на холограмата или пък някакъв нов начин на интеракция през сензори. В много случаи технологията ползва художника, за да изрази себе си, а май трябва да е обратното. В крайна сметка никой не харесва мързеливи художници.

Кои са местата, на които обичате да си почивате или да се презареждате с вдъхновение, когато не сте у дома?

След раждането на сина ни основно сме по паркове, детски площадки и Витоша. София компенсира липсата на река с паркове и планина. Живеем близо до Дома на киното, така че често гледаме филми и анимации там.

Ако вместо паспортна снимка можехте да използвате gif – как щеше да изглежда той?

Още за работата на Никола Радулович – nikolarr.com и @nikolarrrrr