Как да гледаме на войната

През 1924 г. един 30-годишен германец на име Ернст Фридрих публикува книга, която шокира Европа и я потапя в мълчание. Krieg dem Kriege! (Война срещу войната!) е нещо, което никой дотогава не е виждал. На 110 страници са събрани нецензурирани фотографии на осакатени мъже от окопите на Първата световна война: лица, разкъсани от шрапнели, изкривени мъртви тела, деца, останали сираци след бомбардировки.

В текстовете под снимките на четири езика (немски, английски, френски и нидерландски) прозира горчива ирония (“Героична жертва за отечеството“). Фридрих изправя читателите лице в лице с гротескната реалност зад патриотичните лозунги. Книгата му не е художествено произведение, а оръжие, насочено директно срещу илюзиите на милитаризма. Посланието ѝ е категорично: вижте какво всъщност е войната – и никога не го забравяйте.

Ернст Фридрих (1894-1967), пацифист и автор на Krieg dem Kriege

Ернст Фридрих има бурна и превратна съдба. Роден през 1894 г. в Бреслау (днешен Вроцлав, Полша), тогава част от Прусия, той е пацифист, анархист и приятел на Карл Либкнехт и Роза Люксембург. През 1914 г., в самото начало на Първата световна война, Фридрих отказва да участва в бойните действия и е въдворен в психиатрия.

Година след публикуването на Krieg dem Kriege!, през 1925 г., Фридрих основава първия антивоенен музей в света – в Берлин. Когато нацистите идват на власт, музеят бързо се превръща в трън в очите им, а Фридрих е обвинен в национално предателство по няколко дела и през декември 1933 г. напуска Германия завинаги.

Първото издание на книгата Krieg dem Kriege (Война срещу войната!) на Ернст Фридрих, публикувана през 1924 г. в два тома. © Anti-Kriegs-Museum

Следва емиграция – първо в Прага, после в Швейцария, откъдето е експулсиран заради книгата си Vom Friedens-Museum zur Hitler-Kaserne (1935), в която разказва за разрушаването на основания от него антивоенен музей от нацистите и осмива Хитлер. Фридрих получава политическо убежище в Белгия и през 1936 г. открива нов антивоенен музей в Брюксел. Но той също е разрушен – този път от германската армия при окупацията на страната през 1940 г.

През 1943 г. Фридрих се присъединява към френската съпротива и работи като куриер. След края на войната получава френско гражданство и продължава да се бори за антимилитаристичната кауза до смъртта си през 1967 г.

Наследството на Фридрих обаче оцелява. През 1982 г. неговият внук, Томи Шпрее, възстановява Антивоенния музей в Берлин. Нещо повече – Krieg dem Kriege! вдъхновява създаването на друга, също толкова силна критика на войната. Три десетилетия след излизането ѝ един друг германски автор поема щафетата от Фридрих, но със съвсем различни цели.

През 1955 г. Бертолт Брехт публикува легендарната днес книга Kriegsﬁbel (”Военен буквар”). Подобно на творбата на Фридрих, тя също се състои основно от фотографии – но този път не на трупове от бойното поле, а на сцени от Втората световна война: политици на митинги, войници в сражения, цивилни сред руините. Всяка снимка е придружена от кратко четиристишие, в което Брехт коментира, разсъждава и иронизира като превръща зрителното възприятие в акт на критическо мислене.

Kriegsﬁbel на Бертолт Брехт от 1955 г. © Eulenspiegel Verlag

“Не онези, които забравят миналото, ще го избегнат, а тези, които се осмелят да се изправят лице в лице с него. Тази книга има за цел да ни научи на изкуството на четенето на изображения“, пише редакторката на Kriegsﬁbel Рут Берлау в предговора към първото издание. Kriegsﬁbel е издадена през 1955 г., година преди смъртта на Брехт, от източногерманското издателство Eulenspiegel. Работата по книгата обаче започва много по-рано, още по време на изгнанието на драматурга в Дания (1933–1939), когато той започва да събира изрезки от вестници и списания, документиращи войната и възхода на фашизма.

Брехт е добре запознат с Krieg dem Kriege! и дори я препоръчва през 1926 г. като една от шестте най-добри книги на годината. Но за разлика от Ернст Фридрих, който разчита на визуалния шок, Брехт изгражда своята критика на войната през марксистка перспектива – или по-точно като критика на капиталистическата идеология, разкрита чрез войната.

Kriegsﬁbel на Бертолт Брехт от 1955 г. © Eulenspiegel Verlag

Брехт отлично разбира, че в средата на XX век фотографията вече не е носител на обективна истина. Снимките се възприемат и разпространяват от медиите с ясни политически цели. Епиграмите му пронизват тази фасада и с остра ирония разкриват лицемерието, манипулацията и идеологическите механизми зад военните образи. Например фотография на Хитлер, седнал на маса, е съчетана със стиха:

Виждаш ме тук, ям проста яхния.

Аз – роб на никое желание, освен едно: световно завоевание; това е всичко, което искам.

Към теб имам само една молба:

дай ми синовете си.

В началото на XXI век огромният поток от изображения от военни зони в новинарски сайтове, телевизия и социални медии поставя нов въпрос: какво се случва, когато виждаме прекалено много?

Корица на първото издание на War Primer 2 - “римейк” на Kriegsﬁbel © MACK Books

През 2011 г. артистите Адам Брумбърг (р. 1970) и Оливър Чанарин (р. 1971) публикуват War Primer 2 (”Военен буквар 2”) – своеобразен “ремикс“ на първото англоезично издание на книгата на Брехт. Двамата запазват фотографиите и епиграмите на оригинала, но наслагват върху страниците нови изображения, “изрязани“ от интернет: снимки на изтезания в Абу Граиб, атаките срещу кулите близнаци в Ню Йорк, екзекуцията на Садам Хюсеин, кадри от наблюдения с дронове, както и реклами на производители на оръжие.

Ефектът е поразяващ. Читателят се сблъсква не само с острата критика на Брехт към образите от Втората световна война, но и с визуални свидетелства за войната в Ирак, Афганистан и глобалната “война срещу тероризма“. Брумбърг и Чанарин превръщат Kriegsﬁbel на Брехт в палимпсест – книга, написана върху друга книга.

Посланието е ясно: потокът от образи на войната никога не секва, а само се пренасочва. Общото между оригинала на Брехт и римейка на Брумбърг и Чанарин е дълбокият скептицизъм към начина, по който медиите циркулират изображения на войната. Признанието не закъснява – през 2013 г. War Primer 2 получава престижната Deutsche Börse Photography Prize, която в миналото е присъждана на автори като Андреас Гурски, Сюзън Мейселас и Софи Кал.

“Разглеждахме нашата задача като война срещу тероризма – започваща с 11 септември и завършваща с убийството на Бин Ладен“, казват Брумбърг и Чанарин. “Метанаративът всъщност е за това как фотографията, особено тази на военни конфликти, се е променила през последните 60 години.“

Взети заедно, тези три взаимосвързани книги формират вековна дискусия за това как да гледаме на войната. Фридрих настоява да гледаме директно, без цензура, Брехт ни предупреждава да гледаме критично, със скептицизъм към властта, а Брумбърг и Чанарин ни питат дали изобщо е възможно да гледаме в свят, наситен с конкуриращи се и манипулирани образи. Всяка книга отговаря не само на предизвикателствата на своята епоха, но и на ограниченията на предходната.

Фотографиите на Фридрих рискуват да предизвикат отвращение чрез шок. Епиграмите на Брехт рискуват да превърнат трагедията в абстракция. Ремиксът на Брумбърг и Чанарин граничи с цинизма, и повдига тревожния въпрос: ако всеки образ може да бъде поставен под съмнение, способни ли сме да бъдем трогнати от каквото и да било?

Истинският въпрос, зададен от тези книги, не е просто как се води войната, а как тя се вижда. Повече от век след публикуването на Krieg dem Kriege! живеем в свят, в който образите достигат незабавно до нас. Някои ни шокират, други ни манипулират, а много остават незабелязани. Урокът на Фридрих, Брехт и Брумбърг и Чанарин е, че за да видим войната, не е достатъчно просто да отворим очи. Необходими са кураж, скептицизъм и готовност да поставяме под въпрос това, което се крие зад всеки образ. Да гледаме е отговорност, от която не можем да избягаме.

War Primer 2 на дуото Адам Брумбърг и Оливър Чанарин може да бъде открита на www.mackbooks.eu.

Как да гледаме на войната

Бюлетин

Стани патрон